Правото на информираност над всичко

 

Няма нищо по-нервиращо в един футболен мач от гол, който би могъл да бъде избегнат. И в политиката има глупави голове. Точно такъв е случаят със закона за медиите, написан и приет с невероятно бързане. В текста има множество дискусионни моменти. Така например, при открито или „завоалирано” посегателство върху всяко мнозинство или всяко малцинство, медията може да бъде осъдена. Или пък „комисарят по медиите” може да обискира редакция не само в случай на нарушаване на права, но и при нарушаване на интереси; може да рови из компютри и ръкописни бележки. Почти не може да бъде намерен политик от Фидес, който в частен разговор да не признава, че да избереш медиен съвет, съставен единствено от членове на правителствената партия, е не особено елегантна политическа инициатива.

Основните моменти в закона за медиите са незащитими. Според Виктор Орбан, принципите могат да бъдат открити в медийните закони на другите европейски страни – тоест, проблем няма! Тази аргументация на може да удържи на критика: един химически елемент, разглеждан отделно, може да е безвреден, но да се превърне в експлозив, когато се смеси с други. Наистина, медийни съвети и закони за печата съществуват в други страни, но никъде не съществува надзорен орган, разполагащ с подобна власт, нито пък закон, позволяващ толкова многообразни тълкувания.
И все пак, в коментарите на западната преса имаше нещо лицемерно. Тъкмо в момента, в който отвсякъде валяха критики срещу Унгария, взе думата говорителят на френското правителство Франсоа Бароан. Той привлече вниманието върху опасностите от държавен контрол върху медиите. За малко не застанах мирно, но погледът ми попадна на един от последните броеве на LExpress, който публикува разследване на методите за следeнe на телефонните разговори на журналисти и политици от френската държава.
Въпреки всичко, унгарският закон трябва да бъде променен – и то не заради Европейската комисия, нито пък защото Франция и Германия ни галят нежно по русата главица. Ние сме длъжни пред унгарските граждани – зрители и читатели – да премахнем от текста елементите, които застрашават правото на информираност.
HetiVálasz, Будапеща