Стая номер 69
Студиото е на последния етаж във Факултета по журналистика на Софийския университет. Стая номер 69. Пространството: две маси, пулт, дарен от някогашната Българска редакция на ВВС, няколко микрофона, завеса. Често стаята едва побира студентите – водещи, гости, редактори, ентусиасти да случват радио в мрежата. Следобед, след 3, е най-оживено. Дори и през почивните дни. Няма да срещнете продуцент, който следи дали предаванията започват навреме, пристигнали ли са гостите, готов ли е сценарият. Но тези условия, рамката на професионалната медия се спазват като неписан кодекс за екипа на Радио Реакция. Няколко пъти попадах на препълнено студио по време на живо предаване. Щом светне червената лампа, водещият и редакторът имат пълен контрол над пространството. Без внезапни реплики, без страничен шум. След час ролите се сменяха. И така до тъмно, когато в сградата на факултета свети само прозорецът на стая номер 69.
Студентското Радио Реакция (Реакция до дупка! И след нея! – защото дупките са много, по пътищата и в умовете) започна излъчването си в началото на декември 2010. Случи се в мрежата - reakcia.net, убедителен аргумент, че виртуално радио с прецизна програмна схема и мотивиран екип може да привлече и задържи реална слушателска общност (през последните години вероятно съм омръзнал на редовните читатели на колонката с пожелаването на подобна модерна практика; най-после е факт). Комуникацията с аудиторията тече (бързо!) във Facebook, Skype и форума на медията. Най-„класическият” начин за връзка с авторите на предаванията е електронната поща. Една от причините за популярността на радиото сред студентите е именно интензивната комуникация: водещите стриктно следят коментарите на интернавтите, споделят ги в ефира секунди, след като са написани.
Програмната схема е приютила индивидуалности: две предавания, вдъхновени от „топлия” шум на лентата в тъмното, симптоматично тематизиране на класическото кино - „Оркестър с трудно име” (памет за музиката и историите, „които само стоят за фон в големите продукции”), и „Филмиране” („от фенове за фенове, така че, ако искате да чуете творческото мрънкане на някой популярен или не толкова популярен режисьор, ще ви разочароваме”); интимното „Среднощна разходка” – отново жест към „топлото” радио и признанията в тъмното („няма теми табу”); творческото „Центрофуга” („разбъркана и изстискана компилация от странности и аномалии над земята и под нея за хората и от тях”), а с него и вниманието към съвременните поети; за книгите - „Аз чета с Настя”; за играта с абсурда – „Бермудският 3-ъгълник” и „Откачалки”; публицистичните „Справедлив взрив”, „Различните”, „Хора и улици”, „Сговорни дефекти”, „Медийният час”; предаванията с кауза – „ЕкоБезгласност” и „Не/зависим” (проблемът с наркотиците); Deep Down - за „некомерсиална музика”, като опозиция на доминиращата в ефира; за спорта - „Пеналтерия”;
В горния абзац прекалих с описанията на програмните компоненти. Прекомерността тук е наложителна. Заради първия мит – че е време да отписваме радиото, нали било старомодна медия. Заради втория (най-фалшивия) – че младите хора са апатични. И заради третия – че мрежата е само за забавление. Минава полунощ, а стая номер 69 още свети.