Вълнуваща одисея
“Стъпки в пясъка”, 2010, България, 89 минути, сценарист и режисьор – Ивайло Христов, продуцент – Асен Владимиров, оператори: Емил Христов и Христо Бакалов, художник – Владимир Шишков, музика – Петя Диманова, в ролите: Иван Бърнев, Яна Титова, Асен Блатечки, Деян Донков, Карла Рахал, Велко Кънев, Васил Михайлов, Пламена Гетова, Лабина Митевска, Франклин Смит, Башар Рахал, Милко Йовчев и др.
Награди: Специалната награда на журито от “Любовта е лудост”, Наградата на публиката от “Златна роза” (2010).
Разпространява Про Филмс
Премиера – 25.01. 2011 г.
«Стъпки в пясъка» е конструиран според универсалните стандарти на жанровото кино. Ивайло Христов пак е фокусиран върху аутсайдер, дръзнал да надхитри обстоятелствата. С “Емигранти” (2002, заедно с Людмил Тодоров, «Златна роза») въведе в киното ни травматичната тема за вътрешната емиграция на младите насред абсурда на прехода и я артикулира със симпатична комуникативност. С телевизионния «Приятелите ме наричат Чичо» (2006) я продължи по-жанрово в друга възрастова група. А с очарователния «Стъпки в пясъка» показва действителната съдба на човек, решен да се измъкне от режима. И неговото хвърляне в Дунав на 6 април 1978 е своеобразна антитеза на очукания варел по реката от “Емигранти”.
Смешноват, мустакат и посребрен, Слави (Иван Бърнев) слиза от самолета на софийското летище и се чувства в небрано лозе. Натъква се на отзивчиви митничари: отчаяно влюбен младеж (Милко Йовчев) с GSM и остроумния му чичо (Велко Кънев). Пред тях той простодушно - като отдушник - разказва историята си. Смисълът й би могъл да се побере в репликата-рефрен: “От малък съм такъв - стане ли ми тъпо, бягам. Като дядо съм”. На екрана се раздиплят случки от Видин и София през 60-те и 70-те, после – от бежански лагер и Виена, с войнишкия авер Калаеца (Асен Блатечки) и сръбкинята Йоана (македонката Лабина Митевска), още по-после – срещата с американската мечта, двама приятели (чернокожият Франклин Смит и Башар Рахал), мистичен индианец и амулет...
С Нели (Яна Титова) се вричат от малки, но войниклъкът се оказва фатален – както за любовта им, така и за съдбата на Слави. Останал без хоризонт, той избягва. Самоизтрива се за близките си. И в пустошта на Аризона се бъхти с емигрантския устрем на самотата, не забравяйки нито Нели, нито съкровения си дядо (“Моя камион го кръстих “Дядо”), нито неговата притча за стъпките в пясъка и Бог...
Тази истинска история е позната – дамгосала е живота на мнозина от двете страни на Завесата, пък и на кино е гледана, включително и в български филми за емигрантското завръщане след 1989 (“Искам Америка”, “Малки разговори”, “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”... ). Основното предимство на “Стъпки в пясъка” е, че, без да се притеснява от узнаваемото и дори баналното, бяга не само от реваншизма, а и от клишетата в изобразяването на соца. Важни са любовта и изборът. Екранната одисея на Слави - от бита през диалозите до емоциите - е показана със сърдечен автентизъм в строен флешбек. Увлекателният наратив побира страст, болка, смях, мистика... Чрез психологически вярното експониране на мотивите за бягството, любовта, предателството, адаптацията, вярата и смисъла, Ивайло Христов е създал вълнуваща мелодрама с road movie-прорези.
Решителна роля за органиката на филма играе визията и изобщо обиграването на среда и възрасти - епизодите от различните епохи и места са стилизирани в адекватен пластически ключ (европейските сегменти са снимани от Емил Христов, американските – от Христо Бакалов). Що се отнася до актьорите, Ивайло Христов за пореден път е направил ударен избор – след като бяха в центъра на “Приятелите ме наричат Чичо”, тук Велко Кънев и Васил Михайлов са вихрени епизодици. Откритието му Деян Донков в “Емигранти” отдавна не е бил толкова вдъхновен - сякаш играе различни роли в разните житейски етапи на неуспелия актьор Килера. Асен Блатечки е чуден като емигрантски потомък на Петела от “Авантаж” на Дюлгеров. Пламена Гетова е потресна като смачкана майка, Карла Рахал – трогателна като предана приятелка... Но “Стъпки в пясъка” едва ли би бил така харизматичен без енергийната “хамелеонщина” на Иван Бърнев. Неговият Слави е и романтичен, и смешен, и уязвим, и вглъбен, но преди всичко – съкрушително искрен... Когато навремето го гледах в “Служих на английския крал” на Менцел, не можех да си представя, че е възможно да играе по-добре. Е, тук се случва. Могъщ актьор. В този въодушевяващ контекст младата Яна Титова изглежда някак нестабилна и вяла. Вярно, нейната роля е по-скоро резоньорска, но й липсва живец.
“Стъпки в пясъка” продължава комуникативния подем на българското кино в изобразяването на безтегловната ни действителност. Във време на тотално униние, включително и филмово, този филм ще ви стопли. Гледайте го непременно, та дори и като профилактика на собствените си илюзии и провали. Мен лично ме разплака.