Хладно латино

 

“Тайната на очите” (El secreto de sus ojos), 2009, Испания/Аржентина, 129 минути, режисьор и сценарист – Хуан Хосе Кампанела (по романа “Въпросът в очите им” на Едуардо Сачери), продуценти: Даниела Алварадо, Мариела Безуевски, Хуан Хосе Кампанела; оператор – Феликс Монти, художници: Сесилия Монти, Марсело Понт Вергес; музика: Федерико Хусид, Емилио Каудерер; в ролите: Рикардо Дарин, Соледад Виямил, Карла Кеведо, Гийермо Франсея, Пабло Раго и др.
Награди: ”Оскар” за чуждоезичен филм, 13 национални награди, 5 от Хавана, 2 “Гоя”
Прожектиран на Киномания 2010
 
“Оскар”-ът, спечелен в компанията на “Бялата лента” на Ханеке, “Пророк” на Одиар и “Млякото на скръбта” на Клаудия Льоса, а и попадането сред 250-те най-добри филми на всички времена, според IMDb, понесоха “Тайната на очите” върху крилете на очакването. Гледането му не го оправда съвсем.
Пенсионираният съдебен дознател Еспозито (Рикардо Дарин, фаворитът на Кампанела) се опитва да надвие пустотата, пишейки роман. Гложди го не докрай разобличеното изнасилване и убийство на красива младоженка (Карла Кеведо) преди 30 години - заради политически машинации и страх. Съпругът се побърква от мъка (Рикардо Моралес), дознателят му съчувства. Разглеждат семеен албум. И тайната започва да се разплита. Женската интуиция ефикасно се намесва - шефката на дознателя (Соледад Виямил), обект на несподелената му любов, прочита престъплението в очите на Гомес (Хавиер Годино). Еспозито и преданият му колега-пиянде (Гийермо Франсея) се опитват да хванат убиеца, а веднъж това се случва и на футболен мач - Гомес е запалянко (феноменално заснет епизод от Феликс Монти). За разлика от смотания Еспозито, колегата е остроумен. Именно той изрича ключовата реплика във филма: “Човек може да промени всичко: лицето си, дома, семейството, религията, Бога. Но има нещо непроменимо – страстта”. По-късно успяват да натикат Гомес в затвора, но той става доносник, освободен е, а тайните служби погват дребните риби на правосъдието. Колегата е убит, Еспозито се скрива. Пишейки и мачкайки лист след лист, сега той проумява, че е пропилял живота си. Изведнъж става решителен. Финалът е неочакван.
“Тайната на очите” е епичен разказ за любов и политика, престъпление и разследване, гузност и съвест... Тръгва като криминале, а се разгръща като микс от политически трилър и психодрама с комедийни бликове. Прескачащ между съвременността и Аржентина на полковниците през 1976, Буенос Айрес и провинцията, той е конструиран в неизбежен флешбек. И, напластявайки факти и решения, се опитва не само да обеме аржентинската история, но и да се превърне в нещо като нейна метафора. Само че сюжетът е размазан, а гледането - мъчително. Прочее, “Тайната на очите” е сред малкото филми напоследък, които си струва да бъдат изтърпени заради финала.
С лайтмотива за избора препраща към “Г-н Ничий” на Жако ван Дормел, с вероломството на спецслужбите по време на диктатура – към немския “Животът на другите” на Флориан Хенкел фон Донерсмарк (също с “Оскар”), българския “Зад кадър” на Светослав Овчаров или чешкия “Розата на Кавазаки” на Ян Хржебейк.
“Тайната на очите” е безспорно сериозен филм, но не въздейства. Въпреки че нищи страсти, не излъчва омаята на “Синът на булката” – пожарна комедия за Аржентина по време на борд (2001, номинация за “Оскар”). Тук всичко е подчинено на дистанцията. И филмът изглежда куриозно корав в латиноамериканския си контекст. Вероятно тази хладина е резултат от работата на Кампанела в американските сериали “Закон и ред” и “Д-р Хаус”.