Управление чрез добродетели, ритуали и закон
Конфуций е роден през 551 г. пр. н. е. и умира през 479 г. пр. н. е. Той е най-великият китайски философ, както и един от най-великите философи на света.
Конфуций основава една задълбочена и пространна конфуцианска школа, чието богато съдържание, според съвременните методи на разделение, би обхванало философията, политиката, етиката, образованието, икономиката, литературата и изкуството, военното дело, историята, правото, естетиката и много други направления.
Конфуцианството е представлявало идеологическата основа и духовните устои на феодалното китайско общество преди две хиляди години. То е стояло в основата на мирното държавно управление и същевременно е било образец за личностно човешко усъвършенстване и пълноценно съществувание, поради което е имало дълбоко влияние върху всички сфери на китайското общество. Конфуций е бил почитан като „най-мъдрия и извисен учител”. Неговата политическа мисъл и етическа философия оказват най-дълбоко въздействие върху обществения живот. От ІІ в. пр. н. е. нататък, философията на Конфуций започва да се превръща във водеща държавна идеология - управлението на страната вече се извършва съгласно издигнатите от Конфуций норми, хората също култивират своята личност и битието си според наставленията на Учителя.
А. Политическата философия на Конфуций
Най-забележителното в политическата философия на Конфуций са неговите управленчески идеали и възгледи.
Политическият идеал на Конфуций е изграждането на хармонично общество. Съществуването на един хармоничен свят е най-високият политически идеал на Конфуций. Хармонично общество в Поднебесната, принос на Поднебесната към народа, издигане на добродетелни и способни управници, хората да ценят доверието помежду си, да се обичат взаимно, да живеят в разбирателство, да обичат искрено не само своите роднини и да отгледат не само своите деца, но и да спомогнат всички възрастни хора да бъдат обгрижени и всички зрели хора да разгръщат своите таланти, всички деца да бъдат отхранени и да не останат без внимание бездетните, вдовиците и инвалидите, да няма интриги, да няма войни, да няма грабежи, обществото да е мирно и стабилно, нощно време да не се заключват вратите – всички тези неща характеризират едно красиво и хармонично общество.
За да може да осъществи своите политически идеали, Конфуций издига цяла серия от политически предложения: спазване на единството в държавното управление, прилагане на хуманно и добродетелно управление, намаляване на наказанията, назначаване на почтени и способни хора, водене на справедлива и честна политика. По отношение на икономиката – намаляване на данъците, съкращаване на трудовата повинност, справедливо разпределение на обществените блага, благоденствие за народа. По отношение на външната политика, Конфуций се противопоставя на войната и препоръчва мирното съжителство. Ако другоземен народ не ще да се покори, усъвършенствай своя език и добродетели и той сам ще дойде при теб. С други думи, ако народът на някоя далечна страна не иска да се подчини на твоята власт, като укрепиш собствените си ритуали, музика, образование и култура, ще успееш да го накараш по своя воля да дойде и да потърси убежище при теб.
Политическата философия на Конфуций има много важна роля за Китай, тъй като неговите политически възгледи и по-специално трите основни управленчески принципа за управление чрез добродетели, чрез ритуали и чрез закон, са били използвани през всички исторически епохи. Управлението чрез добродетели е означавало възпитаване на морални ценности, просвещаване на народа, повишаване на неговото нравствено съзнание и предпазването му от престъпления. Управлението чрез ритуали е означавало установяването на етични норми, които да служат като пример за поведение у хората, както и да ги предпазват от нарушаване на обществените правила и погазване на закона. Управлението чрез закон е означавало наказания за извършените престъпления, тъй като дори и при управление чрез добродетели и чрез ритуали, неизменно е имало хора, престъпващи закона, и те също е следвало да бъдат санкционирани със закон.
Б. Етичeската философия на Конфуций
Етическата философия на Конфуций има богато и широко съдържание, тя обхваща хуманността, справедливостта, ритуалите, мъдростта, доверието, искреността, синовната почит, съчувствието[1], вежливостта, добросърдечността, почтителността, пестеливостта, отстъпчивостта, толерантността, трудолюбието, ползотворността, неподкупността, смиреността и други около 50-60 етични категории. Измежду тях хуманността, справедливостта, ритуалите, мъдростта и доверието биват почитани като петте основни етични принципа, а синовната почит, братският дълг, искреността, доверието, ритуалите, справедливостта, неподкупността и смиреността се наричат осемте добродетели или осемте пилона. Всички тези етично-нравствени категории до голяма степен спомагат за изграждането на хармонични човешки взаимоотношения.
Хуманност в основата си означава „човеколюбие”. Любовта към околните е сърцевината и основата на конфуцианската философия, а и най-високият нравствен идеал и критерий, който тя проповядва. Хуманността включва в себе си добродетели, като почтителността, толерантността, честността, трудолюбието, милосърдието, твърдостта, непоклатимостта, решителността, неподправеността, обмислеността на думите, правилността на поведението, прецизността в работата, искреността спрямо околните, смелостта да жертваш собствения си живот заради праведно дело и други добродетели.
Справедливостта означава разумност, рационалност – разумни дела и разумно поведение.
Конфуций изключително много тачи справедливостта, според него благородният човек, който е идеалът за човешка личност, трябва да разбира от справедливост, да я цени най-високо от всичко, да я издигне като принцип и да преценява всичките си действия спрямо нея, като същевременно се въздържа от такива деяния, които нарушават справедливостта. Той учи хората, че ако искат да повишат нравственото си съзнание, ако искат да укрепят своята способност да разпознават истината от лъжата, те трябва да поставят справедливостта за свой вътрешен център и да съобразяват всичко свое с нея.
Конфуций издига на почетно място справедливостта, но не отрича търсенето на облаги, при все че многократно акцентира: там, където видиш облага, размисли се за правдата и съзреш ли печалба, поразсъди за справедливостта, тоест, пред лицето на някаква облага, човек трябва да прецени дали тя е справедлива. Когато има конфликт между двете, Конфуций препоръчва съобразяване със справедливостта и отказване от облагата, когато пък изгодата е справедлива или, както Конфуций сам го нарича: ако е праведно, чак тогава вземи, то в такъв случай човек трябва да потърси своята полза.
Най-първичното значение на думата ритуал означава „принасяне дарове на боговете, жертвоприношение”. В ранните общества дейностите, свързани с богопочитанието, са били извършвани от целия клан в последователност от старейшините към младенците. По този начин се породил етикетът. След навлизането в класовото общество този етикет се развил до цяла обществена система от ритуали, която чрез многократното си приложение се превърнала в модел за човешкото поведение. Този модел за човешко поведение, от своя страна, също постепенно се превърнал в норма за човешката нравственост и по този начин ритуалът се превърнал в съставна част от етиката и морала.
Конфуций набляга изключително много върху значимостта на ритуалите. Според него, държавата се управлява чрез добродетели и се укрепва чрез ритуали. Чрез тях хората не само могат да избегнат извършването на престъпления, но могат да бъдат накарани и доброволно да се подчинят на нечие превъзходство. Ако управниците съблюдават ритуалите в своето поведение и ги ценят, хората няма да смеят да се държат непочтително и много лесно ще бъдат впрегнати в работа. Владетелят е трябвало да се ползва от своите министри според предписанията на ритуалите, а министрите, от своя страна, също е трябвало да му служат съобразно тях. Обучението също започва с усвояването на ритуалите. Конфуций е казал: Започни с поезията, укрепи се в ритуалите, завърши с музиката, т.е. вдъхнови се от поезията, използвай ритуалите, за да изградиш и укрепиш личността си, и с музика се доусъвършенствай. Ако един човек не познава ритуалите, той не може да намери своето достойно място в обществото, затова е нужно добре да ги усвои и да действа съобразно тях.
Един от учениците на Конфуций много ясно описва каква е целта на ритуалите: Чрез ритуалите се постига тъй ценната хармония, т.е. прилагането на етикета изхожда от търсенето на хармонията като висша цел. Неговата задача е да направи по-меки и кротки човешките сърца и по този начин да заздрави хармонията в обществото.
Ритуалите имат много важна роля за човека. Дори и добродетелите трябва да са подчинени на тях. Така например, почтителността, лишена от нравствено-етичния критерий, може да се превърне в раболепие, също както и предпазливостта в малодушие. Без нравствената етика смелостта може да прерасне в хулиганство, а истината да се окаже остра и дълбоко нараняваща. Ритуалите са толкова важни, че Конфуций настойчиво увещава: Онова, което не се вписва в ритуалите, недей да гледаш, недей да слушаш, недей да говориш и недей да вършиш, т.е. човек не бива да гледа, да слуша, да говори и да върши неща, които с в разрез с нравствено-етичните норми.
Думата „мъдрост” означава интелигентност, проницателност и находчивост. В своя диалог относно „умерената среда” Конфуций казва: Мъдростта, хуманността и смелостта са трите добродетели, свойствени за Поднебесната. Така той вписва мъдростта в своята система-еталон от нравствени качества, а също така я определя като една от моралните ценности, присъщи на Поднебесната.
Конфуций ни разкрива три страни на мъдростта или на състоянието на просветеност. Първата е тази, че мъдростта пропъжда заблудата. Начетените и проницателни хора много трудно могат да бъдат вкарани в заблуждение. Обратното - ако човек лесно става плячка на всякакви заблуди, това означава, че му липсва познание.
Втората страна на мъдростта е съобразителността. Конфуций изразява похвала към министъра на царство Вей - Нин Удзъ, за неговата далновидност и за това, че когато политиката на владетеля била благотворна за народа, министърът проявявал ненадминати умствени способности и качества. Когато пък държавната политика била потисническа, никой не можел да се сравни с неговата глупост и некадърност. Конфуций похвалва именно това умение за адекватност спрямо променящата се среда, умението да можеш в тъмните зли времена да съхраниш себе си, да не се подадеш на нездравите течения в обществото, да не помагаш на насилниците да упражняват тирания. Именно това разбира Конфуций под съобразителност и просветеност.
Третата страна на мъдростта е правилната употреба на всяка възможност.
Доверието или надеждността означава искреност и честност, единство между дела и думи, стриктно спазване на дадените обещания.
Според Конфуций, доверието стои в основата на човешката личност, то е принцип, на който се гради човешкият характер и път в живота. Човек, комуто не може се вярва – за що ли е годен такъв? - казва Учителят. Той учи своите последователи, че най-важни са честността и доверието, че човек трябва да се грижи не само за делата, но и за доверието, че трябва да е съвестен и взискателен в работата си, да е искрен и надежден.
Доверието представлява също и вид политическа етика, критерий за управлението на една държава. Когато един от учениците на Конфуций – Дзъ Гун, го попитал как трябва да се управлява една държава, Конфуций му отговорил, че е необходимо да има достатъчно зърно, достатъчно войска и доверие от страна на народа. Тогава Дзъ Гун попитал: ако силите не стигат, кое от тези три неща може да бъде изоставено най-напред. Учителят отвърнал: Войската. Дзъ Гун отново попитал: ако силите не стигат, кое от двете може да бъде пожертвано. Конфуций отвърнал: Храната. Кой нявга е избягал от смъртта? Ала народ без вяра не може устоя. За него в управлението на една държава доверието е по-важно, отколкото наличието на достатъчно зърно или военна сила. Ако управниците стриктно спазват своите обещания, то доверието, което вдъхват у народа, ще им помага много лесно да управляват. Конфуций е казал: Ако управниците са верни, никой от народа няма да смее да е неверен., т.е., ако хората на ръководни постове се стремят по всякакъв начин да бъдат надеждни, никой от народа няма да смее да не върши своята работа.
„Синовна почит” означава уважение и грижа към родителите и предишното поколение. Малко са местата, където Конфуций говори за „синовната почит”, но, въпреки това, той много точно и пълно описва как тя следва да бъде проявявана. Синовното послушание трябва да е съобразено с правилата на етикета, а уважението към родителите трябва да е подплатено с любов, носеща хармония и радост. Детето трябва с увещание да отклонява родителите си от грешки, а висшите чиновници чрез личното си изпълнение на синовната почит трябва да дават пример на народа и така да подобряват обществените нрави.
Синовната почит, проповядвана от Конфуций, бива възприета от неговите ученици, в резултат на което един от тях на име Дзън Цан написва „Трактат за синовната почит”, който по-късно се превръща в една от книгите на конфуцианския канон. Под влияние на Конфуций, от ІІ в. пр. н. е. в Китай започва да се налага идеята за управление на Поднебесната чрез синовна почит и така този принцип изиграва важна роля за стабилизирането на обществото.
Понятието „братски дълг” първоначално означава уважение и любов към най-възрастния брат, а после, пренесено в рамките на обществото, започва да означава и почит към по-старшите от самия себе си. Конфуций смята, че за да получи одобрението на своите роднини, човек трябва да изпълни синовния си дълг, а за да получи одобрението и на своите съплеменици, трябва да изпълни и братския си дълг. Затова на учениците си той заръчва да бъдат усърдни и в двете. Под негово въздействие някои от тях по-късно развиват учението, че синовният и братският дълг са най-високите идеали, заложени в основата на добродетелта и хуманността.
Искреността означава отдаденост до край, честност и отговорност.
Конфуций най-често говори за искреността в контекста на приятелството. Според него, истинските приятелски отношения могат да се градят само върху честност и прямота. Той учи, че човек трябва да е всеотдаен - както спрямо околните, така и спрямо всичко, което върши, да е откровен и нелицемерен, да изразява открито мнението си пред своите приятели, а даже да има и смелостта да ги критикува или разобличава.
Освен това, Конфуций свързва искреността и с воденето на политическите дела, като счита, че висшите чиновници не бива да бъдат нехайни, а напротив – всеотдайни в изпълнението на държавните заръки.
На трето място, Конфуций говори и за искреността във взаимоотношенията между императора и министрите. Владетелят на царство Лу попитал Конфуций как един управник следва да използва своите министри и как те следва да му служат. Отговорът на Конфуций бил: Ако владетелят използва министрите според повелите на ритуалите, то министрите ще му служат според повелите на честността. С други думи, ако отношението на един император спрямо неговите министри се базира на нравствено-етичния кодекс, те, от своя страна, също ще му служат чистосърдечно. Когато, обаче, императорът не се придържа към етичните норми, Конфуций съветва: Праведно служи на своя владетел, ако ли не става, оттегли се. Тоест, служи на императора според повелите на истината и справедливостта, а ако той не ги възприема, напусни своя пост. Конфуций не само изказва на думи тази своя позиция, той я прилага съвсем реално. Когато, след една жертвена церемония, владетелят на царство Лу не раздал жертвеното месо на първите министри, според както повелявал етикетът, Конфуций си подал оставката и го напуснал.
Неподкупността означава безкористност. Според Конфуций, неподкупността е едно от най-важните морални качества за човека. Когато неговият ученик Дзъ Гун поисква съвет от него, преди да стане държавен служител, Конфуций го учи, че за висшия чиновник най-важна е справедливостта, а за онзи, който се разпорежда с финанси, най-важна е неподкупността; и тези две качества са абсолютна необходимост за всеки един служител от висшите кръгове. Според него, добродетелният човек не бива да бъде алчен. Ако държавните служители не ламтят да заграбят, това ще стимулира и народа да не иска да краде.
Скромността означава да съзнаваш собствените си недостойнства. Конфуций препоръчва човек непрекъснато да поддържа в себе си това съзнание и да се чувства недостоен. Според него, в трудни времена висши чиновници да взимат тлъсти заплати и да живеят охолно, е недостойно; лицемерието и неизпълняването на обещанията са недостойни постъпки. Той счита, че държавата трябва чрез добродетели и образование да възпита у народа чувство за скромност, а също и да го научи, че допитването до по-нисшите слоеве не е срамно.
Съчувствието означава да мериш другите със своя собствен аршин и да умееш да се поставяш на тяхно място.
Ученикът Дзъ Гун попитал Конуфуций: Има ли някое слово, което цял живот да ме ползва? А Учителят отвърнал: Това слово трябва да е „съчувствие”! И пояснява допълнил: Онуй, което сам не желаеш, не го върши на другите. Тоест, недей да насилваш хората за неща, които ти самият не би желал да вършиш. Друг път Конфуций казва на същия този ученик: Човеколюбивият така постъпва: в което сам желае да се укрепи, укрепява хората в него, което сам желае да постигне, постига го у хората. Това означава, че ако човек иска да се вгради в обществото, трябва да помага и на другите да го направят, ако иска да преуспява в собствените си дела, трябва да помага и на околните да преуспяват в техните.
Изследователят на древните канони Кун Ангуо от династия Хан (11-и правнук на Конфуций) счита, че съчувствието е именно този вид поведение, тоест, умението да вършиш на другите онова, което би искал за самия себе си.
Етическата философия на Конфуций е оказала влияние върху всички китайци и е култивирала в китайския етнос множество добродетели, като любов към всичко живо, синовна почит към родителите, честност към държавата, искреност и вярност, жертване на облагите в името на правдата, съчувствие и хуманност, скромност и отстъпчивост, издръжливост на трудности и критики и др.
В. Философската мисъл на Конфуций
Философските идеи на Конфуций са изказани със сравнително прости думи, в които обаче прозират дълбоки философски възгледи. Те оформят една човешка философия, чийто символ е понятието „хуманност”.
Възгледите на Конфуций за познанието. Макар че Конфуций признава, че някои хора са родени с познание, той никога не ги издига за пример, нито причислява себе си към тях. Самият той се описва като човек, който обича древната култура и същевременно е трудолюбив и буден изследовател.
Конфуций препоръчва да се пита за всяко нещо. За него познанието е това човек да знае границите на своите знания. Когато отишъл в Императорския Храм на дедите, Конфуций до такава степен разпитвал за всичко, което видял там, че околните се усъмнили в това дали изобщо разбира от древните ритуали.
Възгледите на Конфуций за предопределението. В епохата, в която живеел Конфуций, хората смятали, че Небето управлява всичко и определя съдбите на хората. Той, обаче, не признавал напълно съществуването на някаква неотменима участ, а считал, че човек трябва да има смелостта да предизвика съдбата и дори когато ясно съзнава, че възгледите му няма да бъдат възприети в своето време, да не се отказва да ги пропагандира.
Възгледите на Конфуций за духовните същества. В епохата на Конфуций хората считали, че духовните същества могат да им носят бедствия или щастие. Самият той, обаче, много рядко застъпва тази тема, а учениците си учи, че е мъдрост всеотдайното служене на народа и сериозното отношение към поклонението пред отвъдните сили, без обаче те да бъдат дразнени. Веднъж неговият ученик Дзъ Лу го запитал как се служи на душите на мъртвите и на духовете, а Конфуций отговорил: Още не можеш да служиш на хората, как можеш служи на духовете? Тогава Дзъ Лу го попитал за смъртта, а Конфуций отговорил: Още не си проумял живота, как можеш проумя смъртта?
Всъщност, Конфуций отдава истинско значение на обществената реалност, а не толкова на разискването на необозрими неща, като духовете или живота след смъртта. Именно поради влиянието на неговите възгледи за духовния свят, религиозното чувство у китайците е доста слабо и религиите в Китай не са така развити.
Методологията на Конфуций: Умерената среда. Конфуций проповядва пътя на умерената среда и дори я издига като най-висок морален критерий.
Той счита, че при решаването на даден проблем, само прилагането на точната мярка може да даде добър резултат, а прекаленото и недостатъчното са еднакво несъвършени, като прекалеността може дори да даде обратен ефект.
Конфуций говори още за съчетаването на напрежение и отпускане, на труд и на почивка. Когато в края на годината започвали буйни празненства, Конфуций попитал един от учениците си дали знае защо хората така се веселят. Ученикът отговорил, че не знае. Тогава Конфуций обяснил, че след като селяните цяла година са се бъхтели неуморно, сега имат нужда напълно да се разтоварят.
Принципите на Конфуций. Конфуций е казал: Благородният е в хармония дори и там, където липсва съгласие, а малкият човек е в съгласие дори и там, където липсва хармония. Тоест, благородният човек успява да постигне хармония дори и с нещата, с които не е съгласен. А малкият човек се съгласява с всичко, дори и там, където не открива хармония. Хармонията се проявява като единство между разнородни фактори и в интегрирането и постигането на единомислие между различни гледни точки. Хармония в различието е идеалното състояние, според Конфуций.
Под влияние на неговата философия Китай винаги се е придържал към принципа на хармония в различието при изграждането на своето хармонично общество. По времето на периода Пролет и есен (VІІІ – V в. пр. н. е.), в Китай възникват стотици философски школи, които с пълна сила разгръщат своите възгледи и учения. След времето на династия Хан те биват забранени и изместени от конфуцианството, което става господстваща идеология. Въпреки това, като едно либерално и проникновено учение, конфуцианството поддържа отношение на търпимост спрямо всички други идеологии, култури и религии, като будизъм, даоизъм, ислям, както и по-късно навлязлото от Запада християнство, затова и в китайската история конфуцианството обикновено е съжителствало мирно заедно с останалите философии или религии и никога не се е стигало до войни между тях. Именно поради това, че Китай векове наред се е придържал към принципа на хармония в различието, неговото общество може в дългосрочен план да остане мирно и стабилно. По този начин и китайската философия, и китайската икономика, както и всички други области, ще могат да се развиват без прекъсване и китайската многонационална, но единна държава ще може непрестанно да укрепва и прогресира.
Принципът на хармония в различието може да послужи не само в изграждането на един хармоничен Китай, но и в изграждането на един хармоничен свят.
На нашата земя има най-различни раси, които се делят на най-различни етноси, всеки от които има своята специфична религия, култура и изкуство. На света съществуват над 100 държави и всяка от тях има различна обществена система, различен мироглед и различна ценностна система. Ако искаме един мирно развиващ се свят, ще трябва да се вслушаме в принципа на хармония в различието.
С развитието на съвременната наука светът става все по-малък, разстоянията между хората постепенно се стопяват и контактите между различните култури, философии и религии стават все по-чести. Със стопяването на разстоянията, обаче, вероятността за пораждане на конфликт между различните народности, религии, философии и етноси става все по-голяма. И в същото време, поради все по-честите контакти, разбирателството помежду им става все по-възможно, стига да се придържат към принципа на хармония в различието, стига да търсят съгласие и хармония там, където има разногласия. По този начин светът ще може да се превърне в един многообразен, но единен свят и в крайна сметка – в един хармоничен свят.
[1] Понятието 恕 (чете се "shu") означава способността да прощаваш и извиняваш околните, но също така и умението да се поставяш на тяхно място и да им помагаш.