Кон Сянлин: Важно е единодушието по големите въпроси
Наскоро у нас гостува господин Кон Сянлин, 75-о поколение наследник на Конфуций. В Министерството на външните работи той изнесе публична лекция Идеите на Конфуций и развитието на Китай, организирана от Дипломатическия институт, Държавния културен институт и Посолството на Китайската народна република в София.
Тъй като Китай, за съжаление, все още си остава непозната страна за нас, в този брой публикуваме в съкратен вариант лекцията на господин Кон – чрез нея, предполагаме, читателят може да прозре идеологията, на която се опира днешното китайско управление. Още повече, че г. Кон съобщи в лекцията си, че в края на миналия век китайското правителство издигна лозунга за управление чрез добродетели, а понастоящем пропагандира изграждането на хармонично общество, което в същината си носи влиянието на Конфуцианската философия. След лекцията господин Кон бе любезен да отговори на няколко въпроса на представител на редакцията.
К
В името на по-високи цели
- Извинявайте, но сигурно ли е, че сте 75-и потомък на Конфуций?
- Не може да има никакво съмнение. При всички наследници средният йероглиф в името показва, че принадлежат точно към този род, няма място за грешка. Ние на всеки 60 години преработваме своята семейна генеалогия. Последния път беше миналата година. Днес потомците на Конфуций вече наброяват над три милиона души, разселени в различни части на света. В продължение на две хилядолетия те са получавали, в една или друга степен, специални грижи от страна на държавата. Гробищният парк на рода е с площ от 200 хектара и представлява най-старото фамилно гробище на света. През 1994 г. то бе обявено за част от световното културно наследство.
- Вие дадохте да се разбере, че конфуцианството не е религия. Как да си обясним тогава съществуването на конфуциански храмове?
- Всъщност, храмовете в Китай са три различни вида. Храм означава свещено място, което обаче не е задължително да бъде свързано с религия. Думата е „мяо”. Ако пък е будистки храмът, вече има друга дума за това понятие - „съ”. Ако пък храмът е даоистки, си има трета дума - „гуан”. Какво всъщност се извършва в храмовете, несвързани с религия в Китай? В тях са се почитали предците, това е бил храмът в древен Китай. Храмовете, свързани с почитане на предците или на Конфуций, не са били строени по някаква небесна повеля, а са били постановявани от държавата.
- В Европа повече или по-малко Конфуций и Лао Дзъ се противопоставят, европейците виждат в Конфуций учение за спояване на обществото и строеж на държавата, а у Лао Дзъ - философията на индивида. Как мислите вие?
-Според мен няма такова силно противопоставяне - и Лао Дзъ е издигнал много принципи, които важат за обществото. Лао Дзъ е казал, че управлението на една държава прилича на готвенето на ястие. Различни подправки, различни вещества трябва да бъдат сложени вътре и много добре хармонизирани.
- Говорихте за влиянието на конфуцианството върху икономиката. Кой елемент от конфуцианството имахте предвид? Да кажем, моралността или пък призива за подчинение на авторитета - на бащата или на владетеля?
- Конфуций е имал преки икономически възгледи. Един от тях е народът да не се принуждава, да не бъде каран да изпълнява трудовата повинност. Смятал е също, че събирането на данъци трябва пак да не бъде насилствено, а хората, народът доброволно да искат да дават дял от своето за Поднебесната. По този начин държавата е можела да постигне благоденствие за народа, а не да му налага все по-тежко бреме. Но и всички категории и принципи от неговата етическа философия, тези, които и вие споменахте, а и много други –имат директна приложимост в икономическия живот, защото укрепват и стабилизират обществото като цяло. Задължително условие за развитието на икономиката на една държава е обществото да бъде стабилно.
- Говорехте за хармония в различието. Как гледа съвременният китаец на това едновременно да има стабилна държава, в която да има все пак и някаква – да се изразим със западните думи – демокрация или различни мнения, или съмняващи се хора?
- Всъщност, във всяко едно общество не може да няма конфликти и различия. Дори и когато този принцип на хармония в различието се пропагандира и търси да бъде изпълнен. Дори спрямо въпроса как точно да бъде изградено едно хармонично общество хората могат да имат различно мнение относно пътя за постигането му. Но това е положително явление, защото само по този начин може да има развитие на обществото. Конфуцианството традиционно е проповядвало търсене на хармония, но това не е означавало търсене на единодушие, единомислие. То е допускало съществуването на различни мнения. Защото по отношение на малките неща в живота, на малките явления, хората обикновено имат най-различно мнение. Важно е обаче в империята и в държавата да бъде поддържано единодушие относно големите въпроси, относно важните аспекти. И това всъщност, според мен, е един научен факт.
- Изглежда става дума за различия, които се обединяват в общ ритуал; които се вливат и се обединяват от този общ ритуал?
- Да, това се случва в Китай дори по отношение на политиката; там хората имат различни мнения, не всичко одобряват. При все това, китайците се стремят винаги да избират най-правилната, най-градивната гледна точка, дори и по политическите въпроси, за да може икономиката и обществото да просперират. Жертва се различието в името на по-високи цели.
Разговаря Христо Буцев