Проф. Георги Иванов (1933 - 2010)

 
Напусна ни и големият български художник Георги Иванов. Беше от сценографите (работеше основно в театъра, но и в киното, в телевизионния театър, в кукления театър), чиито художествени проекти дълго се помнят, но и трайно остават в историята на нашия театър, защото овеществяват и разширяват режисьорските светове, защото дават така липсващата много често допълнителна глътка озониран въздух на актьорите, обитаващи илюзорните пространства на спектакъла. Беше от най-обичаните и уважавани преподаватели по сценография в Националната художествена академия, учител, дал път на едни от най-талантливите ни сценографи.
За съжаление, рядко общувахме, но винаги ме е впечатлявал със своето видимо благородство, с прецизността на анализите си (имаше много точно и доброжелателно перо), с жаждата си да е в курса на ставащото в нашия театър, с грижата си за младите, на чиито успехи се радваше най-искрено. Беше внимателен, красив, добър и загрижен в отношенията си с хората.
Преди много години съдбата, случаят реши да бъдем заедно за няколко дни във Вроцлав и Варшава. Дотогава знаех, разбира се, за него, но не бяхме общували, а тези дни бяхме непрекъснато заедно. Разхождахме се из старите и нови квартали и говорехме, говорехме… Ей така, някъде другаде, в Лаженки или край паметника на Шопен, дори в зоопарка на Вроцлав, в дъжда или в хотела… Бяха вълшебни дни на опознаване, които не бих могъл да забравя. Вече не помня всичко от тези разговори (аз подпитвах, той се отпусна и някак спокойно и чисто ми отговаряше), но тогава разбрах, някак много ясно и убедено, че много бих искал този човек да ми е близък. И това усещане го имах след всяка наша по-сетнешна среща.
Сега си давам сметка, че през всичките тези години Георги Иванов е бил за мен един от онези, които определят мярата ми за нещата – в театъра, в изкуството.
Сигурен съм, че под тези последни думи могат да се подпишат мнозина.