Виолета и Васил на 150 години!
Когато преди 25 години, в „далечната”, както се казва сега, 1985, връстниците Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев отпразнуваха с моята пиеса „Нерви за любов” своята общо стогодишнина, винаги младеещият Васко често се шегуваше пред публиката, че не били по на петдесет, а била негова шейсет и на Виолета само 40-годишнина. Сред публиката това предизвикваше сърдечен добронамерен смях, а у действителен (тогава!) младеж като мен – тръпка на ужас, че човек може някога и наистина да стане на шейсет.
Не крия, че като човек, почитащ семейните ценности, бях особено щастлив от обстоятелството, че първата постановка на тази „семейна” пиеса, бе направена толкова успешно от тяхното знаменито семейство. Освен тях двамата, през годините в спектакъла на сцената на Театър 199 се включиха последователно и двете им дъщери Деси и Биляна, които пък, благодарение на неистовия стоицизъм и артистичен хъс на бременната си майка, вече бяха играли на сцената на Народния театър още „преди да се родят”, казано по ивайлопетровски. Десислава, талантлива актриса, дължи и името си на едноименната знаменита роля на Виолета от „Иван Шишман”. Биляна, сега професор по театър в Америка, която пък е трябвало да бъде Калоян (от героичната роля на баща й в едноименния филм), също носи артистично име – на героинята от известната охридска песен (и първи български екшън) „Биляна платно белеше”, любима на един от нейните дядовци…
Въобще на тях може да се постави с най-висок коефициент на успешност диагнозата „семейство-театър”, едно от малкото театрални семейства, което с годините не само че не се е разпаднало, но и все повече се е превръщало в това, на което сега му викат две в едно – и човешки, и професионално. Животът на това артистично семейство е толкова дълъг, че откак се помня, Васко все казва, че откакто той се помни, все е женен… Има нещо неясно в цялата тази работа, но нали и Блок е казал за едно стихотворение, че е добро, ама е много ясно, та на тази неяснота по-добре да погледнем художествено-херменевтично и зад случайните неща да потърсим неслучайните случвания и даже почти свръхестествени съвпадения. Например. Случайно ли младият студент по икономика и участник във всички любителски ученически и студентски театрални постановки Васил Стойчев използва връзките и ходатайството на влиятелен свой земляк, за да му се размине незаконното прекъсване на едно следване и започване на друго? Случайно ли прелестното 18-годишно девойче Виолета Бахчеванова се хвърля в отчаян ръкопашен бой на артистични качества с почти хиляда и петстотин съперници и съпернички и с кратката резолюция на Н. О. Масалитинов: „Готовая актриса”, става студентка във ВИТИЗ точно същата година, за да се влюби веднага в кюстендилския закононарушител и още в първата година от разпределението си в Бургаския театър да го вкара в правия, сиреч брачния път? Да продължавам ли? Ами случайно ли първият любовен етюд, който двамата изиграват с учебна цел в академията, е между лекар и медицинска сестра? Я си спомнете какви роли играят в споменатия по-горе „семеен” спектакъл, един от блестящите финали на артистичната им дейност въобще, неслучайно обявен от Виолета за „огромно щастие” в живота им заради участието на цялото им семейство – пак мъж и жена с медицинско образование. И житейският, и естетическият кръг се затварят по всички закони на изкуството – пак се обичат, но вече в дългогодишно семейство с обременена история, в конфликт с децата си, които при това са им деца не само на сцената, но и в действителност… Ако приемем за случайно, че играят в представлението ”Американска трагедия” от Теодор Драйзер, с което се открива новосъздаденият Учебен театър на ВИТИЗ, че Виолета изигра блестящо Барабанчицата (в Бургаския театър, където са разпределени заедно с Васко), а после в Народния театър Мария-Десислава („Иван Шишман”), Маша („Живият труп”), Лора Каравелова („Между два изстрела”), Мария Стюарт („Мария Стюарт”), Г-жа Тут („Всичко в градината”), Инес Монтеро („Почивка в Ако Ирис”), Хаджи Ровоама („Под игото”), Костанда (”Свекърва”), Жената („Нерви за любов”), Изабела, Джойс и Мисис Кил („Страхотните момичета”) и още десетки други роли; че Васил изигра по същия начин десетки роли, сред които Огнянов („Под игото”), Владиков („Хъшове”), Мирослав („Иван Шишман”), Князът („Унижените и оскърбените”), Каренин („Живият труп”), Беналкасар („Почивка в Арко Ирис”), Калоян („Калоян”), Мъжът („Нерви за любов”), Ник („Кой се страхува от Виржиния Уулф”) и много други, то в такъв случай ще трябва да приемем, че случайното е истинското лице на закономерното.
Още повече, че съвсем закономерна е и шегичката, която тази година ни спретнаха и двамата – да станат на цели сто и петдесет години! Какво друго да очакваш от артисти с тяхното известно чувство за хумор и с професионален навик цял живот да се правят на нещо друго. Да не говорим, че ако към дълбоко вроденото си чувство за хумор, прибавят и могъщия си артистичен талант, те биха могли да ни излъжат и че са на поне десетина пъти по толкова, и ние пак ще им повярваме, защото в този отрязък от време ще включим и годините, през които мястото им в българския театър, което по мое мнение малко прибързано освободиха, ще остане незаето.
Но нали ги обичаме, прощаваме им и тая шегичка!