974 или какво се случи?
974[*] дни са и много, и малко. Равни са точно на 2 години и 8 месеца, което в сравнение с вселенските размери не прави и миг, но от гледна точка на човешкия живот си е много време. Някога казармата беше две години и ни се виждаше безкрайна! А в една страна, която още не може да реши в преход ли е или вече е отвъд, такъв времеви отрязък е пълнен със събития, инциденти, случки, състоявания и несъстоявания (най-често)... Разбира се, по-голямата част от тези уж събития са ефимерни, „бели пеперуди”. Но – взети в общ план, те очертават тенденции, в които могат да се видят базовите насоки не само за тях конкретно, но и за обществото в цялостен план. Телевизията е особено благодатна за такова наблюдение: от струпването на „бели пеперуди” в нея можем спокойно да установим накъде се е насочил корабът на нацията (да не кажа на глупците, че някой ще вземе да се обиди).
Три важни неща се открояват за този период.
Първо, смяната на собствеността на различните тв канали, довела до икономическо окрупняване на ефира. В някакъв смисъл, колкото и малки да са тукашните мащаби, това говори за превръщането на телевизията (и въобще на медиите) от центрове за политическо влияние в машини за финансов успех. Макар все още да витае в главите на различните местни бизнесмени (по-голямата част от тях произведени партийно-властово), че трябва да имат медия, за да инфилтрират масовото съзнание (пример за това е покупката от Георги Гергов на пловдивската „Евроком-България”, излъчваща вече с логото на Международния Пловдивски панаир), събирането на „Нова”, „Диемите” и ММ под покрива на MTG; на bTV-каналите, „Ринг” и „Pro BG” от CME; на ТВ 7 и ВВТ от „Нова българска медийна група” заедно с вестниците „Монитор”, “Телеграф”, “Политика”, “Засада” (бивш "Експрес"), “Меридиан мач” (наскоро разбрах, че Ирена Кръстева е купила и бургаския „Черноморски фар” – един от най-старите и стойностни регионални вестници) показва промяна на нагласата (макар че за Ирена Кръстева подобно нещо е рисковано да се твърди – все пак връзките й с ДПС не са тайна за никого). Водещ мотив е печалбата, което обрича предназначените за по-ограничена публика предавания (както стана с „Арт трафик” по „Pro BG” – едно предаване за култура, ако и със силен уклон към евтин life-style) – търговската телевизия не е, пък и няма защо да бъде обществена телевизия (въпреки претенциите на bTV). С други думи, чака ни много шоу...
Второто е свързано с първото – телевизиите стават търговски, следователно, всичко извън тази писта е застрашено да изчезне. Възможността за обществена телевизия в България все повече се свива и ще се свива. Пример за това е спирането на „re:tv” – една телевизия, която и искаше, и се стараеше да бъде обществена, но не издържа на незаинтересоваността на публиката. В някаква степен тя беше посечена отдолу, за разлика от „Ефир 2” на Нери Терзиева, който беше посечен отгоре. Колкото и да роптаят българите (помним какъв вой се надигна по повод „Big Brother Family”), колкото и шумни да са, в цялото си възмущение те са повече реактивни, отколкото съзидателни. И вместо да инвестират време, енергия и любопитство в един надскачащ семплите параметри на телевизията проект, те предпочетоха да не му обърнат внимание. „re:tv” не получи достатъчно зрителска подкрепа и съвсем логично бе изличена от ефира, който, изглежда, все повече ще се превръща в място за забавление, не за обществен дебат. Спортът, прочее, става най-любимото тв предпочитание. Всичко друго като че ли минава на заден план, освен, разбира се, ако не е турски сериал.
Оттук следва и третото важно – неуспехът на националната БНТ да запълни нишата на липсващата обществена телевизия. Не че нямаше старания: „Референдум” е отлично начинание, ако и отново – стара слабост на БНТ – гласът на институциите да е в повече от този на гражданското общество, ала неуспешни експерименти като „В неделя с...” затъмниха усилията. И никак не на празна почва и вътре в БНТ се явиха недоволства от едно тъй неоправдано скъпо предаване, което – както жена ми точно го определи – не е друго, освен „всяка неделя новогодишна програма”. Нито „Голямото четене”, нито „Българските събития на ХХ век” (тежък рейтингов провал) можаха да убедят публиката, че са същински обществени, а не завоалирани бизнес начинания. Жестоката финансова дупка – повече от 20 млн. лв. – затвърждава подозренията. На БНТ предстои тежък период на финансово възстановяване, както и на обновяване на програмата съобразно изискванията на цифровизацията, но и там тя като че ли закъснява – вместо да мисли за отделни канали – спортен, културен, филмов и т.н., по „България Sat” продължават да текат картинки от старите ленти. Няма лошо, макар че – който живее само в миналото, сам се превръща в минало. Не случайно се чуха гласове и за продажба на БНТ – рехави, разбира се, но показателни за това колко вече на някои им се вижда безсмислено съществуването й. И само от нея зависи дали тези подхвърляния ще си останат атракция, или ще се сдобиват с все по-голям вот сред обществото и властта.
По всичко личи – в българския тв ефир няма да има нищо по-важно от: „The Show Must Go On!”
[*] Прекъсването на рубриката „Петък, ранна утрин” за тези 974 дни беше по обективни причини – работата ми през това време в БНТ като художествен ръководител на Студия „Екран”. Да работиш в телевизия и да пишеш за телевизия не става – конфликт на интереси! Но пък е полезен опит, макар че не е задължителен: няма нужда театралният наблюдател да излиза като актьор на сцената, а художественият – да рисува картини. Така или иначе, опитът приключи и рубриката за телевизия е отново на страниците на в. „Култура”. А дали за добро или за лошо – това единствено читателят ще каже...