Реформа на партийното финансиране: да, но как?
B края на месец юни на кръгла маса, посветена на партийното финансиране, бе представен най-новият изследователски проект на Центъра за либерални стратегии (ЦЛС) и Институт “Отворено общество”: Законодателна реформа на политическите финанси. Цел на проекта, разработен от експертна група в състав: Даниел Смилов, Даниела Паунова, Живко Георгиев, Димитър Димитров, Георги Ангелов и Георги Ганев, е да осигури така необходимия експертен поглед към проблема и да подпомогне народните представители в стремежа им за реформиране на процеса на партийно финансиране. В самото начало на представянето Даниел Смилов посочи основните принципи, които експертите са заложили: постигане на повече състезателност в политиката, достъп до достатъчно и законно финансиране на политическите партии, осигуряване на финансови стимули за разширяване и развитие на експертния потенциал, ограничаване на нарастващата цена на политиката, силен външен контрол и повишена прозрачност, рационализиране на партийната надпревара. Според предложения проект, областите, в които е наложително да се извършат законодателни промени, са публичното и частното финансиране, външният мониторинг на партийните финанси и отношенията между партиите и медиите.
Публично финансиране
В частта, свързана с публичното финансиране на партиите, Смилов посочи, че е необходимо да се увеличи годишната субсидия на политическите партии, като тя достигне 50-75% от техните разходи. Експертната група предлага държавната субсидия за партия, подкрепена от 1 млн. избиратели, да е до 15 млн. лв. годишно, като 1.7 млн. лв. да са за първите 100 хил. избиратели, а останалата сума - за другите 900 хил. Тази подкрепа трябва да се разпределя между политическите партии, като се отчитат техните изборни резултати, размерът на членския внос, както и сумите, набрани от малки дарения. Целта на тази диверсификация във финансирането е да се даде възможност на по-малките политически играчи да осъществяват ефективно своите политически функции и по този начин да се защити демократичната идея за представителност, като се предотврати “замразяването” на политическото статукво. В същото време, с цел да се стимулира набирането на малки дарения от партиите, както и засилването на тяхната връзка с гражданските организации, се предвижда част от субсидията да се дава само като подпомагаща гражданското финансиране на партиите – така на практика всеки набран лев от малки дарения ще бъде съфинансиран от държавата. С цел повишаване на експертния капацитет на политическите партии и развитието на техните аналитични звена е необходимо 10% от държавната субсидия да бъде предоставяна на партиите въз основа на проекти, посветени на тези цели.
Частно финансиране
Конкретните предложения за частното финансиране включват преосмисляне на забраната за корпоративно финансиране и дори нейната отмяна поради неефективност. За по-голяма прозрачност се предлага и създаването на единна сметка за политическите партии и постоянен общ публичен електронен регистър за дарителите. Създаването на “релативен” таван за дарения, набирани от партиите, е също стъпка, целяща регулиране и предотвратяване на достъпа на нелегитимни финанси до политическите играчи. Този таван не бива да надвишава годишната субсидия на най-голямата политическа партия. Целта на това предложение е политическите партии да бъдат стимулирани да “осветляват” парите, получавани от корпоративни дарения. Наред с подобни гъвкави ограничения е необходимо и въвеждането на “абсолютни” ограничения върху финансирането с дарение от 10 хил. лв. Друга стъпка е и прецизирането на дефиницията за дарение, като се обхванат всички възможни форми на нефинансови дарения. Ограниченията върху тавана на даренията могат да се обвържат и с процент от платените данъци от компаниите.
Външен контрол
Що се отнася до външния контрол, проектът предвижда създаването на отдел за мониторинг на партийните разходи. Негова задача ще е в края на всяка изборна кампания да изработва доклад, посочващ нейната реалната цена и отделните разходи на политическите партии. Целта на този доклад ще е и да подпомогне Сметната палата при нейната проверка. Необходимо е и значително затягане на санкциите, които трябва да бъдат наложени на партиите при нарушаване на законодателството, като освен финансови (напр. загуба на държавна субсидия), те да включват и загуба на депутатски места.
Партии и медии
Връзката между партии и медии е особено важна, когато се разглежда проблемът за партийните финанси. Тук експертната група предлага да се увеличат максимално допустимите разходи по време на кампаниите, като целта на тази мярка е отново да стимулира излизането на партийните финанси “на светло”. Предвижда се и създаване на етически кодекс, регулиращ отношенията между медиите и партиите, с цел ограничаване влиянието и разпространението на ”черната” кампания. Интересно предложение е забраната за купуване на ефирно време в радиа и телевизии от страна на партиите. По време на кампаниите „клиентът” ще бъде държавата, която ще купува ефирно време от медиите на цена от 10% до максимум 20% от отпусканата на партиите обща субсидия и ще го предоставя на състезаващите се политически субекти.