По читанка
С нарастващо неприемане четях читателския отзив на Светлана Минева (вж. „Да погубим COPY-RIGHT, да живее PIRATE-RIGHT?”, бр. 27/2010). Най-малкото заради допускането ми, че е писан от заинтересовано в спора лице (и сякаш гугъл го потвърждава - в издателство „Сиела” работи отговорен редактор, отдел „Икономика”, със същото име.) Както и заради аргументираност ad hominen.
Няма да изказвам мнения относно същността на спора, наистина не съм наясно каква е разликата между публичните и електронните библиотеки и дали наистина по принцип е невъзможно съществуването на публични електронни библиотеки, и дали наистина в частност chitanka не е публична електронна библиотека...
Силно ме смути обаче представата за платимостта на труда на автора. И то от човек, борещ за защитата на неговите авторски права. Оказва се, че за труда, положен за пускането на пазара на крайния продукт (книгата), всички – редактори, страньори, коректори, дизайнери, печатари, производители на хартия и други консумативи – получават възнаграждение. Освен автора, който трябва да изчака издателството да продаде този продукт, като се и сърдел, че рекламата от страна на издателството била лоша или недостатъчна. Тоест онзи, който прави възможно останалите да получават трудовото си възнаграждение, остава без възнаграждение, като не броим нарцистичното удоволствие да видел името си върху корицата.
Да обърна и внимание, че не съществува реално никакъв механизъм за контрол от страна на автора както върху продажбите, така и върху дейността на издателството при реализацията на продуктите му при изработването на индивидуалните и общи PR стратегии (при положение, че едно издателство издава 10 български книги месечно, а има не повече от 2-3 предавания по телевизиите, където появата на автор означава увеличаване на продажби, както и да кажем, ако едно издателство е издало 50 български книги, а може да номинира примерно 5 за национална награда, не е ясно как няма да има пренебрегнати книги и автори.)
Малко повече уважение към автора и нарцисите му, без тях нямаше да ви има!
Николай Бойков,
носител на авторски права