Преди почти година…
... си отиде един голям немски композитор, музикант.
Предишното лято той – както всяко лято – беше в България. Седяхме на една маса с него, Артин Потурлян, Адриан Павлов, Лина Семова – и пак беше и интересно, и хубаво. Беше подарък да си заедно с този толкова интензивен и щедър човек. Висок, тежък, със силен смях, бърза, ентусиазирана и отривиста реч; светкавична мисъл; категоричен; внимателен; разбиращ; увличащ; обичан. Ефикасен и добронамерен, и някак... здравословен. Фридрих Голдман.
Понеже вече летата ще са пусти от него, решихме отново да се срещнем – пак същите хора – но другояче, всъщност, както подобава – да срещнем музиките си. Да ги оставим да се „чуят” помежду си и да бъдат чути. Извън всякаква тържественост или панихидност. Една среща.
Тя стана възможна на 14 юни в залата на Съюза на българските композитори, бяхме същите хора от последното лято. Присъедини се и Божидар Спасов (той, Георги Тутев, Лазар Николов и още бяха сред близките на Голдман български композитори). Започна той с Протяжно дихание І за флейта и лента. Музика, построена като непрестанно възземане, музика, пълна с кислород. Сигурен съм, че не става дума само за алпинистки устрем, а за ascendo ad Patrem. Пиесата на Божидар издигна много високо билото на концерта още от начало. А Явор Желев – стихиен и рафиниран, пълен с вдъхновяваща сила. (Фавн не, а силен по-скоро). Думата след това бе на Артин Потурлян с премиерата на варианта за две пиана на органовите 5 пиеси в памет на Фридрих Голдман. Възхитителна музика – толкова прецизна и прозрачна, толкова аргументирана технически и като преживяване. И толкова пълна с неочаквани решения. Симетрии, канони, огледала, множащи се фигури – всичко изпълнено с дълбок и таен живот. Предадено с изключително разбиране и посветеност от Анахид Акопян и Диана Рахнева. Човек трябва да има свои изпълнители, те насищат музиката другояче.
Три строфи от Голдман – върху тоновете фа и сол, F(riedrich)-G(oldmann). С този деликатен и остроумен, а и – лъжа ли се? – печален автопортрет, Фридрих каза: И аз съм тук. Чистотата на тези Строфи, не простата им яснота напомня по нещо знаменитата черта, прокарана някога от Апелес. А и с още нещо напомнят и за Апелес, и за черта: Nulla dies sine linea. Не е необходимо да се излагат непрекъснато величави концепции: майсторът може само с линиите на два преплитащи се гласа да нахвърли и огласи свят. Великолепно в сдържаността и звуковата си субтилност изпълнение на Росен Идеалов и Людмил Ненчев. Под ръцете им пиесата сякаш зримо затрептя във въздуха. След това бях аз, бяхме заедно с Росен Идеалов. Моето малко приношение се казва Trauer/Spiel. Траур(на) игра, траур и игра, игра на траур, игра vs. траур... Музиката започва така, сякаш обайва смъртта, кръжи постоянно, появяват се известни само на мен знаци на приятели и спътници на Голдман, появяват се – в маниера на Шуман – неговите инициали, появяват се паузи – прекъсвания в мисълта, абсолютни тишини, които доизказват сподавеността на звуците, но и паузи-вглъбявания. Завършва с тих, изчезващ пирует. Адриан Павлов: 5 Вечерни песни – хубаво, деликатно изпълнени от Олга Михайлова-Динова и Галина Апостолова. Благодарение на тънко чутите микроинтервали – усещане за размити в дрезгавината контури, за далечина, умора. Много органично и далечно от певческия патос вокално писмо и пиано, чуждо на виртуозната пустота. Накрая – Concerto a quattro от Голдман, изпълнено на последния фестивал Musica Nova в София, дирижирано от композитора – запис на БНР. Тази интензивно цветна, щедро разгърната, нервно суингираща или мечтателно разстлана музика, неспокойна и разточително обновяваща се – тя спира дъха с тройната си виртуозност: композиторска, диригентска и тази на инструменталистите Явор Желев, Росен Идеалов, Борислав Симеонов, Станимир Балеев. Срещата свърши и си тръгнахме. Аз имах радостното чувство, че музиката тази вечер получи шанс за живот. А Голдман, който бе тясно причастен към каузата на новата музика у нас, помагаше й, разбираше я и я чувстваше, както малко наши музиканти я познават и чувстват, получи памет и обич. От която и тези, които не са тук, имат нужда.
Но да не се размекваме. Походът на варварите едва що започва...