Страница, бр.1/ 2010
(...) поне в тази източна част на Европа – още дълго няма да празнуваме, без да сме в траур, и тъкмо това е задачата на литературата: да поддържа жив този траур, заявява Имре Кертес в словото си “Да превеждаш Канети” (превод от унгарски Николай П.Бойков). От другия край на новия брой на сп. “Страница” поетесата Федя Филкова добавя: Просто да се смириш, да се възхитиш от написаното от друг, да го преведеш, нищо друго. Както винаги, не са за пропускане съвестните и наистина критически страници на Младен Влашки, Гергина Кръстева, Татяна Ичевска и Здравко Дечев, които “превеждат” на езика на образованата публика книги, публикувани последните месеци. Има още (често немски) празнични лакомства, например откъс от романа на Георг Клайн “Роман от нашето детство”. Но тях читателят трябва да открие сам, насред траура.
М.Б.
