Законите на Кинотавър
От 5 до 13 юни в Сочи се проведе 21. Фестивал на руското кино.
Журито, начело с Карен Шахназаров, предпочете “Примирие” на Светлана Проскурина. Заглавието му се оказа безусловно символично.
“Кинотавър” всячески се опитва да направи това, към което се стремят всички, заинтересовани от нормалното развитие на кинопроцеса в Русия. Както се оказа, бойните действия за запазването и оцеляването на киното като изкуство са просто неизбежни. “Кинотавър” се съгласи да стане тяхна арена. Истината е, че тази година в Сочи се наложи да се води борба за оцеляването не само на киното, но, така да се каже, и на физически лица.
Може да се спори с решенията на журито, с нещо да си несъгласен, от друго – изумен. Разбира се, обидно и странно е, че на зрелия и професионален филм “Другото небе” на Дмитрий Мамулия бе отредена единствено утешителната награда за музика.
Досадно е, че стремежът на журито да угодничи пред онези, които нямаше как да подмине по различни причини, нямащи нищо общо с киното, лиши от наградата за женска роля две превъзходни актриси: Олга Демидова и Даря Грачова - от филма “Обратно движение” на Андрей Стемпковски. Тя отиде при Мария Звонарева в “Човекът на прозореца” на Дмитрий Месхиев – прекрасна актриса, но този път съвсем обикновена.
В този контекст присъждането на наградата за режисура на Сергей Лозница може да се смята за истински радикален жест - “Щастие мое”, депресивно изследване на изконната руска агресия, бе не само очевидно най-добрият филм на “Кинотавър”, но и страшно различно приет; и се превърна в повод за горещи дискусии. Радостен е поне фактът, че мнението на журито (макар и не на всички негови членове) практически съвпадна с мнението на критиците, присъдили на филма своята традиционна награда “Белият слон”.
Някои се дразнят, че “Кинотавър”, най-големият преглед на руското кино, се превърна в сцена на възрастни дебютанти – искаше им се да видят в конкурса повече майстори. Но майсторите също се показаха – например Месхиев, явно обиден на журито за слабото внимание към мелодрамата му “Човекът на прозореца”. (Макар че, честно казано, ако някой трябваше да се обижда, това бе единствено Юрий Стоянов, изиграл бляскава роля в този безличен филм.) На всичкото отгоре, съдбата на руския мейнстрийм в момента не вълнува ни най-малко – той има и ще има пари, има и ще има приходи, има и ще има публика. Обаче киното, което е прието да се нарича артхаус, и без това не процъфтяващо финансово, сега, с въвеждането на новата система на държавно финансиране, се оказва в ролята на полубезумен храненик. И ако големите фестивали не поддържат младите, талантливите, естетически амбициозните, те ще бъдат обречени да се мъкнат от форум на форум без надежда да се промъкнат в неорганизираната ни киномрежа и ще се задушат, изхвърлени на брега от бездушната вълна на комерсиалното кино.
Ако разглеждаме “Кинотавър 2010” и неговите изводи от гледна точка на конструктивния диалог между адептите на авторското и масовото кино, то фестивалът изпълни задачата си. За това говорят и другите награди: на Андрей Стемпковски, Ануш Варданян и Гиви Шавгулидзе за сценария на “Обратно движение”, на Роман Васянов за операторската му работа в “Природно явление”, първо заснет с фотокамера, и дори наградата за мъжка роля на 21-годишния Иван Добронравов, мълчаливият далекобоец от филма на Светлана Проскурина, бродещ по мочурливата, приказно тръпчива Русия, за която дори не можеш да кажеш има ли я изобщо на картата тази страна... А присъждането на Голямата награда на “Примирие” устрои всички – дори не най-отявлените фенове на филма.
Екатерина Барабаш
“Независимя газета”, 16 юни 20010 г.
От руски Геновева Димитрова