Неузнаваем Колин Фърт
„Самотен мъж” (A Single Man), 2009, САЩ, 99 минути, режисьор Том Форд, сценарий: Том Форд, Дейвид Сиърс (по романа на Кристъфър Ишърууд); продуценти: Том Форд, Ендрю Майано, Робърт Салерно, Крис Вайц; оператор Едуард Гроу, художник Дан Бишоп, костюми Ариан Филипс, музика Абел Корженевски. В главните роли: Колин Фърт, Джулиан Мур, Никълъс Хоулт, Матю Гуд и др.
Награди: Общо 14, сред които Купа „Волпи” на Колин Фърт за мъжка роля във Венеция, БАФТА, на британските критици и 23 номинации, включително за „Оскар” и „Златен глобус.
Филмът е сякаш въплъщение на думите на Ролан Барт: “Имам право само на една бедна, напълно метафорична лудост: любовта ме прави като луд”.
След Шон Пен в “Милк” (вж. “Култура”, бр.13 от 2009), още един хетеросексуален актьор уникално се превъплъщава в гей. И двата филма са независими, ретро и своеобразни представители на New Queer Cinema (Новото гей-кино), разказани в почти неизменния днес флешбек. Но ако “Милк” на Гюс ван Сант е базиран върху реална и харизматична личност от 70-те и мъжките ласки са положени в политическия контекст на борбата за равноправие, режисьорският дебют на модния дизайнер Том Форд е екранизация и обхваща един ден мъжки терзания.
Джордж Фалконър (Колин Фърт) е на 52 - депресиран англичанин с очила в Лос Анджелис, професор по литература с изрядна външност.
Филмът е ситуиран на 30 ноември 1962, а визиони показват генезиса на тъгата му – преди осем месеца в катастрофа загива любимият му Джим (Матю Гуд), а достопочтеното му семейство забранява присъствието на Джордж на погребението.
Структурата се люшка между спомени и ангажименти, а всъщност героят на Фърт педантично подготвя самоубийството си. Телефонен звън още рано заранта го изтръгва от машиналната активност – Чарли (Джулиан Мур) е също англичанка, стара приятелка, изоставена от съпруга си. Уговарят си среща за 7 вечерта. Джордж отива на работа, получава от миловидния си студент Кени (Никълъс Хоулт) подарък жълта гумичка, среща шумните си съседски дечица, пуши на паркинг с испански жиголо (Джон Кортхарена), дегизиран като Джеймс Дийн, пъхва му двайсетачка... Спомня си сцена от идилията с Джим: двамата са на дивана, Джордж чете “Метаморфозите” на Овидий, Джим – “Закуска в Тифани” на Капоти, плочата спира и трябва да се смени... На фона на оперна музика започва методична и смешна гротеска със самоубийството, приключила с телефонен звън – пак Чарли. Когато Джордж излиза, момченце го стрелва с детско пистолетче. “Майната му на всичко” и “Миналото е бъдещето ми”, крещи красивата му приятелка и всъщност изрича мислите му. Джин, вино, музика от 60-те, танцуват, тя се опитва да го прелъсти... Имали са връзка в миналото, предизвикала прозрението на Джордж: “Всеки гей на младини е спал с жена”.
След истеричната вечеря той се отправя към близкия клуб и първата среща с Джим като треска в събота вечер на “езическо място”. Сега там се натъква на студента (също спал с приятелката си, но вече дефинирал половото си влечение), черпи го уиски, онзи го кани да плуват, следват сини кадри с дискретни щрихи на голите им тела, прегърнати насред плясъците на вълните, на брега челото на Джордж кърви, отиват у тях, пият бира, звучи далечен джаз, излита бухал...
Цялата невъзможност на героя да приеме новите предизвикателства на живота биха могли да се обяснят със “самотата на изместването” по Джийнет Уинтърсън. Сред стотиците филми за гей-страстта “Самотен мъж” е любопитен с ракурса си върху бездната от загубата й, ситуирана в разгара на Карибската криза, когато светът е изопнат от страх пред нова война, а хомосексуализмът в САЩ е все още табу и Анди Уорхол не е започнал да го разпаря, твърдейки, че “Това, което виждате, е това, което възприемате”...
Филмът е остроумно тъжен и неистово красив. Лица, луна, око, цигара, дим, запалка се явяват от време на време в грос - като детайл от стилизираната атмосфера на отчаяние. През изтънчената визия на 27-годишния оператор Едуард Гроу 60-те са представени с емблематични културни кодове, колоритът е топло-безличен, светлината - тревожна, диалогът - оскъден, тишината – щедра, а Колин Фърт е почти неизменно в кадър и вцепеняващ – интелигентен, сдържан, меланхоличен, сантиментален и гузен (полюсно различен от надменния мистър Дарси в екранизацията на BBC “Гордост и предразсъдъци” или харизматичния Марк Дарси в “Дневниците на Бриджет Джоунс”). Джулиан Мур е ослепителна епизодична самотница с неизменни чаша и цигара, а емоционалната музика е написана от поляка Абел Корженевски.
Макар и екранизация по Ишърууд, “Самотен мъж” е белязан с автобиографични репери на самия Том Форд (1961), прославил се с възраждането на Gucci през 90-те и финансирал филма си през своя моден бранд Fade To Black (по парчето на “Металика”). Например, в романа Джордж няма фамилия, а Falconer е марка на слънчевите очила на Форд, кръстена на първия му любовник; красивият испанец Джон Кортхарена е негов любим модел, а лицето на младия Никълъс Хоулт се усмихва от началната страница на сайта му...
Въпреки че е респектиращ дебют и един от най-коментираните филми на 2009, “Самотен мъж” е все пак по-маниашки, отколкото вълнуващ.