Седем библиофилски издания
От 8 до 25 април в Националната художествена галерия е подредена изложба, която представя седем библиофилски издания с оригинални графични отпечатъци, създадени между 2001 и 2009 г. Те са в тираж до 40 екземпляра и обединяват произведения на словото и образа. Заслуга за това има самоковската галерия „Масларски” и нейният собственик Иво Масларски, който финансира проекта. До момента по този начин са издадени книгите: „Думи и графити” с тристишия на Борис Христов, интерпретирани от Милко Божков в 31 цветни офорта (2001); „Думи, глина и графити”, отново по текстове на Борис Христов с изображения на Захари Каменов (2001); 21 литографии на Светлин Русев, вдъхновени от стиховете на Константин Павлов (2003); 2005 – литографии (свободни рисунки) в малък тираж на Светлин Русев; 2007 – цикъл голи тела на Любен Диманов; и отново през 2007, по повод 10-годишнината на галерия „Масларски”, са отпечатани графични листове – литографии на 20 известни български художници. През настоящата година е завършен последният до момента графичен проект на галерията, наречен „Приказки”. Той включва цветни литографии на Милко Божков, които не са обвързани с текстове.
Тук публикуваме част от словото на Светлин Русев, произнесено на откриването на изложбата:
„Днес Иво Масларски – галерист, куратор, издател, меценат, бивш умдрюкер илиq на български казано, печатар, възрожденец по поведение във време за прагматици, не за възрожденци, приятел на художниците и преди всичко наивен мечтател, ни представя серия библиофилски издания, в които големи поети, сериозни художници и съмишленици участват в една, колкото невероятна за домашната артистична практика идея, толкова и сериозно професионално и красиво изведена като печат и оформление.
Доколкото подобни издания са се появявали у нас – те са по-малко от пръстите на едната ръка. Някога Любен Диманов, по-късно Милко Божков, отчасти Георги Трифонов, но с такава последователност да устоиш и следваш една чиста, некомерсиална идея в едно комерсиализирано и рисково време, си е творчески подвиг, за който едва ли днес имаме представа… Заедно с това, подобни издания са и култура, и възпитание, и професионално отговорен пример с висока мярка за тази аристократична Пепеляшка – графиката, до която истински могат да се докоснат само високо издигнати принцове на духа. Иво Масларски ни дава възможност, въпреки мащехата с двете дъщери - живописта и скулптурата, макар че и те не са за пренебрегване…
В днешния бум на колекционери и колекции, на мними и истински ценители, тези, които уважават графичния отпечатък, тези, които се вълнуват от неговата красота и чистота и които имат вътрешна потребност да притежават един номериран, авторски подписан екземпляр, за съжаление са редки, но щастливи изключения.
Предимството на едно библиофилско издание, като тези на Масларски: освен че можеш да притежаваш графични оригинали на обидно ниска цена, което ни най-малко не намалява художествената им стойност, не по-малко съществено е, че един цялостно изведен идейно-смислов арт проблем поставя и автора, и евентуалния собственик в специални творчески взаимоотношения, които са неповторими като вълнение… когато си отвориш папката и един по един обръщаш графичните листове, докато стигнеш до последния номериран лист с авторски подпис, идея, печат, хартия и т.н., който сам по себе си вече е извел любителя и го е поставил в редиците на професионалиста.
В определен смисъл съм запознат с кухнята на подготовката и реализирането на тези библиофилски издания. Знам колко чисти вълнения и колко тревожни препятствия трябваше да преодолява Иво Масларски. А за подобни мечти, както е известно, кризата никого не отминава… и едва ли ще отмине.”
К