Казанова и Хитлерови в Прага
Прага със сигурност е по-известна като туристически, отколкото като театрален град. И митовете, и реалността в чешката култура и политика, които често вървят ръка за ръка, работят в този много стар и много очарователен град повече от успешно. Срещата на политическия връх в сърцето на Прага не попречи нито на тълпите туристи, нито смути обичайния академичен живот в Карловия университет. Туристите са неизтощимо бодри и към 11 вечерта. Около кафе-бара „Красиви загуби”, място за изложби, четения, срещи и пр., познато на пражки литератори, артисти, студенти, гости и всички изкушени от изкуствата, една японска група под хладния пражки дъжд съсредоточено слушаше екскурзовода си, облечен като монах в черно расо с качулка. Впрочем, картина, като че ли поставена като епилог към сюжета „Казанова”, но в съвременната туристическа версия на прочутия образован прелъстител, който, знае се, прекарва последните си дни в замъка „Дукс” на територията на днешна Чехия. „Казанова” играят и в Народния театър на Прага, продукция на „Латерна Магика”. Играе се от 1996 г., но в продукции, в основата на които стои подобен скрупульозен професионализъм, възрастта на спектакъла едва ли има значение. Значение има по-скоро интересът на публиката, а той очевидно не спада, след като залата на Нова сцена беше почти пълна.
Представлението е образец на класически танцов мултимедиен спектакъл. Името на „Латерна Магика” е легенда, известна отдавна не само на театралите. Театърът със световна слава от 60–те е свързан с името на знаменития чешки сценограф Йозеф Свобода. В средата на 80-те театърът е вече част от Народния театър в Прага, но като самостоятелна сцена, а Йозеф Свобода е негов директор. До края на живота си през 2002-а той развива и задълбочава изследванията си върху сценичното пространство, според него – безкрайни. Интересът му е бил насочен най-вече към възможностите на фотообраза, светлината, обекта и на тяхното манипулиране, за да се провокира и създаде движение и жив пърформанс. Работи със Стрелер, Бърнстейн, Питър Устинов и пр., поставя в Ковънт Гардън, Метрополитен, Националния балет в Амстердам и т.н., и т.н. В „Казанова” работи с хореографа Жан-Пиер Авийо, с композитора Зденек Мерта (професор по композиция в Пражката консерватория, автор на множество песни, две симфонии, опера, кино- и театрална музика) и с режисьора Юрай Якубиско (от словашки произход). Якубиско (1938 г.) е кинорежисьор, спасява го най-вече документалното кино, автор е на един от любимите на чехите филми - „Хилядолетната пчела”, по книгата на Петер Ярош (преведена и на български), носител през 2002 г. на най-голямата награда на чешкото кино „Чешки лъв”, наричан още словашкия Фелини. Не е за чудене, че Свобода е работил с Якубиско. Видимо е удоволствието от работата на сценографа и режисьора с кинообразността и използването на комбинацията между киноизображение, светлина, музика и танц. Размножаването на изображенията и наслагването на танца и отражението му в огледалото-стена над центъра на сцената, монтажът на звуци и изображения, накратко, работата с всеки от тези елементи произвежда в крайна сметка прецизната визуална хореография в „Казанова”. Спектакълът демонстрира и лекотата, и рутината, и сигурността в изчисляването на точното място на всеки детайл при създаването на въздействащ разказ; демонстрира естетическите възможности на сценичната техника.
В театрална Прага, освен представителният Народен театър, който обединява драма, балет и опера, ръководен от тежък артистичен и мениджърски екип, е жива и традицията на кабарето и театъра на гега. И тя се развива, например, в един много симпатичен малък театър, който се казва Театър на улица „Дълга” (DivadlovDlouhé). Театърът си има нов екип от 1996 г. и е любимец и на критиката, и на публиката. Оттогава няколко пъти е избиран за театър на годината, както и отделни негови представления са избирани за спектакли на годината. Представлението „При Хитлерите в кухнята”, което гледах, е от най-добрите им образци. Режисьор е Ян Борна, който преди две години е поставил в същия театър Радичковия „Опит за летене”. Авторът на текста Арнуш Толдфлам е актьор. Той е и Разказващият (конферансие) историята за срещата на Сталин и Хитлер на гарата в Бърно, на която двамата въодушевени визионери за бъдещето на света споделят своите планове.
Поредицата от шест сцени са забавна гротеска за възхода и падението на Хитлер и се играят от различни актьори в различен театрален ключ. Стилистиката на нямото кино, на гега, на вица и пластическата деформация е в основата на актьорската игра и на типа хумор. Може и да не е задължително, но литературната традиция на „добрия войник Швейк” и чувството му за хумор, което помества всеки самозабравил се властващ в света на всекидневието и телесността, е решаващо за появата, разработването и успеха на сюжета „При Хитлерите в кухнята”. Арнуш Толдфлам обяснява на публиката, че злото има всекидневна страна и още в първия епизод един добродушен Хитлер яде с жена си Ева Браунова кекс, приготвен по рецептата на SS, а другият диктува на секретарката си нови вицове под заглавието „Майн Виц”. Това не толкова е комедийният поглед към историята в стила на сериала „Ало, ало” или „Гадните копелета” на Тарантино, а е типично театралното елегантно преобръщане чрез фарса и неокабарето на традицията „Чаплин” с цел да се напомни, че копнежите за власт не са нищо изключително и винаги избуяват отново, а погледът със смях към тях от кухнята е винаги оздравяващ. Не е за учудване неочакваното съчетание на критическите и зрителските симпатии. Забавлението може и да е повече от интелигентно, защото Театърът на улица „Дълга” съчетава различни жанрове: драматичната история, нетрадиционното кабаре, фарса, танца и песните. Има представления с песни и за деца. Актьорите са стабилни и запалени професионалисти, които търсят възможности за игра във всички жанрови посоки.
Прага със сигурност е по-известна като туристически, отколкото като театрален град, но ходенето на театър, особено по „Дългата улица”, си струва.