Един различен юбилей
50 години фестивал „Мартенски музикални дни” и 50 години Музикално училище в Русе (от шест години вече Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов”) – в паралелността на двата юбилея не може да не съзрем особения знак за градеж на културата, за мощното духовно въодушевление, което създава най-големият музикален празник на русенци и институцията, която открива и обучава даровити деца, бъдещи съучастници и съмишленици в изкуството. „Каквото сееш, това ще пожънеш”, вещае Св. писание и, во истина, ценностите, култивирани в годините, разцъфнаха в един уникален и красив проект на ММД и НУИ „Проф. Веселин Стоянов” – концерт на Фестивален оркестър, съставен от бивши възпитаници на училището, дирижиран от Емил Табаков, със солисти Светлин Русев, Любен Димитров (също някогашни ученици в него) и Аглика Генова. Обичайно юбилейните концерти са официозно скучни: умилителни слова и протоколно популярни програми от типа „единство в многообразието от постижения”… Директорът на НУИ Мария Дуканова обаче генерира една абсолютно нестандартна идея – да събере оркестър от музиканти от различни випуски на училището, разпръснати из България и по света. Подготвителната работа тече от 2008 г., изготвя се каталог на всички ученици по години, по инструменти, с актуална база данни (адрес, телефон, e-mail). Всеки получава писмо-покана да участва в проекта, а специално създадената страница във Facebook регистрира близо 700 бивши възпитаници. И след доста динамични промени, пет-шест дни преди концерта (състоя се на 25 март т.г.), целият оркестър от стотина души е окончателно сформиран. Желаещите са много повече от възможностите им да нагласят ангажиментите си и да бъдат в Русе, но тази прекрасна среща на поколенията събра музиканти, разпръснати в 14 страни (България, САЩ, Мексико, Катар, Египет, Германия, Испания, Турция, Люксембург, Италия, Швейцария, Белгия, Франция, Австрия). Много от тях имат забележителна кариера в различни оркестри - като солисти или преподаватели. „Когато се запалих да направя за годишнината ни Фестивалния оркестър, си мислех, че ще остане неосъществена моя мечта”, постфактум отбелязва Мария Дуканова. „Защото наистина в този динамичен свят всичко много се е променило, хората мислят само за пари, времето е пари, а и март е активен период на концертиране. Идеята срещна много неверующи. Първият човек, който подскочи от възторг и веднага каза, че ще свири, беше Светлин Русев. След него се присъедини и Емил Табаков, най-известният диригент, завършил училището. Дори и сега не спирам да се дивя на тази страхотна емоция, която се роди от желанието на всички нещо да се случи. Те свирят без хонорар, дойдоха без никакво заплащане нито за пътя, нито за престоя си. Дори у никого нямаше мисъл за това! В Русе са заради училището – благодарност за онова, което са получили. Тези хора никога не бяха свирили заедно, но още от първия миг показаха, че искат и могат да го правят и то с огромно желание. Наистина традицията и настоящето си дават много хубава среща, а за сегашните ни ученици е много важен смисълът – да знаят къде учат, да видят и почувстват какви музиканти са учили и как продължават да следват мечтите си.”
Искаше ми се да бях режисьор и да запечатам тези уникални кадри на припознаване, на опознаване, на сприятеляване между музиканти от различни генерации, миговете им заедно, оживяването на весели училищни случки, енергията, която струеше във всяка репетиция и кулминира на концерта. Както и незабравимото усещане на аурата в зала Доходно здание, нажежена от бликаща любов и чиста радост, прелитаща от сцената към публиката и от нея към музикантите. И удивителните преживявания с магнетично-театралното „Болеро” на Морис Равел, с остроумно-бравурния и мечтателно-страстен Концерт за две пиана и оркестър от Франсис Пуленк (изпълнен с майсторска лекота и филигранност от клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров, трижди призовани на „бис”). С изумителното пребиване в други измерения на духа, към които ни преведе Светлин Русев с Концерта за цигулка и оркестър от Ян Сибелиус и Шаконата на Й. С. Бах, с фойерверкния финал на Концерта за оркестър от Емил Табаков… Да споиш оркестър за няколко дни, да зазвучи като обигран ансамбъл, е истинско чудо, което диригентът Табаков сътвори заедно с изпълнителите, започнали пътя си от Русенското музикално училище. Ето така един юбилеен концерт се превърна в уникалното събитие на фестивала „Мартенски музикални дни”!