Парламентът – трогателен предател
Известният френски философ Мишел Фуко има един термин “трогателно предателство”, който изключително добре определя работата на сегашните управляващи. Това каза социологът Венелин Стойчев на пресконференция в “София прес” на 18 март, на която бе представена оценката на Института за модерна политика (с основател и председател Борислав Цеков) за функционирането на Народното събрание. Според Стойчев е налице “трогателно предателство” спрямо парламентаризма, което се вижда в ниското качество на парламентарния контрол, и спрямо демокрацията - заради подмяна на законопроекти между първо и второ четене.
От Института за модерна политика са наблюдавали законодателния процес и функционирането на парламента в периода ноември 2009 – февруари 2010, като са обобщили резултатите в мониторингов доклад за дейността на парламента (това е вторият подобен доклад, предишният е за първите месеци от управлението на ГЕРБ).
В представяния доклад се посочва, че като организация и начин на провеждане парламентарният контрол е неефикасен и формален. Във връзка с това от института предлагат да се въведе т. нар. “блиц- парламентарен контрол”, по време на който към правителството да се поставят само актуални и нетърпящи отлагане въпроси. Борислав Цеков направи и втора препоръка - по време на парламентарния контрол повече да се акцентира върху гражданските права, защото, ако “ние не изискваме от МВР и службите да спазват правата на хората, те ще станат по-опасни от самата мафия, срещу която се борят”.
От своя страна, политологът Владимир Шопов посочи, че българският парламент не участва в усилията за реформиране на публичните системи в страната. Той даде пример с комисията по здравни въпроси в НС, която през последните шест месеца не е инициирала нито един дебат за реформата в здравеопазването. И комисията по европейските въпроси нито веднъж не е предложила дискусия по стратегията “Европа 2020”, която, по думите на Шопов, е изключително важна за България, тъй като ще доведе до отклоняване на част от парите, които сега са предназначени за селскостопанската и регионалната политика.
Юристът Емил Георгиев пък посочи, че Народното събрание си позволява да подменя философията на законопроекти, представени от МС на обсъждане. “Това е лошо, тъй като представлява подмяна на процедурата, а, както знаем, демокрацията е процедура, независимо от това, че нашият президент твърди обратното - че политиката побеждава процедурата”, подчерта Георгиев. Той обясни, че в случая има предвид законопроекта за развитието на академичния състав, който бил пренаписан от НС след аргументираните критики на заинтересованите страни. Друг пример Георгиев даде със Закона за радио и телевизия, който в преходните и заключителните си разпоредби създавал права и задължения на Комисията за регулиране на съобщенията. “Чрез един закон да се уреждат отношения в съвсем друга област е недопустима парламентарна техника”, подчерта юристът.
Ивелина Алексиева, също юрист, открои като недостатък факта, че в законите се приемат множество промени без задълбочен анализ на обществената необходимост от подобни законопроекти (с някои малки изключения) и без предварителна оценка на въздействието им. Като отрицателна тенденция Алексиева посочи и липсата на предварителни обществени обсъждания. Тя подчерта, че повече от половината от разглежданите законопроекти (20 от 35) попадат в т. нар. “зона на сиво законодателство”. В нея, обясни Алексиева, попадат законопроекти, които защитават частни, групови и лобистки интереси или пък са в ущърб на общия интерес. Като “сиви” юристката посочи Закона за събранията и митингите, НПК, Закона за електронните съобщения, Закона за лечебните заведения, законопроекта за развитие на академичния състав, Закона за радиото и телевизията, Закона за занаятите, Закона за физическото възпитание и спорт.
И накрая, на фона на отправените критики, цитираната статистика, че едва 10 народни представители са изнесли половината от цялата дейност по парламентарния контрол, прозвуча наистина трогателно.