Българското кино - вчера, днес, a утре?

 

На 19 януари за пореден път в “Червената къща” се събра киногилдията ни, за да обсъди настоящето и бъдещето на българското филмопроизводство. Този път тема на дебата беше “социализацията” на родните филми, т.е. тяхната дистрибуция и разпространение. Целта, която си бяха поставили организаторите, бе да “идентифицират всички канали” за достигането на българските филми до зрителите и “възможностите за увеличение на потреблението”. Въпрос, още по-важен по време на криза предвид ефективното изразходване на публичните средства, както отбеляза модераторът на дебата Диана Андреева. Ала организаторите не “можаха да избегнат въпроса за финансирането на българската филмова индустрия и действието на закона за нея 5 години след приемането му”.
Основа за дискусията даде Биляна Томова, като оповести статическите данни от проучването за зрителските навици на българите, реализирано от нейната организация “Обсерватория по икономика на културата” под егидата на фондация “Отворено общество” през 2009 г., част от проекта “Ефективност на публичните разходи за култура”. Стана ясно, че “българинът иска да гледа български филми”: 37% от анкетираните са определили своите предпочитания към европейските и българските филми срещу 38% привърженици на американското кино. Изненадата, според Томова, е именно в почти равния резултат, предвид личните й очаквания за доминация на американското кино върху вкусовете на българския зрител. Оказа се обаче, че също така 61% от запитаните през изминалата година не са посетили нито една кинопрожекция. Като причина за това се изтъкват липсата на киносалони в населеното място (25%), високи цени на билетите и недостиг на финансови средства (20%) и липсата на свободно време (20%). Само 5- 6% от българите включват киното в плановете си за разтоварване от работа, докато 67% предпочитат да гледат телевизия. Извън обсега на изследванията остават доста от пътищата на киното до зрителя - например пазарът на DVD. Задълбочавайки анализа си на алтернативните канали за разпространение на филми, Биляна Томова не пропусна и Интернет. Повечето ни сънародници посещават киносалоните 2 пъти годишно, но за същия период изтеглят по 24 филма от ”мрежата”.
Топката беше прехвърлена към Димитър Дерелиев, който в ролята си на зам.-министър на културата представи мерките, които държавата взема за подпомагане на разпространение на българските филми. “Държавни киносалони не съществуват, но в плановете ни и в проекта за читалищата в България сме предвидили възстановяването на значителен брой кинозали”, оповести той. Пари за това начинание ще се търсят от европейски фондове, както и от бюджетите през следващите години. Целта е да се създаде една “прилична мрежа” от кина, която, за съжаление, едва ли ще достигне броя на старите киносалони. Обещани бяха и по-строги мерки срещу интернет пиратството, което “изяжда много от възможностите на българското кино”. Малко по-късно, преди да напусне дискусията, Дерелиев обяви, че правителството предвижда законодателни промени във връзка със създаването на вече станалия пословичен фонд “Българско кино”, както и на “телевизионен фонд” за производство на тв кино. Що се отнася до настоящия момент, той отбеляза, че в член 44 от Закона за филмовата индустрия има предвидена 5% квота за показване на родните произведения в киносалоните и със следенето на нейното спазване е натоварена ИА Национален филмов център.
Директорът на НФЦ Александър Донев не изненада никого, като оповести, че залегналите в закона квоти не се изпълняват с изключение на “софийските кина, които някои месеци почти покриват тези 5%”.
Стефан Минчев, собственик на един от най-големите киноразпространители - “Александра груп холдинг”, отговори, че правят всичко възможно да изпълнят законовата квота, дори да е на загуба, но за това няма репертоар от достатъчно български филми. Неговите думи бяха потвърдени от Донев. Искра Димитрова от СБФД атакува Минчев, че киното е нещо повече от “развлечение”, то е “културен продукт”, а “мултиплексите не изграждат филмова култура”. В отговор Минчев заяви, че не дели филмите на “американски и европейски, комерсиални и некомерсиални, а на качествени и некачествени”. Като разпространител той “няма нищо против квотата, а е срещу механичното й прилагане”. Никой няма да има против да представи някой добър български филм. За пример беше даден “Дзифт”, който е имал 37 000 зрители - колкото един американски филм. Обърнато беше внимание на факта, че маркетинговата стратегия на родното ни кино куца. Минчев обеща помощ и партньорство за реализирането на идеята за създаване на киносалони в читалищата. А колкото до заделянето на средства за филмопроизводство от приходите на киноразпространителите, според него това е “ерес” и “изкривяване на пазарната икономика”, тъй като е абсурдно “една частна организация да подпомага друга такава”.
Дима Димова зададе въпрос за разпространението на документални филми в кината, но Минчев отговори, че това трябва да е приоритет на телевизиите.
Диана Андреева прехвърли разговора към БНТ, за да се разбере какво правят за българското кино те. Милко Лазаров, член на Управителния съвет на националната телевизия, лаконично отчете, че през последните години БНТ е дала на НФЦ 4 млн. лева. Илия Костов пък атакува БНТ и СТФ “Екран”, че не спазват законовите регламенти.
Дискусията се изроди в спор между НФЦ в лицето на Александър Донев и СТФ “Екран”, представено от Мая Даскалова, кой на кого е дал повече пари.
Евгений Михайлов ги прекъсна, отбелязвайки липсата на координация между двете институции, от които зависи съдбата на киното ни...
Направи впечатление, че този път на дебата не присъстваха т. нар. “млади” (Андрей Паунов, Драгомир Шолев, Камен Калев и Борис Десподов). Вероятно са разбрали, че полза от такива срещи няма и филмите ни ще продължат да се създават и разпространяват с “ентусиазъм” и “въпреки държавата”. А те това го умеят.