Осинови книга / Adopt-a-Book

 

 

 

Опазването на книги и особено на ръкописи, старопечатни и редки книги изисква средства, много по-големи от онези, които държавата отпуска на библиотеките, за да поддържат доброто физическо състояние на фондовете си. Един от начините за набавяне на пари и, съответно, на така необходимите и скъпи материали за тези дейности, е чрез участие в проекти, но такива проекти не са сред най-често инициираните и спонсорираните от големите европейски програми. При това финансирането по тях означава, че веднъж дадени на институцията, средствата, предвидени за такива цели, следващия път ще бъдат дадени на друга институция. Така финансирането е практически еднократно и дори и в неговите рамки да е била извършена значителна работа, тя не покрива веднъж завинаги всички нужди, свързани с консервиране и реставриране на отделни томове или цели фондове, особено такива, които са в постоянна или честа употреба.

Дигитализирането на т. нар. специални колекции, включващи ръкописи, документи, фотографии, карти, стари и редки печатни издания, музикални фондове и пр., е възприет в целия съвременен свят метод за опазване на ценните сбирки, който предоставя на техните ползватели висококачествени копия, едновременно гарантиращи широкия достъп до сбирките и тяхната физическа защита. За всекиго е ясно обаче, че ако дигитализацията пази ръкописите от потните пръсти на читателите и техния (понякога и хремав, но винаги съдържащ влага) дъх, тя не може да спаси нито един лист пергамент или хартия, в който е започнал биологичен процес. Затова поддържането на определени условия, осигуряващи правилното, дълготрайно пазене на крехките книжовни паметници, изисква постоянни финансови средства – част от тях могат да се изразходват за нещо, което ще има ефект в течение на десетилетия, например за изработването на архивни кутии, купуването на система за деацидификация или, казано по-просто, обезкисляване на лесно окисляващото се желязогалово, известно като „люто” мастило, което, ако не бъде озаптено навреме, бавно и сигурно изяжда буквите заедно с основата, върху която са написани, или за пълната подмяна на морално и физически остарелите (т.е. започнали да ръждясват или огънали се) рафтове в хранилищата. Друга част от средствата, предвидени за превенция и текуща реставрация на книгите, са насочени, ако не към всекидневни, то поне към ежемесечно или ежегодно необходими разходи – за набавяне на химикали и прескъпите метилцелулозни лепила и ръчна японска хартия, за поправка на климатиците, за подмяна на овехтели или измачкани папки и предпазни листове с нови, притежаващи изискваното архивно качество, и пр., и пр. И ако профилактиката и консервацията изискват значителни финанси, за да бъдат сведени до минимум обектите, подлежащи на реставрация – след която те никога повече не са автентични, то те пак са по-евтини от спасителната намеса, за която и на по-богатите библиотеки по света е необходим допълнителен бюджет.
Благотворителната програма Adopt-a-Book (Осинови книга) функционира в Британската библиотека (ББ) от 1987 г., за да подпомага работата на библиотечните реставратори и консерватори. В сайта на ББ има самостоятелен раздел, в който са описани всички елементи от процеса на „осиновяване”, но едно от първите направени уточнения е, че дарените средства не отиват директно към избраната книга, а се натрупват в дарителския фонд, от който, например, се заплаща трудът на допълнително наети специалисти-реставратори. Програмата се използва от години в редица големи и малки библиотеки, а всяка от тях решава за себе си какви и кои книги да предостави на евентуалните дарители и каква да бъде самата стратегия на проекта. Общ елемент в програмата е изработването на специален плакет или табелка, която се поставя по определен начин във или заедно с книгата, така че всеки, който я ползва, веднага да научава името на нейния осиновител.
Още при влизането си в ББ читателят и всеки друг посетител вижда във фоайето една изложбена витрина с книгата/книгите за месеца, а в сайта може да бъде търсен и намерен пълният списък книги, предложени за осиновяване. Прави впечатление, че сред тях няма книги от специалните колекции. Желанието обаче на ръководството на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (НБКМ), в лицето на проф. Боряна Христова, е тъкмо ръкописите от Х–ХVІІІ век и старопечатните книги с доказана историческа стойност да станат „деца”, които обществото да погледне с очите на загрижен родител.
Българската национална библиотека избра екстравагантен подход – да подхване кампанията не със свои, а с ръкописи от друга библиотека, защото те имат много голяма нужда от внимание. Със съгласието на Директора на Църковноисторическия и архивен институт към Българската патриаршия Христо Темелски, програмата “Осинови книга” ще започне с предложения за осиновяване на славянски ръкописи от тази изключително ценна сбирка, чиято историческа стойност стана още по-очебийна след подготвянето на първия том от описа на славянските ръкописи[1]. „Предателството” спрямо собствените интереси е лесно обяснимо, като се има предвид, че в основната си част ръкописите в НБКМ са или реставрирани, или в достатъчно добро състояние, за да се нуждаят от спешна и по-точно казано, спасителна реставрация. А тъкмо такава е необходима за голяма част от ръкописите в ЦИАИ и първата стъпка към осъществяването й беше направена в съвместния проект между двете институции, спонсориран от (вече бившето) Министерство на образованието и науката, по който, освен съставянето и отпечатването на описа, беше финансирана реставрацията в лабораторията на Националната библиотека на няколко от ръкописите в крайно тежко състояние.
Тъй като става дума за пари, целта на тази статия и на кампанията, за която в. “Култура” отваря страниците си, е не просто и не само да вдъхне първата глътка живот на аналогичната програма в Националната библиотека, но и да анонсира пред съответните наши министерства необходимостта от легитимирането на схемата, която може да бъде използвана и в други библиотеки, и в сродни тям институции, каквито са музеите. Реципрочно, публикуването на текста задължава Библиотеката да обмисли добре формите, в които ще се осъществява това специфично дарение, и начините, по които редовно ще бъде информирана публиката за кандидатите за осиновяване и резултатите от извършените действия.
Първото предложение за осиновяване е псалтирът със сигнатура ЦИАИ 4, псалтир с последования от края на ХVІ - началото на ХVІІ век. Ръкописните листове в него, на брой 234, са допълнили на три пъти, в различно време, липсващите части от старопечатен псалтир, отпечатан през 1544 г. в щампарницата на богатия по онова време сръбски манастир Милешева. Голяма част от листовете в книгата са били унищожени по краищата, а по-късно са били лошо подлепени с ивици хартия, има и доста листове, които са се отделили от общото книжно тяло. Псалтирът е пострадал от овлажняване и хартията му на места се рони, „лютото мастило” е нанесло поражения на текста. Ръкописната част, която обхваща същинския псалтирен текст, е от началото на ХVІІ в. и това, която я прави особено интересна, е нейната орнаментална украса. Макар и да не може да се нарече луксозна, тя е изработена не само с вещина, но и с ясно подчертано желание да наподобява богато украсени и скъпи ръкописи. Няма конкретни данни къде е писан този многосъставен ръкопис, но някои белези на писмото и правописа в една от ръкописните части подсказват, според Боряна Христова и Елена Узунова, възможен произход от Рилския манастир. За по-късната история на богослужебната книга говорят запазените приписки, най-ранната от които е от 1713 г. В нея е записано, че псалтирът е на манастира „Рукомие”, най-вероятно манастира „Рукумия” в днешна Сърбия, недалеч от Пожаревац, в Браничевска околия. Ако това е така, може да се окаже, че приписката дава едно от най-ранните свидетелства за съществуването на манастира, по народна традиция свързван с името на княз Лазар. От публикации е известно, че първото споменаване и детайлно описание на манастира е направил Максим Раткович, екзарх на белградския митрополит през 1733 г., който дава и сведението, че манастирът е посветен на Възнесение Господне. От северната страна на църквата е гробът на Мартирий Синаит, който е обект на поклонение.
Следващата датирана приписка в книгата е от 1826 г. и в нея са записани имената на дарители, без обаче да се споменава от кое място са те. Най-късната приписка с дата гласи: „Псалтир душеполезно поп Младен от София 1828 месец марта ден 7”, а под нея, с друг почерк и мастило, е вписан списък на моми (?) от софийски села, например Горни Окол и Пасарел. Твърде вероятно е споменатият поп Младен да е известният от други ръкописи подвързвач на стари книги – най-ранната приписка, в която се съобщава за подвързан от него ръкопис, е от 1790 г. (Желявското четириевангелие ЦИАИ 243, самото то писано в началото на ХVІІ в.). Има данни, че този подвързвач е работил и в Драгалевския манастир и не е изключено именно той да е направил първоначалната сериозна реставрация на листовете в ръкописа, предложен за осиновяване.
Една бележка без дата върху листа, залепен от вътрешната страна на долния подвързиен капак, съдържа името на с. Осмаково (познато и като Осмакова, на 22 км северозападно от Пирот). Псалтирът е бил намерен в с. Криводол, Врачанско, и оттам е постъпил в Синодалната библиотека на Българската църква. Той е сред последните ръкописи, прибрани там преди 1900 г., когато излиза от печат първият опис, направен от Евтим Спространов.
Дори тези сравнително оскъдни данни очертават криволиците на съдбата на тази малка по размер книга и красноречиво свидетелстват за разностранната информация, която тя носи в себе си и която на осиновителя или осиновителите се дава право да припознаят като „своя”. Същевременно със своя дарителски жест те ще положат и себе си в личната история на ръкописа, а чрез нея - и в по-голямата история на европейската културна общност. „Осиновяването” на книгата ще се изразява в осигуряването на необходимата парична сума, която срещу нарочен документ ще бъде внесена в касата на НБКМ. Финансовият отчет пред „осиновителя” ще става също с официални документи, които доказват разходването на парите по предназначение.
---
Няма кауза, която да не е застанала под прицела на човешката способност за критическо съждение. Така и наименованието на програмата – „Осинови книга” – не се е разминало със своите опоненти. Думата „осиновяване” е предизвикала реакции срещу нейния обиден смисъл, изявен чрез комерсиализираната й употреба, визираща неодушевени вещи и парични стойности, и по тази причина жестоко нараняваща децата без родители, когато осъзнаят, че, за разлика от една книга, те не могат да бъдат осиновени срещу парична сума[2]. Противопоставянето на ощастливения осиновен предмет и нещастното, копнеещо за свои родители дете, в случая е изградено върху подмяната на метафоричното с буквалното значение на думата, осъществена чрез невярната презумпция, че всяка книга от предложените списъци ще бъде осиновена и че всеки, който осиновява предмет, а не дете, е неморален. А житейската практика показва, че в света винаги остава потресаващ брой деца, които никой не иска, и че е потресаващ броят на родителите, които е по-добре да не са такива. Затова вероятно всеки съзнава, че висшият акт на човеколюбие е да дариш някого със семейство, но акт на човеколюбие е също да осиновиш словото, без което човечеството е безродно.
 


[1] Авторският колектив включва Боряна Христова, Елена Узунова и Елисавета Мусакова.
[2] Вж напр. LisaHandwerker, http://www.berkeleydaily.org/issue/2009-05-07/article/32824?headline=Library-Foundation-s-Adopt-a-Book-Campaign-is-Hurtful: „Много семейства ... оспориха лозунга „Осинови книга” на дарителската кампания, провеждана от Фондацията към публичната библиотека в Бъркли. Ние сме дълбоко обезпокоени от този неуместен избор на думи. И въпреки че си даваме сметка, че употребата не е ...съзнателно нараняваща, сме разочаровани, че Фондацията пренебрегна нашето изискване да махне думата „осинови” и да я замени с не обидна и еднакво ефективна дума, като „подкрепи” или „чети”. Много хора не могат да проумеят, че използването на препратки към осиновяването по този комерсиализиран начин, приложен към неодушевени предмети или парично дарение, може да има опустошителен психологически ефект върху осиновени и приемни деца ... .Първото, което настоявам всеки да направи, е да извади този разговор извън езиковите абстракции и да размисли върху трагичните човешки истории, които ги обграждат. Много деца в системата за отглеждане не искат нищо така силно, както ... свои постоянни, вечно обичащи ги семейства. Тъй като библиотеката е със свободен достъп, много от тях са нейни постоянни посетители. Как мислите, че биха се почувствали, когато открият, че за 25 долара една книга може да бъде „осиновена”, когато те самите не са?”