Възхвала на преображението
Когато една система не е способна да се справи с виталните си проблеми, тя деградира, разпада се или пък е способна да създаде мета система, за да разреши проблемите си: тя метаморфозира, преобразява се. Системата Земя е неспособна да се организира, за да се справи с виталните си проблеми: ядрените рискове се увеличават с разпространяването и може би с приватизацията на атомното оръжие; биосферата деградира, световната икономика няма регулация, гладът се връща, етно-политико-религиозните конфликти проявяват тенденция да се развият като войни на цивилизации.
Усилването и ускоряването на тези процеси може да бъде схващано като процес на непоправимо разпадане на системата.
Вероятното е разпадането. Не вероятното, но възможното, е преображението. Какво значи метаморфоза, можем да видим в безброй примери от животинското царство. Гъсеницата, която се свива в пашкул, едновременно с това започва процес на саморазрушаване и самоизграждане според организацията и формата на пеперудата – различна от гъсеницата и все пак същата. Раждането на живота може да бъде схващано като преображението на една физикохимична организираност, която, стигнала до някаква степен на насищане, е създала живата мета-организираност, която, съдържайки същите физикохимически съставки, произвежда нови качества.
Формирането на историческите общества в Средния Изток, Индия, Китай, Мексико, Перу представлява преображението на архаични общества на ловци и земеделци, което създаде градовете, държавата, социалните класи, специализацията на труда, големите религии, архитектурата, изкуството, литературата, философията. Но и войната, и робството. В XXI век се поставя проблемът за преображението на историческите общества в едно глобално общество от нов тип, което да обхване националните държави, без да ги премахва. Тъй като продължаването на вървежа на историята (т.е. на войните) от държавите, разполагащи с оръжия за унищожение, води към почти цялостното изтребване на човечеството. Докато за Фукуяма творческите възможности на човешката еволюция са се изчерпали с представителната демокрация и либералната икономика, ние днес трябва да мислим, че, обратно, изчерпала се е историята, а не творческите възможности на човечеството.
Идеята за преображение е по-богата от идеята за революция, тя запазва нейната радикалност в промяната, но я свързва със запазването (на живота, на наследството, на културите). Как да променим пътя си, за да тръгнем към преображението? Ако изглежда възможно да поправим някои заболявания на човечеството, невъзможно е дори да забавим ускоряващия се технико-науко-икономико-цивилизационен разгул, който води планетата към катастрофа. В същото време знаем, че човешката история често е сменяла пътищата си. Всичко винаги започва с някакво нововъведение, някое ново отклоняващо се, маргинално, скромно послание, често невидимо за съвременниците. Така са започнали големите религии – будизъм, християнство, ислям. Капитализмът се развиваше като паразит върху феодалните общества, за да може в края на краищата да избуи и с помощта на кралската власт да ги разгради.
Модерната наука започва от няколко отклоняващи се от главния път духове - Галилей, Бейкън, Декарт; после създаде своите мрежи и съюзи, през XIX век влезе в университетите, после през XX век влезе в икономиката и в държавите, за да се превърне в един от четирите мощни мотора на космическия кораб Земя. Социализмът се роди в няколко самоуки и маргинализирани глави през XIX век, за да се превърне в истинска историческа сила през XX век. Днес всичко трябва да бъде премислено. Всичко трябва да започне наново.
Всичко, всъщност, започна наново, но без да го знаем. Ние сме в стадия, когато нещата започват - скромни, невидими, маргинални, разпилени. Защото по всички континенти съществува творческо кипене, множество местни инициативи в посока на икономическо или социално, или политическо, или когнитивно, или образователно, или етическо възстановяване, или на реформиране на живота.
Тези инициативи не се познават едни други, никаква администрация не ги води на отчет, никоя партия не ги пропагандира. Но те са развъдникът на бъдещето. Трябва просто да бъдат разпознати, припознати и опознати и да бъдат съчетани в едно множество от реформистки пътища. Тези пътища могат, развивайки се взаимно, съчетавайки се, да изградят един нов път, който да ни отведе към още невидимо и немислимо преображение. За да изработим пътищата, които ще се влеят в Пътя, трябва да се освободим от ограничените алтернативи, наложени ни от света, в който властват досегашното познание и мисъл. Така че трябва едновременно да глобализираме и деглобализираме, да растем и се смаляваме, да развиваме и свиваме.
Опозицията „глобализация – деглобализация” означава, че щом трябва да умножаваме процесите на комуникация и културна планетаризация, щом трябва да създадем съзнание за „земята-майка”, трябва също така по антиглобалистки начин да окуражаваме дейностите в непосредствена близост до нас – кварталните магазини, кварталните занаяти, зеленчукопроизводство в района ни; да окуражаваме местните и регионални общества.
Опозицията „растеж – смаляване” означава, че трябва да увеличим услугите, зелената енергия, обществения транспорт, социалната и солидарна икономика, хуманизиращото градоустройство на мегаполисите, биологичното скотовъдство и земеделие, но в същото време да смаляваме отравянията от консуматорството ни, индустриално произведената храна, производството на непоправяеми предмети, автомобилния трафик.
Опозицията „да развиваме и свиваме” означава, че целта вече не е основно да развиваме материални блага, ефикасност, рентиране; целта е в същото време връщането на всеки от нас към вътрешните му необходимости, голямото завръщане към вътрешния живот и към разбирането на другия, към любовта и приятелството.
Не е достатъчно да се обяви скъсване с досегашното. Трябва да се обяви продължението. Не е достатъчно да бием барабана за острата необходимост. Трябва и да можем да започнем, дефинирайки пътищата, които водят към Пътя.
Какви са основанията за надежда? Можем да формулираме пет принципа:
1. Появата на не вероятното. Победната съпротива на малка Атина срещу огромната персийска сила пет века преди новата ера бе твърде не вероятна, тя позволи раждането на демокрацията и философията. По същия начин бе неочаквано спирането на германското напредване пред Москва през есента на 1941 г., бе неочаквана кантраофанзивата на Жуков, започнала на 5 декември и последвана на 8-ми от атаката на Пърл Харбър, която вкара САЩ в световната война.
2. Творческите качества, присъщи на човечеството. Както във всеки възрастен човешки организъм има стволови клетки, надарени с качествата на зародишните клетки, но неактивирани, така във всяко човешко същество, във всяко човешко общество има – спящи или неактивирани – регенериращи, съзидателни, творчески качества.
3. Положителният ефект на кризата. Съзидателните, творчески сили се надигат по време на планетарна криза.
4. Достойнствата на смъртната опасност. Там, където се вярва на смъртната опасност, се вярва също и в спасението от нея. Върховият шанс е неразделен от върховия риск.
5. Хилядолетният стремеж на човечеството към хармония (рай, след това утопии, след това освободителни/социалистически/комунистически идеологии, след това детински искания и бунтове през 60-те години). Този стремеж се възражда в гъмжилото от множествени и разпръснати инициативи, които могат да подхранят новаторските пътища, обречени да се слеят в новия път.
Надеждата беше мъртва. Възрастните поколения се разочароваха от фалшиви надежди. Младите са разочаровани, че няма кауза като на съпротивата ни по време на Втората световна война. Ала нашата кауза носеше своята противоположност в себе си. Както казваше Василий Гросман за Сталинград, най-голямата победа на човечеството беше в същото време и неговото най-голямо поражение, защото сталинският тоталитаризъм излезе победител от битката. Днес в каузата няма двойственост, тя е сюблимна – въпросът е да се спаси планетата.
Истинската надежда осъзнава, че не е сигурност. Надеждата ни е не за най-добрия от световете, а за един по-добър свят. Началото е пред нас, казваше Хайдегер. Преображението би било наистина едно ново начало.
Бел. ред. Публикуваме с малки съкращения размишленията на френския социолог и философ, публикувани в LeMonde на 11 януари т.г. Морен е роден през 1921 година.