Откъс от този текст беше публикуван през 2007 г. от сп. "Панорама" под заглавие "Професия: литературен роб". Преводачът Красимир Кавалджиев употребява и сигурно политически некоректния вече синоним "негър", с който по традиция означаваме автор, пишещ от името на друго лице. В това шеговито-негодуващо произведение анонимен белгийски писател, с няколко собствени романа, описва златните години на една крайно съмнителна професия, заразила не само френската книгоиздателска индустрия. В резултат се смеем над анекдотични ситуации, разкриващи комерсиализацията на словото, абдикацията на литературните авторитети пред прописващите медийни знаменитости. И въпреки всичко, нелепите ръкописи следва да бъдат поправяни: затова чевръстият издател, надушил бъдещ бестселър, сключва сделка с писател под наем, който бързо и дискретно да поправи некадърния текст, написан/изговорен от политик, музикант, актьор, медийна звезда, следствен или затворник... Аноним цитира изследване, според което 80% от публикуваните във френската република книги са плод на литературни роби, подсказвайки ни много пикантерии. "В повечето случаи робите се подбират измежду множеството автори с талант, но не успели да си извоюват лаврите на успеха", споделя горчивината си наемникът, уточнявайки, че политиците са първите клиенти на словесните негри. Познато ми е всичко това - и знам какво великолепно упражнение е да мислиш в стилистичния ритъм на високопоставен друг с идиосинкразиите на ценностния му речник. Но пък и да сънуваш правописни и смислови грешки в текст, писан, но неподписан от теб самия... Неслучайно като контрапункт "Писател под наем" носи епиграф от прекрасния писател Ерик Орсена ("Голямата любов"): "Ние принадлежим на сянката и трябва да останем в нея." Защото той самият с любов пишеше вместо Митеран.

 

Те са своенравни, прями и дружелюбни същества. Съзнанието им уравновесява смешното и страшното в жизнерадостна перспектива. Живеят в приветлив свят, в обсебваща простота. Свят, в който най-обикновеното е очарователно. И всяко зло – за добро. Ако четем съвсем отблизо, ще видим дори как социалдемократическият идеал на Скандинавия се подава иззад Муминтрол, Снусмумрик, Сниф – грубоватите приказни герои на Туве Янсон, белязали с безразсъдната си доброта поколения читатели. Но изведнъж сив прах покрива земята: - Не сте ли усетили нещо странно във въздуха напоследък? Нямате ли предчувствия? Не ви ли настръхва кожата на врата понякога? - Неее - каза мама Муминка учудено. - Някаква опасност ли има? - попита Сниф и се втренчи в Мускусния плъх. - Никога не се знае - промърмори плъхът. Космосът е толкова голям, а земята толкова ужасяващо мъничка и жалка... Вижте заглавието.