Що за птица е този човек, който хем страда от мания за величие, хем е и скромен? Нима се среща хладнокръвно бунтовничество? Овладяност, която е изцяло действие? Пример за това е Ай Уейуей. Китайски художник, който с пълен глас настоява за демокрация, за свобода на словото и за равни права на всички в страната му! Той не си мълчи, когато го затварят и бият. Когато полицията нахлува посред нощ в хотелската му стая и го пребива, Ай Уейуей не спира да се съпротивлява, макар и по свой си начин. Изважда камерата и снима – себе си и полицаите, сякаш са отишли заедно на излет. Целият свят трябва да види тази снимка: страхът и реакцията, която той предизвиква с безстрашието си.

“Аз съм съвсем обикновен човек. Не съм направил нищо кой знае какво. Виновни са интервютата. Аз съм най-интервюираният човек в Китай”, казва за себе си Ай Уейуей и добавя: ”Аз съм дънер, носен насам-натам по течението. Нямам никакви планове, никаква цел”.

Тези дни най-интервюираният китаец се намира в Мюнхен и в “Дома на изкуствата” представя първата си голяма изложба извън родината.

“Не съм голям привърженик на музеите, в които човек често пъти има усещането, че са излагани трупове от предишни войни. В случая целта е друга. “Домът на изкуствата” трябва да е бойно поле”.

Работата на Ай Уейуей представлява 9000 шарени раници, наредени плътно една върху друга по дължината на фасадата на сградата. Когато човек застане на известно разстояние, може да прочете изречението, което една майка написва след смъртта на дъщеря си при земетресение в Съчуан: “В продължение на седем години тя живя щастливо на този свят”.

Жената изпратила това изречение на Ай Уейуей миналата година, когато разбрала, че той се интересува колко деца са загинали при земетресенията в родината му. Въпреки съпротивата на правителството, заедно с екип от доброволци, Ай Уейуей стигнал до числото 5335 и публикувал имената на жертвите в блога си. Така инсталацията с раниците, озаглавена “Спомняне”, е в памет на загиналите деца.

След като посетителят на изложбата мине под раниците, първото нещо, което вижда, е снимка на ранения художник, заобиколен от полицаи, които малко преди това са го били, защото имал нахалството да се интересува от броя на китайчетата, загинали при земетресенията.

Тази снимка напомня на работата на нюйоркския художник Хасан Елахи, който след терористичните атаки на 11 септември попада заради името си в списъка заподозрени на ФБР. Той разбира, че е следен и подслушван. Ето защо си създава интернет страница, където, благодарение на опцията “геопозициониране” и Google Earth, всеки може да види местоположението му. Освен това, Елахи снима всяка тоалетна, в която влиза, и всеки касов бон, който тегли, и също ги качва на страницата. Така на нея могат да се видят общо 120 000 снимки. Елахи нарича акта си “агресивна покорност”, обяснявайки, че най-добрият начин да запазиш личното си пространство е напълно да се откажеш от него.

Същото прави и Ай Уейуей, когато качва свои лични снимки в мрежата. Вълнуват го обществените места и любознателността, която човек си спестява. “Използвам себе си като реди-мейд,” казва Ай Уейуей и това е напълно очевидно за посетителите на “Дома на изкуствата” в Мюнхен. Могат да се видят снимки, на които младият художник е заснел своето пребиваване в САЩ през 80-те години. На тях той е запечатал своите търсения, предизвикани от Дюшан и Уорхол. Могат да се видят и фотографии от 60-те години, на които се смесват различни стилове – вази от епохата на неолита са използвани като реди-мейд - третирани с индустриални бои, носят надпис “Кока Кола” или са разбити на прах. Ай Уейуей е изложил и странни композиции от столове, маси, храмови фризове от различни императорски династии, станали жертва на модернизацията през последните десетилетия. Тези работи са в контраст с видеата, на които Уейуей е документирал драстичните промени, настъпили в родния му град Пекин. На лента, която може да се гледа в продължение на 150 часа, са заснети всички улици в един от кварталите на китайската столица. “Исках да намеря механизма, чрез който без капка емоция да покажа безсилието на хората и заслепяващата лудост на санирането”.

По това Уейуей прилича на южнокорейския писател Ким Юон-ха, който в своя книга описва промяната в Сеул, настъпваща с премахването на традиционната архитектура, с думите: “Да живееш в Сеул, означава преди всичко да забравиш и да свикнеш със забравата.”

Ай Уейуей се бори именно срещу това забравяне от липса на интерес. В същото време някои критици коментират, че той има огромен късмет, че китайските власти са се отнесли зле с него. Все пак, работите му са лесно смилаеми, а интервютата – комични. В същото време художникът не е виновен за истеричния медиен интерес към персоната му, защото той би продължил да работи това, което прави досега, и без някой да го гледа и слуша. Все пак той пише в мрежата, рискувайки живота си. Властите в Пекин съвсем наскоро сложиха нови камери пред родния му дом.

“Да правиш изкуство в музей, не е кой знае колко интересно. Изкуството е свързано с живота ни. Нашият живот е политика, така че и изкуството трябва да е политика”, обяснява Уейуей.