Ако идиотите, които ни управляваха, се бяха сетили да пуснат свободно поне плочи и дънки, а по радиото да пускат поне по една песен на Бийтълс на ден, щяхме да обичаме Тодор Живков като баща (Евгений Тодоров; zaprehoda.blog.bg)

Пак за чуждите радиостанции. Съобразени с хранителния режим (слушахме „Свободна Европа” в кухнята след вечеря), биографичните обрати (през 70-те като тийнейджър слушах Скопие на Юндола - там работиха нашите и живяхме 15 години), лингвистичните фокуси (и от време на време обявяваха по радиостанцията на арабски, което в ушите ни в българска транскрипция звучеше приблизително така: " Сауто Америкаа, Бейрут сулдукул берииб телетмиа уахад..."), физиологичните изменения (Имахме една малка „Тесла”, която беше поставена на поне 2 метра височина. Слагах стол и се повдигах на пръсти, за да стигне ухото ми до радиото. Не знам дали от това повдигане или просто от пубертета, но това лято пораснах с поне 10 сантиметра). Това време не е забравено, току из българската мрежа някой подхване темата как е слушал забранените станции и авторефлексивните постинги бързо се подреждат един след друг. Радио Люксембург, Радио Скопие, Гласът на Америка на арабски (заради западната музика).

Повечето спомени звучат като описание на guilty pleasure – медийно щастие от нещо аморално, гузно, забранено. Историята на чуждестранните радиостанции е най-жизнена в антропологията на някогашните им слушатели. Систематизирането на комичните спомени е единственият шанс за реконструиране на рефлексията, влиянието на „чуждите станции” за българската аудитория, стъпките на институциализирането им като журналистически корективи. Тъжно е, ако оставим спомените на форумния хаос. Радиото в България в епохата му на guilty pleasure заслужава специално внимание, може би проект, подобен на „Аз живях социализма”.

Преди 7-8 години интервюирах Любима Уудс, журналистката от ВВС, която е водила емисия на 10 ноември 1989 г. Бях доловил тази извънредна подробност от архивен материал на Българската редакция, гласовете на добре познатата ми Павлина Джоунс от съботното Попшоу и Любима Уудс от историческия запис съвпадаха. Вие сте една от първите, съобщила на България, че Тодор Живков вече не е власт – бях повече от ентусиазиран. Усетих приветлив, но сдържан отговор – сигурно съм свършила нещо много отговорно. Павлина имаше ново поколение слушатели, верните фенове на легендарното през 90-те Попшоу. Вероятно се чувстваше неловко да разказва в детайли за минали неща. Тази сдържаност е разбираема, споделят я десетки някогашни радиоводещи от „вражеските станции”. А и рядко някой колекционира спомените им. Много по-лесно е разказът да започне с повдигането на пръсти до радиоприемника, шума на заглушителя и гласа на...