Преводът като огледало
На 10 септември т.г. в кафенето на чешкия театър „Дивадло на Прадле” в Прага се състоя премиерата на три книги – „Какво остава” на Ева Оубрамова, „Дете на мъглата” на Павлина Лесова и „Лапидариум” на Георги Господинов. Книгите са отпечатани в издателство „Литературен салон” на младата поетеса и чешка лекторка в Париж Тереза Рийдълбахова.
Георги Господинов е известен на чешката публика като автор на „Естествен роман”, отпечатан през 2005 г. от издателство „Лидове новини” в превод на д-р Ивана Сръбкова. Днес „Лапидариум” се появява във великолепния превод на младия преводач, поет и българист Ондржей Заяц.
С какво Господинов се различава от другите издадени автори? Нима само с различната си национална принадлежност? Не - и както вече е отбелязал във вестник „Лидове новини” Ондржей Хорак, бихме могли да търсим прилика между поезията на Господинов и поезията на чешкия му колега Петър Хрушка. Но, продължава критикът, поезията на българския постмодернист е далеч по-игрова. И, разбира се, трябва да се отбележи лапидарният стил на Господинов, присъщ за надгробните плочи (неслучайно мотивът за камъка е основен в тази стихосбирка).
Самият превод на „Лапидариум” е намерил, според мен, точния си автор. Поетичният стил на Ондржей Заяц е също специфично лаконичен и игрови. В случая преводът се е превърнал в огледало, в което младият чешки преводач-дебютант е видял себе си. Детето е припознало своя баща в лицето на Господинов, за да го обикне и пресъздаде успешно.