‛Свиренето ми е дадено от бога“, каза преди 2 години Георги Бадев (1939) пред вестник ‛Култура“. Може би и той тези дни, както е присъщо на човека, дори и на толкова талантливия, връща календарите назад и прави своите лични заключения. Дали сред тях са безбройните български премиери на композиции, които тук не се познаваха... от Берг или Барток... Дали все още в паметта му клокочат скандали като този, който започна от Варна през 1974 година, когато „направи“ световната премиера на посветения му цигулков концерт от Константин Илиев... Дали слуша записите си, регистрирали десетки часове музика от Бах, Моцарт и Брамс, от Бетовен и Чайковски. Дали възстановява творческия контакт с Исак Щерн или уроците на проф. Владимир Аврамов. Дали оглежда и преценява шанса си на педагог – и в България, и в Япония...

Едно е сигурно: където и да „пипне“, мисълта на Георги Бадев би могла да пресъздаде картината на кариера, на творчество, на вдъхновения, които не са дадени всекиму. Музиканти като него са рядкост, шанс е за България, че има такъв музикант!

К