Алексис Вайсенберг (1929) преди две години остави поредния знак на почит към родната си България – подари й своите великолепни с идеите си колажи, които ни напомниха за простичкото му изречение „Обичам музиката‛. От 1972 година, когато, като прославен концертиращ артист, се върна, за да даде на българина малко от своята музика, Вайсенберг не е късал контактите си с България. Той обичаше и почиташе своя учител Панчо Владигеров, работеше с много български музиканти, свиреше тук рецитални програми и винаги по някакъв негов си, деликатен начин съумяваше да направи свързващия с България жест.

Какъв пианист и музикант е Вайсенберг, знаят всички, за които музиката е съществена част от живота. Записите му се изучават и досега; а филмът, направен от Бергман с изпълнението му на ‛Петрушка‛ от Стравински, няма равен на себе си – и като изпълнение, и като визия.

В колосалната си кариера Вайсенберг винаги е правил и своята българска стъпка. И България не забравя това.

Тези дни той навърши 80 години!

К