22 юли вечерта. В „Чайната‛- джаз. Страхотна атмосфера. На „вечната‛ първа маса седи Еди и, както винаги, записва (с диктофон или камера) свиренето, за да можем после да коментираме...

За първи път го видях преди десетина години в „Ла Страда‛. В паузата на едно мое свирене Еди, малко пийнал, подскача, ръкомаха и вика (от дъното на салона): „Уроци, уроци!‛. По-късно Пепи Славов старши ми каза, че това е „художник, който свири по цял ден на барабани‛; както Еди ги наричаше, „моите играчки‛...

Уроците ни по барабани минаваха основно в сюрреалистичен план - докато аз се опитвах да го накарам да изсвири нещо по ноти, Еди нагледно, пред някоя своя картина, ми обясняваше, че „пространството е време‛ и че главният герой на линията - „е ‘тоа жълтия триъгълник‛, ще бъде „озаптен‛ от червената елипса.

Пикасо и барабани. Като че ли това беше Еди. И клубове, концерти и ресторанти...

Хиляди пъти сме били семейно на ресторант и, разбира се, плащаше само той. Стигало се е дотам да организира и финансира сам джаз концерти в неговото студио-репетиционна. Група, която свири (и получава хонорар!), гости, напитки, пица...

А Еди, забавлявайки се, записва и попива всичко, както миналата сряда в „Чайната‛. На последната му вечер.