Паралелни реалности

С последната си изложба, показана в галерията на СИБАНК, Бора Петкова развива търсенията си в посока на процеса и състоянието на съзерцателност със средствата на скулптурата. За нейния подход е характерно използването на готови промишлени обекти и внасянето им от една, характерна за тях среда, в друга, която им придава нови смисли и значения. За авторката са много важни самият процес, случването, трансформацията, прецизното обиграване на галерийното пространство, както и съучастието на публиката. Всяко следващо действие на Бора Петкова като че ли е продължение на предишното, вдъхновява се от определена находка и се развива като следствие на детайлни проучвания и осмисляне. Резултатът обикновено е много добре изведена в пространството композиция, до такава степен изчистена, че предизвиква у зрителя състояние на спокойна съзерцателност.

„Някъде другаде“ първоначално ни завладява именно със своята чистота, с обиграния си минимализъм, чиито елементи са внимателно „(ре)-конструирани“ в пространството на галерията. Елементите, които по някакъв начин продължават традицията на „objet trouvé“ (намерени обекти), са въздуховоди - отдушници, служещи обикновено за извеждане на нечистите пари извън сградите, които обитаваме. Сега обаче те придобиват нова „функция“ – стават проводници с обратна посока, внасяйки градските шумове в една стерилна и неутрална в същността си среда – тази на галерията. Именно това разграничава обектите на Бора Петкова от класическото разбиране за „намерен обект“ – тя не ги използва в чистия им вид, а винаги ги трансформира, доразвива, гради нещо ново, което придобива нов смисъл спрямо обживяния контекст. Обектите в случая са образували пространствена композиция, изградена от отделни модули, построени така, че да градят своеобразен ритъм от затворени обеми и такива с решетъчни отвори. Именно от тях долавяме градските шумове на забързано улично движение или тътена на изтичащи във въздуха пари. Полъхът на последните дори може да се усети.

Работейки по този проект, Бора Петкова е разсъждавала върху въпроса за нашето присъствие и отсъствие на дадено място. Присъствието във физическите му измерения и отсъствието като връзка с някаква изживяна действителност. До каква степен двете са истинни и как точно ни въздействат и изграждат? Можем ли да избягаме от реалността, след като в нас постоянно си взаимодействат различни паралелни светове, от които като че ли няма изход? Според авторката, „затворените системи са невъзможни, световете – вътрешни и външни се допълват, размествайки установените територии и принадлежности.“ За нея галерията е своеобразно магическо пространство, трансформатор – „галерията като транзитно поле за транспортиране на идеи, възможности и невъзможности, илюзии и предположения. Влизайки в пространството на галерията, излизаме от пространството на града... за да се озовем отново там, откъдето сме излезли, в звуковата среда на познати места, без съпътстващите ги образи. Време-пространствата на града и галерията, „тук и сега и „някъде другаде“ са взаимно интергирани“.

След като миналата година показа две самостоятелни изложби, пърформанс и участва в няколко групови експозиции, Бора Петкова трайно се наложи като един от обещаващите ни млади автори. За това беше оценена и наградена от конкурса на Гауденц Б. Руф. С последната си изложба авторката продължава своите търсения в една позната, но не и очаквана посока. Може би това е ключовото в работата й – да ни накара да следим с интерес всяка следваща нейна изява.