Голямо чакане падна, докато „Кечистът“ най-сетне излезе на екран. Анонсиран като триумфалното завръщане на Мики Рурк, филмът може да се оцени истински в този ключ. Защото, въпреки че е искрен, травматичен и гладко разказан, той е тривиален. Фокусиран е в поредния американски мит от 80-те - кечистът Ранди „Тарана“ Робинсън (Мики Рурк). Всъщност славата му е предадена през заглавия в пресата, а ние гледаме „20 години по-късно“ как дългокосият юначага блондин се опитва да я възкреси в Ню Джърси. Проумял, че е отчаян аутсайдер с болно сърце и животът му е пълен провал, той се опитва да хване юздите, но е късно. Нищо не излиза от опита му за сближаване с изоставената дъщеря (Евън Рейчъл Уд), нито с танцьорката на пилон (Мариса Томей), макар накрая тя да се втурва подире му на съдбовния мач. Остават му носталгията по 80-те, тръпката от ринга и самотата.

Филмът, посветен на кеча – постановъчна борба с предизвестен финал, препраща към екранни боксови митологеми: ‛Роки“ (1976-2006) със Силвестър Сталоун или ‛Разяреният бик“ (1980) на Мартин Скорсезе с Робърт де Ниро. И вероятно е обречен на тяхната слава.

Всъщност „Кечистът“ сякаш разказва историята на самия Мики (Филип Андре) Рурк, който пък е професионален боксьор. Въпреки че е в киното от „1941“ (1979) на Стивън Спилбълг, той поема към звездния статус от ‛Рибка боец‛ (1983) на Франсис Форд Копола. Името му е сред най-славните и скандалните в Холивуд, а 80-те са златният му период. Небрежно-брадясал, ехидно-мъжествен, с многозначителна усмивка и с пестеливи движения, Мики Рурк, изгражда незабравими роли на безсъвестен скептик. В ‛Година на дракона“ (1985) на Майкъл Чимино скандализира не само расистки, но и естетически сетива. С несънуваното си еротично присъствие в ‛Девет ½ седмици“ (1986) на Ейдриън Лайн раздра критериите за Пигмалион в секса. В ‛Ангелско сърце“ (1987) на Алън Паркър застана до Робърт де Ниро, а киното се сдоби с непроницаем детектив, понесъл очарованието на креватен гений без илюзии. И самия Буковски изигра – в ‛Барфлай“ (1987) на Барбет Шрьодер. А в ‛Джони хубавеца“ (1989) на Уолтър Хил показа, че може да е урод с душа-пустиня и пак да е невероятен. През 90-те последваха разни тъпи филми, а той се върна към любимия си бокс и скандалите. И ето го възходящото завръщане на Рурк през новия век: мярна се в „Клетвата“ (2001) на Шон Пен, в „Син Сити: Град на греха“ (2005) на Робърт Родригес и Франк Милър е чуден като влюбена мутра-мутант, а в „Кечистът“ е наистина убийствен. Но не колкото Шон Пен в „Милк“.

Всъщност най-любопитното в „Кечистът“ е, че е на Дарън Аронофски – режисьорът-екстремист на ‛Пи“, ‛Реквием за една мечта“ и ‛Изворът на живота“. Но тук няма нито психеделизъм, нито обсесии, нито интелектуални лабиринти и референции. „Кечистът“ е просто симпатичен комерсиален (макар и нискобюджетен) филм за проваления житейски проект. Отвореният финал предполага продължение, а Мики Рурк е засипан с проекти...