Отказ от печалба. Отказ да понасяш повече
В началото на март т.г. се появи информация, че двама млади випускници на търговско училище във Франция са решили да създадат сайт, наречен Направимидомашното (Faismesdevoirs.com). Идеята е просто мечта, писаха френските медии. Ученикът си изпраща дадените за домашно задачи по математика, темата за съчинение по история или философия и получава от 24 до 72 часа по-късно задачите решени, съчинението перфектно (предполага се) написано. Всичко това – извършено от ученици в по-големите класове на елитни гимназии, дори от учители. Срещу 2 до 5 евро. Бизнеспланът бил перфектен, особено добре била разработена схемата на заплащането на услугата. От рекламна кампания сайтът почти не се нуждаеше – скандалът, който намеренията на младежите провокира във френското общество, служеше прекрасно за тази цел.
Скандалът не ще да е бил малък, след като вестник Монд му посвети уводна статия, озаглавена многозначително Scandale.com. В която писа, че този сайт довежда консумеризма в училището отвъд границите на приемливото. Не само задълбочавайки още повече неравенствата в училище, но изпразвайки образованието от основния му принцип: от научаването, от неговите трудности и сладости.
(Преди да продължим, да напомним, че Българската национална телевизия съобщи за предстоящото пускане на сайта в централната си новинарска емисия, наблягайки на взаимопомощта между учениците, която той ще провокира...)
Едва ли е нужно да анализираме за нашите читатели цялата абсурдност, в която би изпаднало самото понятие за образование, след като всеки ученик ще има възможност (оставяме настрана темата за социалното неравенство) без усилие да се представя блестящо в училище. След като на знанието започне да се гледа като на артикул, към който посягаш само когато ти е необходимо. И който ти се доставя веднага и с екстра качество. Самата идея за Направимидомашното е показателна за това докъде е стигнало, провокирано от съвременните технологии, виждането за знанието като за нещо, за което не е необходима система, надграждане, достигане, мечтание...
При пускането си, за по-малко от три часа във Faismesdevoirs.com е имало повече от 80 000 влизания.
Тук внезапно нещата получават неочакван обрат: собствениците на сайта се отказват от начинанието си, на главната страница се появява следното съобщение:
Преди близо месец решихме да предоставим да разположение на всички в интернет един новаторски педагогически инструмент. Държим да ви поднесем нашите извинения, тъй като днес разбираме до каква степен този сайт противоречи на нашите собствени ценности. Всъщност, ние искаме да направим така, че бъдещите поколения да бъдат по-добри от предишните, а FaisMesDevoirs.com няма да допринесе по никакъв начин за това. Новите технологии трябва да служат за усъвършенстването ни, а не да ни бъдат патерици.
Внезапно проглеждане? Как става така, че двама млади бизнесмени се отказват от гарантирано голяма печалба? Дали тези, които е трябвало да пишат домашните, са се отказали, или напливът е бил прекалено голям, за да го поемат, или просто обществото ясно е показало, че подобен бизнес няма да бъде толериран? Отговорът не е ясен, но ние сме по-склонни да мислим за последното предположение.
Очевидно е, че има моменти, когато обществата, търпели определена тенденция като нещо „нормално“ или „не чак толкова вредно“, се мобилизират. И я отхвърлят рязко. Така например, огромните премии, които ръководители на големите компании и банки получават при пенсиониране (т. нар. „златни парашути“) или като премиални в края на годината, от няколко месеца са във фокуса на общественото недоволство в Европа и в САЩ. Особено онези ръководители на подпомогнати заради кризата от държавата компании, които въпреки всичко си гласуват обичайните тлъсти премии. Европейските ръководители ги призовават да не вземат или да върнат премиите. А американският Конгрес безпрецедентно ги обложи с 90% данък. И някои от тях се отказват от милионите.
Кога стига едно общество до „точката на нетърпимост“ спрямо някои порочни практики? Може би необходимото и достатъчно условие за това е кризата?
Тогава наистина можем да бъдем оптимисти. Когато кризата наистина се настани у нас, ще стигнем до „точката на нетърпимост“ спрямо изкуствените храни, които ни продават за естествени; спрямо пътищата, които ни убеждават, че са асфалтирали; спрямо природата, която ни убеждават, че е ненакърнена. Спрямо виновниците – поне за някои от т. нар. „порочни практики“.
К
Скандалът не ще да е бил малък, след като вестник Монд му посвети уводна статия, озаглавена многозначително Scandale.com. В която писа, че този сайт довежда консумеризма в училището отвъд границите на приемливото. Не само задълбочавайки още повече неравенствата в училище, но изпразвайки образованието от основния му принцип: от научаването, от неговите трудности и сладости.
(Преди да продължим, да напомним, че Българската национална телевизия съобщи за предстоящото пускане на сайта в централната си новинарска емисия, наблягайки на взаимопомощта между учениците, която той ще провокира...)
Едва ли е нужно да анализираме за нашите читатели цялата абсурдност, в която би изпаднало самото понятие за образование, след като всеки ученик ще има възможност (оставяме настрана темата за социалното неравенство) без усилие да се представя блестящо в училище. След като на знанието започне да се гледа като на артикул, към който посягаш само когато ти е необходимо. И който ти се доставя веднага и с екстра качество. Самата идея за Направимидомашното е показателна за това докъде е стигнало, провокирано от съвременните технологии, виждането за знанието като за нещо, за което не е необходима система, надграждане, достигане, мечтание...
При пускането си, за по-малко от три часа във Faismesdevoirs.com е имало повече от 80 000 влизания.
Тук внезапно нещата получават неочакван обрат: собствениците на сайта се отказват от начинанието си, на главната страница се появява следното съобщение:
Преди близо месец решихме да предоставим да разположение на всички в интернет един новаторски педагогически инструмент. Държим да ви поднесем нашите извинения, тъй като днес разбираме до каква степен този сайт противоречи на нашите собствени ценности. Всъщност, ние искаме да направим така, че бъдещите поколения да бъдат по-добри от предишните, а FaisMesDevoirs.com няма да допринесе по никакъв начин за това. Новите технологии трябва да служат за усъвършенстването ни, а не да ни бъдат патерици.
Внезапно проглеждане? Как става така, че двама млади бизнесмени се отказват от гарантирано голяма печалба? Дали тези, които е трябвало да пишат домашните, са се отказали, или напливът е бил прекалено голям, за да го поемат, или просто обществото ясно е показало, че подобен бизнес няма да бъде толериран? Отговорът не е ясен, но ние сме по-склонни да мислим за последното предположение.
Очевидно е, че има моменти, когато обществата, търпели определена тенденция като нещо „нормално“ или „не чак толкова вредно“, се мобилизират. И я отхвърлят рязко. Така например, огромните премии, които ръководители на големите компании и банки получават при пенсиониране (т. нар. „златни парашути“) или като премиални в края на годината, от няколко месеца са във фокуса на общественото недоволство в Европа и в САЩ. Особено онези ръководители на подпомогнати заради кризата от държавата компании, които въпреки всичко си гласуват обичайните тлъсти премии. Европейските ръководители ги призовават да не вземат или да върнат премиите. А американският Конгрес безпрецедентно ги обложи с 90% данък. И някои от тях се отказват от милионите.
Кога стига едно общество до „точката на нетърпимост“ спрямо някои порочни практики? Може би необходимото и достатъчно условие за това е кризата?
Тогава наистина можем да бъдем оптимисти. Когато кризата наистина се настани у нас, ще стигнем до „точката на нетърпимост“ спрямо изкуствените храни, които ни продават за естествени; спрямо пътищата, които ни убеждават, че са асфалтирали; спрямо природата, която ни убеждават, че е ненакърнена. Спрямо виновниците – поне за някои от т. нар. „порочни практики“.
К