Във всяка криза има печеливши. Дали и този път е така? Определено вече има опити да се спечели от колапса на световната финансова система. След като, за да се овладее лудостта на банкери и инвеститори, ще трябва да се „жертват“ стотици милиарди от данъци, изработени с много труд, политици, държавни глави и мениджъри твърдят, че няма да е възможно да се поемат и разходите, които допълнително ще възникнат във връзка с опазване на природата и климата.

И на всички е ясно кои са възможните печеливши страни от подобен ход на развитие: онези, които ще продължат да имат правото безплатно да изхвърлят въглероден двуокис в атмосферата, ако планът на ЕС за опазване на климата се провали, или ако не се сключи глобалното споразумение за опазване на климата.

Чист цинизъм е твърдението, че заради финансовата криза ще пострадат климатът и околната среда. Наистина, в момента кризата с кредитите е по-важна от глобалното затопляне, а и по-вероятно е много хора из различните краища на света да останат без дом заради принудителни търгове, а не толкова заради бури и наводнения, причинени от намесата на човека. При този начин на мислене обаче се забравя, че двете кризи имат обща причина, чието решаване не търпи отлагане.

Не само американската търговия с недвижими имоти, а и целият сегашен модел на икономиката почива на лоши кредити. Лошият кредит е основният метод, с помощта на който богатствата на планетата се появяват на пазара. Дори след всички спасителни акции, ние продължаваме да седим върху Еверест, издигнат от лоши кредити.

Какво е добър кредит? Такъв, при който се очаква длъжникът да изплати навреме вноските си, а кредиторът накрая да получи парите си заедно с лихвите.

Какво е лош кредит? Такъв, при който кредиторът най-вероятно никога няма да види парите си или при който кредиторът разчита, че други ще погасят вноските и лихвите.

Ограбването на природата и затоплянето на планетата, които вече са световен проблем от огромно значение, могат да се причислят към тази схема. В случая природата е банката.

Всичко, което вземем от природата, го вземаме на кредит. Ако екологичният капитал, който използваме във формата на прехрана, питейна вода, суровини и климат, не може да бъде запазен, естественото богатство ще се стопи. Ако услугите на околната среда отпаднат, сигурността на банката ще се разклати.

Лихвите, които би трябвало да заплатим за капитала, който сме взели от Земята, са разходите, направени с въздържание, уважение и добър мениджмънт. Такава би била политиката на фирми, които искат да са сигурни, че моретата, горите и атмосферата ще успеят да запазят сложните си екосистеми. Става дума за защитени зони и защитени периоди, в които естественият капитал да се регенерира и стабилизира, за да може след това отново да бъде взет на кредит.

Човечеството обаче взема от природата огромен капитал, без да мисли за лихви и погасяване. Всеки ден стотици хиляди рибарски лодки изваждат от моретата значително повече риби, отколкото могат да се родят. А със същите уреди, с които по време Студената война се преследваха американските и руски подводници, сега се търсят рибни пасажи. Мрежите стигат на дълбочина няколко километра, като при мрежовия риболов се изпразва буквално цялото морско дъно. Онзи улов, който е добит като страничен продукт, малки животни, видове, които не стават за ядене, морски птици, най-често се връщат обратно в морето – но мъртви.

Да се тегли добър кредит от морето, би означавало да се познава неговият лимит и да се лови по-малко риба от допустимото. Би означавало да се изградят резервати, в които риболовът да е забранен, за да има шанс рибите да се размножават. И би означавало навсякъде по света да се забранят унищожителни практики като риболова с трал, който разрушава онези екосистеми, благодарение на които се регенерира животът в морето.

Ние обаче финансираме експлоатацията на моретата с лош кредит. Когато системата колабира и настъпи морска криза, ще си останем без протеинова храна, без намиращите се само в морските обитатели съставки, необходими за фармацевтичната индустрия, без кораловите рифове, които да стабилизират бреговете ни.

При съвместно изследване на Световната банка и на Организацията на ООН за прехрана и земеделие стана ясно, че всяка година прекомерният улов се оскъпява с 50 милиарда, тъй като става все по-трудно да се хване риба и се поддържа твърде скъп рибарски флот. В тази сума, която междувременно стана и много популярна, не са включени разходите, които биха възникнали, ако непрекъснато нарастващото население започне да консумира по-малко риба и да осигурява прехраната си по друг начин. Прекомерният улов ще се превърне в двигателна сила за бъдещи хранителни кризи. Тогава ще става дума за много по-големи суми, в сравнение с които днешните финансови пакети за спасяване на банките са като трошички.

Лоши кредити, накъдето и да погледне човек - ежегодно изчезват 13 милиарда хектара гори. Това е природен капитал, който дълго време се е развивал, крие милиони видове, регулира водния и кислороден баланс на планетата, укрепва планини и предпазва от наводнения. Горите не изчезват само заради търсенето на дървесина, а и заради нуждата от достъп до повече обработваема площ; за отглеждане на соя, с която се угояват немски телета, и на маслена палма, от която се извлича мазнина за пържени картофки.

Отношението към горите е толкова нехайно, че дори в Европа все още не е забранено внасянето на нелегално изсечена дървесина. Ядосваме се на криминалните деяния на банкерите, а допускаме на пазарите за строителни материали, в мебелните магазини и фабриките за хартия да попада дървесина, която мафиотски структури са откраднали от жители на други страни.

Индийският икономист Паван Сукдев, който заема висш пост в Deutsche Bank, изчисли по поръчка на федералното правителство и на Европейската комисия, че всяка година изсичането на горите струва на селските стопанства, особено на тези в по-бедните страни, от два до пет милиарда долара, тъй като изчезват „услуги“ като чиста питейна вода и предпазване от ерозия. Това са реални загуби от горската криза, която е следствие от лоши кредити. Да се вземе добър кредит от горите, би означавало да се изсичат само толкова дървета, колкото за една година могат да пораснат, и да се платят лихвите, като се създадат действащи резервати и се въведат конкретни задължения при изсичането на горите.

По същия начин, по който пред лицето на финансовата криза се оказа безполезен банковият надзор, ще се провалят и механизмите, контролиращи кредитите (взети от моретата и горите) във всички министерства на икономиката, на околната среда и водите. Няма средства, с които крахът да бъде предотвратен, пазарът на разрушението се познава твърде малко, има корупция и твърде малко права за намеса.

Най-лошият кредит от всички е кредитът на климата. Капиталът, който теглим, е досегашното атмосферно равновесие, което, въпреки че не може да предотврати крайните климатични състояния, поне може да ги държи в известни граници. След началото на индустриализацията част от човечеството започна да изхвърля в атмосферата много повече въглероден двуокис, отколкото горите и моретата биха могли да преработят по време на естествените си кръговрати. Излишният въглероден двуокис пречи на слънчевата енергия да се върне обратно в космоса и води до глобално затопляне, което по последни данни до средата на века ще покачи атмосферната температура с четири градуса.

Промяната на климата, казано на днешен език, е системна криза, която в още по-голяма степен ще влияе на по-малките кризи с моретата и горите. Ако емисиите на въглероден двуокис продължават да нарастват, Амазонските дъждовни гори могат да изсъхнат във вътрешността си, а моретата да се напълнят с киселинен дъжд.

Климатът все повече се „разклаща“, вмешателствата стават все по-рисковани.

Да се вземе добър кредит от атмосферата, означава размерът на емисиите въглероден двуокис да бъде такъв, че да може да се компенсира при естествения кръговрат на веществата. Лихвите по един добър кредит, взет от климата, могат да бъдат изплатени, ако се спре използването на фосилни енергийни източници, като те бъдат заменени с нови енергийни технологии. Ние обаче теглим кредити с планетарни размери - все повече в атмосферата се отделя въглероден двуокис, а само няколко страни сериозно инвестират в политика за защита на климата, благодарение на която намалява използването на фосилни горива. Учените призовават да се намалят емисиите въглероден двуокис на глава от населението до два тона годишно.

Германците отделят петкратно повече въглеродни емисии, американците – десетократно. Британският икономист Николас Щерн е изчислил, че разходите при една климатична криза биха били между 5% и 20% от ежегодния глобален икономически ръст.

И в тази толкова напрегната ситуация кризата на банковата система ще доведе до пълното пренебрегване на кризата с горите, моретата и климата? Нужно е точно обратното: финансовата криза е възможно най-добрият предупредителен изстрел за това до какво може да доведе мисленето, причиняващо екологичните кризи. Късогледото, краткосрочно максимално увеличаване на печалбите не се съобразява нито с рисковете, нито калкулира разходите при неуспех. И ако банкерите и инвеститорите са сгрешили в прогнозите си, трябва ли изобщо да не се интересуваме от начина на постигане на печалби? Рискуваме по-голямата част от човечеството да загуби двойно повече от кризата, защото заедно с милиардите от данъци ще му се отнемат и базовите условия за живот.

Не можем да оставим предупрежденията просто да ни минат през ушите. Финансовата криза ни научи на много и то не само по отношение на икономиката, а и на екологията. Когато банките престанаха взаимно да си помагат с кредити, стана ясно колко те са свързани помежду си и какви огромни и глобални последици могат да имат събития, случващи се на едно конкретно място. Подобни са и взаимовръзките, благодарение на които получаваме прехрана, питейна вода и въздух.

Финансовата криза се случи точно като по учебник по екология, в който се разяснява какво става, след като преминем границите на приличие и разрушим естественото равновесие. За икономиката на околната среда е важно да се научи колко скъпо струва поправянето на една сложна система, макар и състояща се само от хартийки, а не от живи същества.

Днес се дивим на британците, които преведоха парите си в Исландия, без да си зададат въпроса как една икономически толкова малка страна ще е в състояние да върне огромните лихви. Водим живот, за който всъщност са нужни три планети с размерите на Земята. Сега се питаме защо финансовата система не беше по-добре подсигурена срещу злоупотреби с подобен размер.

Ние обаче разрушаваме мрежата за сигурност, която отговаря за биологичното равновесие: всеки четвърти вид бозайници, всеки осми вид птици и всеки трети вид земноводни е застрашен от изчезване. Сега изискваме да се въведат нови правила и да се извършват проверки, за да се изключи възможността от нов финансов колапс. А трябва ли да оставим купчините лоши кредити в сегашното им състояние само защото „разчистването“ им ще ни отнеме много време и пари?

Финансовата криза има съвсем различно послание: да сменим курса, преди кредитната система на природата да изпадне в екзистенциална опасност; да ограничим печалбите, но без с това да застрашим системата; да пресметнем реалните щети. Само по този начин би могло да има повече печеливши, отколкото губещи от кризата.

Нали на Исландия, страната, която най-силно бе засегната от финансовата криза, ще остане пак само морето като единствен източник на благосъстояние...


Der Spiegel, бр. 43, ноември 2008

Превод от немски Десислава Манева