Новият културен афиш на Виена
Пъстрият и приказен дух на празниците, който струи от виенските улици, магазини, пазари и дворци, рефлектира и в театралните, концертните и изложбените салони.
Музикално-театрални спектакли се играят в двeтe оперни институции: Щаатсопер (Държавната опера) и Фолксопер (Народната опера). Постановките на Щаатсопер впечатляват с пищността си – голям симфоничен оркестър, голям оперен хор, грандиозна сценография и многоцветни костюми. Българката Надя Кръстева с тембристия си мецосопран е изявена солистка в певческия състав на театъра, а през месеца изпълнява ролята на принцеса Еболи във всички спектакли на „Дон Карлос“. В наситената оперна програма преобладава италианският и немскоезичният репертоар. „Севилският бръснар“, „Дон Карлос“ и „Бохеми“ звучат в Щаатсопер. А „Тоска“ се представя и в двата театъра. Пучини е най-широко застъпен заради 150-годишнината от рождението му, на която е посветено и соаре във Фолксопер.
Честванията на Пучини присъстват и в българския афиш. Късният Вагнер обаче, относително рядко изпълняван у нaс, във Виена е с премиерно заглавие (от декември). „Залезът на боговете“ е третата реализация от новия проект на Щаатсопер за представяне на тетралогията. През тази година ще бъде показана чак през май заедно с премиерата на „Рейнско злато“ (2 май) и с представления на „Валкюра“ и „Зигфрид“. Интересен клавирен цикъл „Всичко за Вагнер!“ провежда Щефан Микиш, пианист и лектор във Виенската Концертхаус. Той обхваща Вагнерови опери, поднесени като клавирни матинета с коментар. През декември обект на представяне бе „Летящият холандец“, а през януари звучат „Тристан и Изолде“ и „Любовна забрана“. Цикълът е започнал през ноември 2008 с „Нюрнбергските майстори-певци“, предстоят „Лоенгрин“ (8 март), „Парсифал“ (19 април) и „Риенци“ (21 юни).
Оперният афиш за януари изглежда още по-атрактивен с „Любовен еликсир“, „Манон“, „Мадам Бътерфлай“ и „Манон Леско“, „Силата на съдбата“ и „Бал с маски“, „Борис Годунов“, „Кавалерът на розата“– всички в Щаатсопер. Оперната премиера за януари, която планира Фолксопер, е „Kehraus um St. Stephan“ („Последен танц около катедралата Св. Стефан“) от австрийския експресионист Ернст Крженек по собствено либрето. Творбата е наречена от композитора „сатира с музика“. Виенската реализация се осъществява няколко месеца след премиерата в рамките на фестивала в Брегенц (2008). У нас авторът е познат повече с инструментална музика.
Френският „Жизел“ беше единственият западноевропейски балет в предновогодишната културна програма на Виена. Представиха го артистите на Щаатсопер в пет спектакъла. Особено подходящият за сезона ‛Лешникотрошачката“ се играе и в Държавната, и в Народната опера. „Лешникотрошачката“ бе представен и при гастрола на Руския държавен балет заедно с „Лебедово езеро“ и „Спящата красавица“ на 8 януари т.г. във Виенската Щатхале. Интересна предстояща премиера е „Прилепът“ по Щраус под формата на балет, съвместна продукция на двата оперни театъра – на 27 януари в Щаатсопер. Творбата е репертоарна и за двете институции, но в оригиналната си оперетна версия.
Оперети и мюзикъли във Виена поставя преимуществено Фолксопер. През декември се играха „Графиня Марица“, „Веселата вдовица“ и „Влюбеният братовчед“, а „Прилепът“ ще бъде представен на сцената на Щаатсопер и като оперета, и като балет. Сред споменатите заглавия по-малко популярно, но все пак поставяно у нас, е „Влюбеният братовчед“ от Кюнеке. Във Виена второто премиерно музикално-театрално заглавие за месеца няма българска реализация - оперетата „Веселите нибелунги“ (Die lustigen Nibelungen) от Оскар Щраус, замислена от автора като пародия на Вагнеровото влияние върху немската култура. Премиерата бе на 20 декември. Режисьор е Роберт Майер, който се изявява във Фолксопер и като певец и актьор, но в друга музикална пародия, която интерпретира същия композитор - „Танхойзер за 80 минути“ („Tannhäuser in 80 Minuten“) по Вагнер, версия на Йохан Нестрой (либрето) и Карл Биндер (музика). В нея Майер влиза в образите на главните действащи лица, в това число на Танхойзер и дори на Елизабет, а премиерата ще е във Фолксопер на 5 февруари. Първото изпълнение на творбата е осъществено също от Роберт Майер и Нов виенски концертен състав за шлагерна музика (той се състои от две цигулки, акордеон и кларинет) преди три години, но във виенския Бургтеатер.
Нашумелият през последните години мюзикъл „Ребека“ (‛Rebecca“) с либрето на Михаел Кунце, носител на Грами и други награди за либрето, и музика на Силвестер Леви продължава да пeчели публика в Раймунд театер – Виена, след световната си премиера в същата зала през 2006. Мюзикълът „Мамма миа!“, международен мегахит върху песни на АББА, предстои да преживее и австрийската си сценична премиера през януари във Вийнер Щатхале. След като повече от 30 милиона по света вече са съпричастни с киноверсията му, театрализираният вариант ще бъде показан в града в 31 спектакъла за 38 дни – до края на февруари
В програмите с камерна, симфонична и кантатно-ораториална музика намират място „Коледна оратория“ от Й. С. Бах, оратория „Месия“ от Хендел, „Реквием“ от Моцарт, първа, втора и девета симфония от Бетовен; творби от Хайдн, Вебер, Росини, Шуберт, Берлиоз, Шуман, Верди, Офенбах, Йохан Щраус, Брамс, Дворжак, Пучини, Лехар, Шьонберг, Стравински, Мартен, Хиндемит, Рим, Месиен, Дютийо, Видман и Йозеф Щраус в изпълнение на Виенските филхармоници, Виенските симфоници, фестивален оркестър „Щраус“ - Виена, Виенски камерен оркестър и още много други състави. Музика звучи както в големите концертни салони и дворци: „Музикферайн“, „Концертхауз“, „Империалзал“, „Хофбург“, „Шьонбрун“, така и в Австрийската национална библиотека и църквите „Св. Стефан“, „Св. Петър“ и др. Там най-често се слуша кантатна и ораториална музика от Бах и Моцарт.
Музеят „Лихтенщайн“ всяка неделя пренася посетителите в света на Барока със своята Рубенсова колекция и изложбата „Италиански картини между готическата традиция и изгрева на Ренесанса“, съпроводени от камерни концерти „Барокова Коледа“ с автентични музикални инструменти.
Изложбата „От Моне до Пикасо“ предлага музей „Албертина“, а музей „Леополд“ - шедьоври от Егон Шиле и Густав Климт. В дворец Белведере, известен с най-богатата си постоянна експозиция с творби на Климт, тече изложбата „Климт и изкуството на 1908“, а в „центъра“ на изложбата – най-далечната зала, наред с прочутите картини „Целувката“, „Трите възрасти (на жената)“ и др., могат да се видят скици на художника. В Хофбург привлича експозиция от японски рисувани кукли от Хацуко Оно (1915-1982), предимно дамски фигури, изобразяващи ежедневния живот и образи от театър кабуки.
Театралната програма за месеца обхваща широкия диапазон от утвърдени класически творби до най-съвременни автори и пиеси. Уилям Шекспир присъства в Бургтеатер с „Юлий Цезар“, „Ромео и Жулиета“, „Сън в лятна нощ“, и в Академитеатер - с „Буря“ и с „Макбет“. Отделни творби от Шилер, Брехт, Ибсен и Горки вървят във Фолкстеатер, Бургтеатер и Театер ин дер Йозефщат. Интерпретираните автори от XX век са също признати имена: Табори (с "Майн Кампф"), Артър Милър (със „Смъртта на търговския пътник“) и др.
Нов прочит на Томас Ман предлага режисьорката Фридерике Хелер с пиесата ‛Doktor Faustus：My love is as a fever“ (постановка от 2008). Тя е спечелила адмирации с последните си постановки в Академитеатер. Сега очертава и съпоставя културни паралели, свързани с преоценка на класическата пиеса.
След световната премиера на „Fantasma“ от Рене Полеш от края на ноември миналата година, представленията продължиха в Академитеатер. Въпреки че творбата не е позната у нас, aвторът посети България през 2007 за уъркшоп и постановка на неговата ‛Пабло във филиала на плюс“ на пътуващата сцена "Евроремонт".
Най-съвременната пиеса на виенската театрална сцена за месеца е ‛Богът на касапницата“ (2006) от Ясмина Реза в Бургтеатер. Авторката, считана за най-добрия френски съвременен драматург, създателка на книгата "Утрото, вечерта или нощта" за Никола Саркози, е поставяна и у нас. Бургтеатер играе и друга нейна творба – „Изкуство“ (1994), също позната в България.
За най-младата публика работят Вийнер Ташенопер („Виенска джобна опера“), Бургтеатер, марионетен театър „Шьонбрун“, Ренесанс театер, Мобиком-киндерцелт и др. с „Вълшебната флейта за деца“, „Хензел и Гретел“, „Вивалди за деца“, „Пръстенът на нибелунга от Вагнер за деца“ (версия на Хирофуми Мисава), коледния мюзикъл „Бебето Исус“, танцовите спектакли ‛Лешникотрошачката“ за деца и „Пепеляшка“, концерти с коледни песни и др. Най-малките могат да посетят и посветени на тях експозиции в детските музеи „Шьонбрун“ и „Зум“ и в църквата „Св. Петър“.
Виена
Музикално-театрални спектакли се играят в двeтe оперни институции: Щаатсопер (Държавната опера) и Фолксопер (Народната опера). Постановките на Щаатсопер впечатляват с пищността си – голям симфоничен оркестър, голям оперен хор, грандиозна сценография и многоцветни костюми. Българката Надя Кръстева с тембристия си мецосопран е изявена солистка в певческия състав на театъра, а през месеца изпълнява ролята на принцеса Еболи във всички спектакли на „Дон Карлос“. В наситената оперна програма преобладава италианският и немскоезичният репертоар. „Севилският бръснар“, „Дон Карлос“ и „Бохеми“ звучат в Щаатсопер. А „Тоска“ се представя и в двата театъра. Пучини е най-широко застъпен заради 150-годишнината от рождението му, на която е посветено и соаре във Фолксопер.
Честванията на Пучини присъстват и в българския афиш. Късният Вагнер обаче, относително рядко изпълняван у нaс, във Виена е с премиерно заглавие (от декември). „Залезът на боговете“ е третата реализация от новия проект на Щаатсопер за представяне на тетралогията. През тази година ще бъде показана чак през май заедно с премиерата на „Рейнско злато“ (2 май) и с представления на „Валкюра“ и „Зигфрид“. Интересен клавирен цикъл „Всичко за Вагнер!“ провежда Щефан Микиш, пианист и лектор във Виенската Концертхаус. Той обхваща Вагнерови опери, поднесени като клавирни матинета с коментар. През декември обект на представяне бе „Летящият холандец“, а през януари звучат „Тристан и Изолде“ и „Любовна забрана“. Цикълът е започнал през ноември 2008 с „Нюрнбергските майстори-певци“, предстоят „Лоенгрин“ (8 март), „Парсифал“ (19 април) и „Риенци“ (21 юни).
Оперният афиш за януари изглежда още по-атрактивен с „Любовен еликсир“, „Манон“, „Мадам Бътерфлай“ и „Манон Леско“, „Силата на съдбата“ и „Бал с маски“, „Борис Годунов“, „Кавалерът на розата“– всички в Щаатсопер. Оперната премиера за януари, която планира Фолксопер, е „Kehraus um St. Stephan“ („Последен танц около катедралата Св. Стефан“) от австрийския експресионист Ернст Крженек по собствено либрето. Творбата е наречена от композитора „сатира с музика“. Виенската реализация се осъществява няколко месеца след премиерата в рамките на фестивала в Брегенц (2008). У нас авторът е познат повече с инструментална музика.
Френският „Жизел“ беше единственият западноевропейски балет в предновогодишната културна програма на Виена. Представиха го артистите на Щаатсопер в пет спектакъла. Особено подходящият за сезона ‛Лешникотрошачката“ се играе и в Държавната, и в Народната опера. „Лешникотрошачката“ бе представен и при гастрола на Руския държавен балет заедно с „Лебедово езеро“ и „Спящата красавица“ на 8 януари т.г. във Виенската Щатхале. Интересна предстояща премиера е „Прилепът“ по Щраус под формата на балет, съвместна продукция на двата оперни театъра – на 27 януари в Щаатсопер. Творбата е репертоарна и за двете институции, но в оригиналната си оперетна версия.
Оперети и мюзикъли във Виена поставя преимуществено Фолксопер. През декември се играха „Графиня Марица“, „Веселата вдовица“ и „Влюбеният братовчед“, а „Прилепът“ ще бъде представен на сцената на Щаатсопер и като оперета, и като балет. Сред споменатите заглавия по-малко популярно, но все пак поставяно у нас, е „Влюбеният братовчед“ от Кюнеке. Във Виена второто премиерно музикално-театрално заглавие за месеца няма българска реализация - оперетата „Веселите нибелунги“ (Die lustigen Nibelungen) от Оскар Щраус, замислена от автора като пародия на Вагнеровото влияние върху немската култура. Премиерата бе на 20 декември. Режисьор е Роберт Майер, който се изявява във Фолксопер и като певец и актьор, но в друга музикална пародия, която интерпретира същия композитор - „Танхойзер за 80 минути“ („Tannhäuser in 80 Minuten“) по Вагнер, версия на Йохан Нестрой (либрето) и Карл Биндер (музика). В нея Майер влиза в образите на главните действащи лица, в това число на Танхойзер и дори на Елизабет, а премиерата ще е във Фолксопер на 5 февруари. Първото изпълнение на творбата е осъществено също от Роберт Майер и Нов виенски концертен състав за шлагерна музика (той се състои от две цигулки, акордеон и кларинет) преди три години, но във виенския Бургтеатер.
Нашумелият през последните години мюзикъл „Ребека“ (‛Rebecca“) с либрето на Михаел Кунце, носител на Грами и други награди за либрето, и музика на Силвестер Леви продължава да пeчели публика в Раймунд театер – Виена, след световната си премиера в същата зала през 2006. Мюзикълът „Мамма миа!“, международен мегахит върху песни на АББА, предстои да преживее и австрийската си сценична премиера през януари във Вийнер Щатхале. След като повече от 30 милиона по света вече са съпричастни с киноверсията му, театрализираният вариант ще бъде показан в града в 31 спектакъла за 38 дни – до края на февруари
В програмите с камерна, симфонична и кантатно-ораториална музика намират място „Коледна оратория“ от Й. С. Бах, оратория „Месия“ от Хендел, „Реквием“ от Моцарт, първа, втора и девета симфония от Бетовен; творби от Хайдн, Вебер, Росини, Шуберт, Берлиоз, Шуман, Верди, Офенбах, Йохан Щраус, Брамс, Дворжак, Пучини, Лехар, Шьонберг, Стравински, Мартен, Хиндемит, Рим, Месиен, Дютийо, Видман и Йозеф Щраус в изпълнение на Виенските филхармоници, Виенските симфоници, фестивален оркестър „Щраус“ - Виена, Виенски камерен оркестър и още много други състави. Музика звучи както в големите концертни салони и дворци: „Музикферайн“, „Концертхауз“, „Империалзал“, „Хофбург“, „Шьонбрун“, така и в Австрийската национална библиотека и църквите „Св. Стефан“, „Св. Петър“ и др. Там най-често се слуша кантатна и ораториална музика от Бах и Моцарт.
Музеят „Лихтенщайн“ всяка неделя пренася посетителите в света на Барока със своята Рубенсова колекция и изложбата „Италиански картини между готическата традиция и изгрева на Ренесанса“, съпроводени от камерни концерти „Барокова Коледа“ с автентични музикални инструменти.
Изложбата „От Моне до Пикасо“ предлага музей „Албертина“, а музей „Леополд“ - шедьоври от Егон Шиле и Густав Климт. В дворец Белведере, известен с най-богатата си постоянна експозиция с творби на Климт, тече изложбата „Климт и изкуството на 1908“, а в „центъра“ на изложбата – най-далечната зала, наред с прочутите картини „Целувката“, „Трите възрасти (на жената)“ и др., могат да се видят скици на художника. В Хофбург привлича експозиция от японски рисувани кукли от Хацуко Оно (1915-1982), предимно дамски фигури, изобразяващи ежедневния живот и образи от театър кабуки.
Театралната програма за месеца обхваща широкия диапазон от утвърдени класически творби до най-съвременни автори и пиеси. Уилям Шекспир присъства в Бургтеатер с „Юлий Цезар“, „Ромео и Жулиета“, „Сън в лятна нощ“, и в Академитеатер - с „Буря“ и с „Макбет“. Отделни творби от Шилер, Брехт, Ибсен и Горки вървят във Фолкстеатер, Бургтеатер и Театер ин дер Йозефщат. Интерпретираните автори от XX век са също признати имена: Табори (с "Майн Кампф"), Артър Милър (със „Смъртта на търговския пътник“) и др.
Нов прочит на Томас Ман предлага режисьорката Фридерике Хелер с пиесата ‛Doktor Faustus：My love is as a fever“ (постановка от 2008). Тя е спечелила адмирации с последните си постановки в Академитеатер. Сега очертава и съпоставя културни паралели, свързани с преоценка на класическата пиеса.
След световната премиера на „Fantasma“ от Рене Полеш от края на ноември миналата година, представленията продължиха в Академитеатер. Въпреки че творбата не е позната у нас, aвторът посети България през 2007 за уъркшоп и постановка на неговата ‛Пабло във филиала на плюс“ на пътуващата сцена "Евроремонт".
Най-съвременната пиеса на виенската театрална сцена за месеца е ‛Богът на касапницата“ (2006) от Ясмина Реза в Бургтеатер. Авторката, считана за най-добрия френски съвременен драматург, създателка на книгата "Утрото, вечерта или нощта" за Никола Саркози, е поставяна и у нас. Бургтеатер играе и друга нейна творба – „Изкуство“ (1994), също позната в България.
За най-младата публика работят Вийнер Ташенопер („Виенска джобна опера“), Бургтеатер, марионетен театър „Шьонбрун“, Ренесанс театер, Мобиком-киндерцелт и др. с „Вълшебната флейта за деца“, „Хензел и Гретел“, „Вивалди за деца“, „Пръстенът на нибелунга от Вагнер за деца“ (версия на Хирофуми Мисава), коледния мюзикъл „Бебето Исус“, танцовите спектакли ‛Лешникотрошачката“ за деца и „Пепеляшка“, концерти с коледни песни и др. Най-малките могат да посетят и посветени на тях експозиции в детските музеи „Шьонбрун“ и „Зум“ и в църквата „Св. Петър“.
Виена