С нов премиерен спектакъл зарадва своите съграждани балетът на Русенската опера в навечерието на коледно-новогодишните празници. Безсмъртният шедьовър на Чайковски „Лебедово езеро“ оживя на нейната сцена. Първото представление на балета е през 1877 г. в Москва, но неговият истински живот започва от Мариинския театър в Петербург с постановката на Мариус Петипа и Лев Иванов през 1895 г. От тогава „Лебедово езеро“ е неизменна част от балетния репертоар на всеки уважаващ себе си театър.

Този балет се слави като един от най-сложните в техническо отношение, чието изпълнение изисква многочислена трупа с отлична академична подготовка. Именно затова спектакълът единодушно се счита за най-точно мерило на професионалните възможности както на трупата, така и на изпълнителите – именно затова присъствието му в репертоара е въпрос на чест.

За балета на Русе осъществяването на този амбициозен проект определено бе предизвикателство. Главно действащо лице в реализирането на премиерата бе доц. Калина Богоева - постановчик на спектакъла. Въпреки богатия си сценичен, хореографски и педагогически опит, въпреки че самата тя е сред най-запомнящите се изпълнителки на Одета - Одилия, голямата ни прима балерина пристъпи към осъществяването на спектакъла с много въпроси. Крайният резултат опроверга предварителните страхове.

Доц. Калина Богоева подхожда към шедьовъра на класическото наследство с познание, разбиране и чувствителност. Отчитайки динамиката на модерния свят и в тон със световните театрални практики, тя обединява четирите действия в две. Хореографската лексика е съкратена, без да се нарушава драматургичната цялост. С усета на изтънчен познавач и интуицията на роден художник, Калина Богоева съчетава класическите сцени на Петипа и Лев Иванов със собствени постановъчни решения. Действието е концентрирано изцяло около взаимоотношенията на главните герои, като всичко, което е с фрагментарен и дивертисментен характер, е отстранено. Отсъства ролята на шута, което от една страна облекчава и без това рехавия мъжки състав, а от друга е решение, близко до оригиналната версия. Друго находчиво решение е съкращаването в трето действие на множеството характерни танци, които сами по себе си са прекрасни, но нямат отношение към целостта на действието. Присъства единствено испанският танц като част от цялостното представяне на Одилия и Ротбарт. В демоничните резки нотки на музиката балерините допълват образа на дъщерята на магьосника-злодей и са част от коварния му замисъл. Цялата пластична образност, богатите на фигури ансамблови сцени, раздвижените по нов начин познати хореографски стъпки са подчинени на духа на балета, на поетичната възвишеност в шедьовъра на Чайковски.

Успехът на спектакъла би бил немислим без сценографията на Борис Стойнов и костюмите на Цветанка Петкова – Стойнова. Професионалната работа на художниците онагледява концепцията на постановчика по най-добрия начин. В сценографското решение преобладават студените цветове, създаващи внушението за ледено езеро. Неговите решения се отличават с усещане за простор и мащаб. На този фон пищните костюми на Цветанка Петкова – Стойнова се открояват със своето великолепие от цветове и материи. Сценографията и костюмите са сред безспорните достойнства на постановката.

Хореографската версия на Калина Богоева е съобразена с изпълнителските възможности на трупата и представя артистите в най-добра светлина. Изключителен е приносът за крайния резултат на Марияна Захариева (художествен ръководител на Русенския балет и асистент-балетмайстор) и на Силвия Малинова (репетитор на постановката).

Сред артистите безапелационно доминира изпълнителката на централната партия Весела Василева. Миниатюрна, нежна, в същото време притежаваща техника, на която биха могли да завидят и столичните прими, младата звезда на Русенския балет изгради сложния двойствен образ на Одета-Одилия убедително и със впечатляваща лекота. Силна в слабостта си бе нейната Одета, криеща зад крехката си беззащитност невероятна устойчивост. Рядкост са балерините в наши дни, притежаващи неподправена лиричност. Изумителните, високи арабески на Весела Василева подсилваха възвишената одухотвореност на нейната Одета. Интерпретацията на Одилия бе поднесена виртуозно, като че ли на един дъх, но сред двете същности на женската природа определено Одета приляга повече на младата прима. Всъщност, това не е недостатък, като се има пред вид, че световните театри са пълни с технични, виртуозни и сексапилни Одилии, но Одета като тази на Весела Василева не се появява всеки ден. Наред с блестящото изпълнение на централната изпълнителка, със стил и качества се открояваха Йоана Симова, Елена Павлова, Елеонора Стефанова. Мъжкият балет не бе на висотата на дамите, но това не е явление, характерно само за Русе. Чест прави на хореографа и репетиторите, че са използвали максимално потенциала на танцьорите. Между тях има изпълнители с качества, които, при повече постановки като „Лебедово езеро“, ще се развият пълноценно.

С тази премиера балетът на Русе попълни колекцията от балети на Чайковски. Трупа, която има изпълнители и потенциал да представи спектакъл от такава класа, безспорно защитава достойно мястото си и авторитета си в българския балетен театър. В условията на повсеместен упадък огромният труд, ентусиазъм и всеотдайност, проявени от екипа, осъществил постановката, са равносилни на подвиг.