Харта 08

Странно е колко малко знаем за процесите, развиващи се в държавата с една от най-древните цивилизации, с най-многобройното население в света в момента и с най-бързо развиващата се икономика. Скрит зад езика си като зад китайска стена, Китай ни се разкрива или в цифрите на неговия икономически напредък, или в официалните информации на властите, или в разказите за случващото се на – наистина – все по-многобройните чужденци, работещи и живеещи там. Систематична и достатъчно пълна информация обаче – за обществените процеси, за движенията в културата, за тенденциите в хуманитарната мисъл, поне в България липсва.

Тук публикуваме хартата, призоваваща за промени на режима в Китай, която на 9 декември 2008 г. 303-ма души – интелектуалци, юристи, правозащитници, университетски преподаватели - дисиденти или представители на режима – подписаха и разпространиха в интернет. Документът е озаглавен Харта 08, явно по аналогия с чехословашката Харта 77 и първоначално е трябвало да бъде публикуван на 10 декември – 60-ата годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека. Но след като на 9 декември един от първите, подписали хартата - писателят дисидент Лю Сяобо, е задържан, авторите на документа решават да я разпространят ден по-рано.

Публикуваме и текст на самия Лю Сяобо – и въпреки че е писан преди пет години, надяваме се от него и от Хартата читателят да получи представа за начина на мислене на една (голяма?, малка?) част от китайската интелигенция.

Лю Сяобо е сложна и противоречива личност. Той е една от звездите в Китай през 80-те години, един от подбудителите на голямото движение за културно възраждане по него време. През 1988 г. защитата на докторската му дисертация „Естетическо съждение и човешка свобода‛ се превръща в културно събитие – специализираният научен съвет е съставен от изтъкнати учени в областта на художествената и литературната теория, дошли от цял Китай – докторската степен му е присъдена единодушно. По-късно се превръща в един от най-големите критици на традиционната култура. През 1989 г. прекъсва престоя си в Колумбийския университет и се връща в страната, за да подкрепи надигащото се продемократично движение. През следващите 20 години, поради заеманите от него позиции, е подложен от режима на различни преследвания – затвор, въдворяване на местожителство, лишаване от граждански права.


К




Харта 08

1. Преамбюл

През 2008 бяха отбелязани 100 години от първата китайска конституция, 60 години от Всеобщата декларация за правата на човека, 30 години от ‛Стената на демокрацията‛ 1 и 10 години от китайското подписване на Международния договор за гражданските и политическите права. Китайските граждани, които преживяха дълъг и катастрофален за правата на човека период и преминаха през трудна борба, осъзнаха, че свободата, равенството и правата на човека са универсални ценности на човечеството, че демокрацията, републиката и конституционното управление са основната институционална рамка на модерната политика. ‛Модернизация‛, която се отклонява от тези универсални ценности и от тази основна институционална рамка, води към катастрофа, лишавайки човека от правата му, покварявайки душата му и допринасяйки за накърняването на човешкото достойнство. Каква посока ще поеме Китай през XXI век? Ще се стреми ли към своята ‛модернизация‛ при този авторитарен режим, или ще признае универсалните ценности, присъединявайки се към доминиращия цивилизационен курс, създавайки демократичен режим? Тези въпроси не могат да бъдат избегнати.

Големите исторически сътресения от средата на XIX век осветиха краха на традиционния китайски автократичен режим и поставиха началото на онези промени, които често се смятат за най-големите, извършвани на китайска територия през последните няколко хиляди години. Всичко започна с движението за ‛озападняване‛, при което целта бяха подобрения по пътя на новите технически постижения, но загубата на Китай във войната срещу Япония от 1894 потвърди изостаналия характер на режима. И ако реформата от 1898 реално атакува въпроса за обновяването на институциите, то тя в крайна сметка не успя поради жестоката репресия на ултраконсерваторите. Що се отнася до революцията от 1911, тя привидно успя да погребе имперския режим, установявайки първата азиатска република. Но поради историческите обстоятелства, присъщи на епохата, белязана от вътрешни сътресения и външни заплахи, съществуването на републиката бе краткотрайно и последвано от стремително завръщащ се деспотизъм. Неуспешното копиране на техниките (западните) и на обновяването на институциите накара китайците сериозно да се замислят върху дълбоките причини за тези злини, които те потърсиха в собствената си култура. В резултат на това се появи Движението за нова култура от 4 май 1919, което развя силно и високо двойното знаме на науката и демокрацията. Но процесът на демократизация на китайския политически живот бе прекъснат от гражданската война и от нахлуването на чужди военни части .2

След победата си срещу Япония (през 1945) Китай пое отново пътя към конституционно управление, но резултатите от гражданската война между Гуоминдана и комунистическата партия потопиха страната във водовъртежа на модерния тоталитаризъм. ‛Нов Китай‛, създаден през 1949, бе ‛народна република‛ само по име. Той бе по-скоро царството на ‛Всемогъщата партия‛. Партията на власт си бе присвоила всички ресурси – политически, икономически и социални, и предизвика серия от хуманитарни катастрофи: ‛Кампанията срещу десницата‛ (1957), ‛Големият скок‛ (1958-1960), ‛Културната революция‛ (1966-1976), ‛Клането от 4 юни‛ 3 (1989), а също така и репресивни движения срещу всички независими религиозни дейности, както и срещу защитниците на гражданските права. Всичко това причини смъртта на десетки милиони хора. И прекомерно високата цена на тази политика бе платена от населението и страната.

В края на XX век реформите за икономическо отваряне позволиха на Китай да се измъкне от всеобщата бедност и от тоталитаризма от епохата на Мао Дзедун, като в значителна степен се подобри качеството на живот и благосъстоянието на населението и частично се възстановиха индивидуалната икономическа свобода, както и социалните права. Започна да се оформя гражданско общество, а народът все по-настойчиво започна да търси права и политически свободи. И когато управляващите пристъпиха към икономически реформи, целящи отваряне към пазарните регулации и към приватизация на икономиката, те същевременно започнаха да се отклоняват от категоричния си отказ да имат нещо общо с човешките права и тръгнаха съм постепенното приемане на това понятие.

През 1997 и през 1998 китайското правителство подписа два международни договора за човешките права. През 2004 Народното събрание промени китайската конституция, за да въведе понятието ‛зачитане и защита на човешките права‛. Същата година правителството се ангажира да инициира ‛национален план на действие в полза на човешките права‛.

При все това този политически напредък си остана само на хартия. Китай има закони, но няма правова държава, има Конституция, но няма конституционно управление и това е една очевидна и трайна реалност. Едно управляващо малцинство продължава да налага авторитарната си власт и да отхвърля всякакви реформи. Всичко това води до корупция сред чиновниците, до трудности да се установи правова държава, до незащитими човешки права, до подкопаване на нравствеността, до задълбочаване на неравенствата между бедни и богати, до изкривено икономическо развитие, до масирани удари срещу природната и културната среда.

Гражданското право на свобода, собственост и търсене на щастие не получава институционална защита; натрупват се социални конфликти, нараства чувството на неудовлетворение, отношенията между чиновниците и населението стават все по-напрегнати, а масовите инциденти се увеличават. Всичко това показва, че се върви към катастрофа, че системата е в своя залез и че промяната е неизбежна.


2. Нашите основни принципи:

В момент, в който Китай преживява изключителен исторически обрат, ние трябва да се върнем към стогодишния процес на модернизация, за да препотвърдим следните основни принципи:

Свободата: Понятието ‛свобода‛ е в сърцевината на универсалните ценности. Правото на изразяване, на свобода на словото, на вероизповедание, на събиранията, на сдружаванията, на движение, на организиране на стачки, митинги и протести са конкретни форми на свобода. Без свобода няма истинска модерна цивилизация.

Правата на човека: Правата на човека не се предоставят от държавата, тъй като те се получават по рождение. Защитата на човешките права е не само първата цел на управляващите и основата за легитимността на публичната власт, но и присъщо на принципа ‛в центъра да се постави човекът ‛4 изискване. Многобройните политически катастрофи в китайската история са изцяло свързани с незачитането на човешките права от страна на властите. Държавата съществува заради човека; държавата трябва да служи на народа, а правителството – да съществува за него.

Равенството: Всеки индивид, независимо от социалния статус, професия, пол, финансово състояние, етнос, цвят на кожата, религия или политически убеждения, е равен на другите по отношение на своето достойнство и свобода. Принципът на равенство трябва да се прилага безпрекословно пред закона. Също така трябва да се прилага и принципът за равни права на гражданите в социален, икономически, културен и политически план.

Републиката: Републиката, която се стреми към ‛управление в името на общото благо и на съвместния мирен живот‛, се грижи за разпределянето на властите и за равновесието между интересите. Това означава, че хората, имайки различни интереси, принадлежейки на различни социални групи, с различни култури и религии, управляват публичните дейности по мирен начин въз основа на равностойно участие, на обективна конкуренция и на обществено обсъждане на политическите дейности.

Демокрацията: Нейният най-дълбок смисъл е в това, че народът е независим и избира управляващите. Демокрацията се характеризира с това, че властта се легитимира чрез народа, от който произлиза; че политическата власт минава през избора на народа; че гражданите имат право на участие в същински избори, като заемащите отговорни длъжности на всички нива в публичната власт трябва да бъдат периодично избирани в конкуренция с няколко кандидати. Освен това при демокрацията решенията, взети от мнозинството, трябва да бъдат спазвани, като същевременно се зачитат и основните права на малцинствата. С една дума, демокрацията превръща управлението в модерен държавен апарат, който ‛се държи, управлява и споделя от народа‛.

Конституционализмът: Той се заключава в това да осигури спазването на правата и на основните свободи, които Конституцията е гарантирала на гражданите посредством закони и разпоредби. Конституционализмът функционира в условията на правова държава, като ограничава или определя границите на действие и власт на управляващите, както и като предлага подходящите институционални системи.

В Китай отмина времето на императорите. И в световен мащаб авторитарните режими са в своя залез. Гражданинът трябва да се превърне в истинския господар на своята страна. Той трябва да се освободи от разбирането, че е подчинен на неопределената съдба, на добрата воля на ‛просветения суверен‛ или на ‛честния чиновник‛ и да придобие гражданско съзнание със съответните права и задължения. Основният път, който Китай трябва да следва - спазване на свободите, лично участие в установяването на демокрацията, подчиняване на законите на правовата държава.


3. Това, което горещо препоръчваме:

Давайки си сметка за гореказаното и въодушевени от едно отговорно и конструктивно гражданско съзнание, ние изнасяме следните предложения, свързани с политическия режим, индивидуалните права и развитието на обществото, и горещо препоръчваме:

1. Конституционна реформа: реформиране на Конституцията на база на по-долу изложените принципи, премахване на всеки член, който не е съобразен с принципите на суверенния народ.

2. Разделяне на властите: изграждане на модерна система на управление, при която е гарантирано разделянето на властите на законодателна, съдебна и изпълнителна.

Определяне принципа на функциониране на администрация, която спазва закона, и на отговорно правителство, което предугажда административните злоупотреби с власт. Правителството трябва да е отговорно пред данъкоплатците. Определяне на система на разделяне и уравновесяване на властите между централното и регионалното управление, при която центърът получава правомощията си по Конституция, а регионите са автономни.

3. Демокрация, основаваща се на закона: всички законодателни органи трябва да бъдат избрани при пряко гласуване, законодателството трябва да е вдъхновено от принципите на безпристрастност и равенство с цел установяване на демокрация, основаваща се на закона.

4. Независимост на съдебната власт: съдебната власт не трябва да взима страна и не трябва по никакъв начин да търпи намеси. Трябва да се гарантира независимостта и безпристрастността на правосъдието. Трябва да се създаде конституционен съд и да се въведе процедура на проверка на конституционността с цел защитаване авторитета на Конституцията. Добре е, колкото се може по-бързо, да се закрият политическите и правни комисии на отделните групи в партията, които сериозно вредят на концепцията за правовата държава.

5. Държавен апарат в служба на народа: армията трябва да е на народа, военните трябва да се кълнат в Конституцията и в народа; политическите партии трябва да се оттеглят от армията. Всички чиновници трябва да спазват принципа на политическия неутралитет, като това трябва да важи с особена сила в полицията. Трябва да се премахне всякаква дискриминация при назначаване на чиновници на база партийна принадлежност.

6. Защита на човешките права: реално гарантиране на човешките права, защита на човешкото достойнство. Трябва да се създаде комисия за правата на човека, която да е подчинена на най-висока инстанция, представляваща обществото, с цел да се попречи на управляващите да злоупотребят с властта си, нарушавайки човешките права, и по-специално, за да се гарантира индивидуалната свобода на гражданите. Никой не трябва да бъде спиран, задържан, следен, разпитван, санкциониран и съден без законови основания за това. Трябва да се премахне системата на превъзпитание чрез работа.

7. Назначаване на отговорна административна длъжност след всеобщи избори: създаване на цялостна система на демократични избори, прилагане на практика на всеобщото гласоподаване. Систематизиране на прякото избиране на ръководните длъжности по всички административни нива. Правото да участваш в периодични, свободни избори, които са с повече от един кандидат, е неотменимо.

8. Равнопоставеност между градовете и селата: прилагане на конституционното право на абсолютно равенство на всички граждани, гарантиране правото им на свободно променяне на местоживеенето.

9. Свобода на сдружаванията: гарантиране свободата на сдружаванията. Премахване на забраната за учредяване на политически партии; рамкиране дейността на партиите посредством Конституцията и закона; премахване на монопола на управляващата партия; установяване на принципите на свобода на действие и на безпристрастна конкуренция между политическите партии; нормализиране и узаконяване на политическите партии.

10. Свобода на събиранията: свободата на събиранията, на манифестациите, на мирното изразяване е основна и трябва да се гарантира от Конституцията. Тя не трябва да бъде подчинена на незаконното и антиконституционно влияние на една политическа партия.

11. Свобода на изразяването: свободата за публикуване, свободата на Университетите трябва да се превърнат в реалност. Трябва да се създаде закон за печата и да се вдигне цензурата върху пресата. Да се премахне от Наказателния кодекс членът, предвиждащ престъплението „подбуждане съм подривна дейност срещу държавата‛.

12. Религиозна свобода: да се премахнат всички закони и административни разпоредби, които ограничават свободата на вероизповедание и да се премахне задължителният режим на предварителна регистрация на религиозните групи.

13. Гражданско образование: трябва да се премахнат програмите за политическо образование и изпитите, с които са свързани. Трябва да се развие гражданско образование, основано на универсалните ценности и правата на човека, да се изгражда гражданска съвест, да се проповядват гражданските ценности, които служат на обществото.


(Бел. ред. Хартата поместваме със съкращения.)



1. През 1979, когато Дън Сяопин обявява своята реформаторска политика, на стената на кръстовище в Пекин се появяват плакати, с които се иска демократизация на режима; движението, което бързо е потиснато, се нарича ‛от Стената на демокрацията‛ или ‛ от пролетта на Пекин‛
2. Японската окупация от 1931.
3. На площад Тянанмън.
4. Актуален правителствен лозунг.