Четири глобални сценария до 2025 година

Първи глобален сценарий: Свят без Запада

При него новите сили ще заемат мястото на Запада като световен лидер. Разбира се, това не е неизбежно, нито пък е единственият възможен резултат от появата на нови играчи. Исторически погледнато, появилите се нови сили – Япония и Германия в края на ХIХ и началото на ХХ век, поставиха сериозни предизвикателства пред съществуващата международна система и в крайна сметка приключиха със световен конфликт. Много по-вероятно е обаче, вместо да се превърнат в пряко предизвикателство за международната система, новоизгряващите сили да поемат по-голяма роля в областите, които представляват най-голям интерес за тях, особено имайки предвид увеличаващата се умора у западните страни. Така новите сили могат да създадат коалиции, които да са конкурентни на НАТО и алтернативни на Запада. Ако обаче трябва да дадем по-детайлна прогноза, трябва да признаем, че не смятаме, че тези алтернативни коалиции непременно ще бъдат постоянни структури в новосъздалите се условия. В действителност, новите сили имат различни интереси и се конкурират в борбата за ресурси, което по-скоро би ги отдалечило, отколкото обединило. Въпреки че на пръв поглед изглежда, че те са твърде заети с вътрешни проблеми и с икономическо развитие, те ще имат капацитета да бъдат глобални играчи.

Предпоставките за реализирането на този сценарий са:

Намаляващият икономически ръст на Запад ще накара САЩ и Европа да предприемат протекционистични мерки срещу бързо обособяващите се нови сили.

Различни модели на държавно-обществени връзки ще помогнат да се поддържа мощната (дори и крехка) Китайско-Руска коалиция.

Напреженията между водещите актьори в многополюсен свят ще продължат да се изострят, тъй като държавите се стремят към енергийна сигурност и засилени сфери на влияние. Особено Шанхайската организация за сътрудничество търси надеждни „клиенти‛ в стратегически райони, а Централна Азия попада в задния двор и на Русия, и на Китай.


Глобален сценарий ІI: Октомврийска изненада1

Във възможния сценарий, който следва, глобалната небрежност към промяната в климата поражда огромни непредвидени последствия, отвеждайки света до ново ниво на уязвимост. Понастоящем учените не са сигурни дали вече не сме достигнали повратната точка, в която промяната в климата се е ускорила, и дали каквито и действия да предприемем – включително редуциране на вредните емисии – те биха смекчили последствията й, пък било то и в дългосрочен план. Повечето учени смятат, че няма да разберем дали сме достигнали тази повратна точка, преди да е станало прекалено късно. Според много учени неяснотата относно хода и конкретните вреди или последствия от промяната в климата няма да изчезне през следващите 15-20 години дори и знанията ни за промяната в климата да се задълбочат.

Възможно е да настъпи катастрофално климатично явление, каквото вещае този сценарий. Опитите да се справят с повишената честота на подобни явления, съпроводени и от други физически въздействия на промяната в климата, като например нарастващ недостиг на вода и допълнителни кризи с прехраната, могат да погълнат цялото внимание на политическите стратези, докато възможните решения на тези проблеми отпадат едно по едно. При този вариант се обсъжда преместване на Нюйоркската фондова борса на някое по-слабо застрашено място, но сериозно се обмисля и преместването на други институции, за да се гарантира, че те няма да прекъснат дейността си. Въпреки че този сценарий се фокусира върху бедствие, поразяващо САЩ, и други държави са сполетени от различни видове екологични катастрофи и претърпяват загуба на установените си позиции.

В този сценарий усилията за смекчаване на последствията – допълнително понижаване на въглеродните емисии – едва ли биха променили положението, поне не и в кратки срокове. В такъв свят, в който протичат потенциално значими размествания, застрашени могат да бъдат както развиващите се, така и развитите страни.

Предпоставките, на които се базира този сценарий, са следните:

Нациите възприемат нагласата „икономически ръст преди всичко‛ и тя води до екологична небрежност и замърсявания в широк мащаб.

Държавните управления и особено онези от тях, на които липсва прозрачност, губят легитимност при провала на опитите си да овладеят екологичните и други бедствия.

Въпреки значителния технологичен прогрес, не е открита технологична „панацея‛, която да спре последствията от промяната в климата.

Националните решения на екологичните проблеми са краткосрочни и незадоволителни.


Глобален сценарий III: Фалит на бързо развиващите се икономики на Бразилия, Русия, Индия и Китай

В този възможен сценарий страхът на Китай от срив на китайския енергийния запас разпалва конфликт с Индия. С повишаването на ограниченията върху ресурсите, вероятно в перспектива до 2025 г., споровете за ресурси ни се струват нарастващ потенциален източник на конфликти. Усещането за уязвимост се засилва от намаляващия брой производители на енергия и от нарастващата им концентрация в нестабилни райони като Близкия Изток. В свят, в който има повече конфронтации във връзка с други проблеми – например новите търговски бариери - потенциалът за ескалиране на всеки спор в конфликт твърде вероятно би се увеличил. Както показва този сценарий, грешките в преценката – заедно с грешките в комуникацията – могат да играят също толкова важна роля, колкото и реалните заплахи. Този сценарий илюстрира също конкуренцията между изгряващите сили за овладяване на ресурси. И Китай, и Индия – макар и с богати залежи на въглища – имат ограничени и вече стопяващи се запаси от нефт и газ и са принудени да разчитат на външни източници. Когато обмисляме нарасналия потенциал за конфликт в този многополюсен свят, трябва да вземем под внимание и периметъра, в който новопоявилите си сили могат да влязат в сблъсък помежду си.

Предпоставките в подкрепа на този сценарий включват:

Цикълът на постоянен растеж забавя ход, докато държавите се борят с енергийните и суровинни дефицити, особено изострени в азиатските икономики.

Възход на националистичните настроения при напрегната конкуренция за енергия в свят, в който печалбата за едните е равносилна на загуба за другите.

Възниква баланс на силите, който изглежда като съвременно повторение на ситуацията непосредствено преди 1914 г.


Глобален сценарий IV: Политиката не винаги е локална

В този възможен сценарий възниква нов свят, в който не националните държави определят международния дневен ред. Изместването на властта и авторитета встрани от националните държави благоприятства развитието на субнационални и транснационални субекти, включително социални и политически движения.

В този вариант растящата обществена загриженост за екологичната разруха в съчетание с бездействието на държавното управление „овластява‛ мрежа от политически активисти да изтръгнат контрола върху този проблем от държавните служители в столиците. Технологията на глобални комуникации позволява на индивидите пряко сдружаване с групи и мрежи, формирани около обща идентичност и надхвърлящи географските граници. Защитата на околната среда е тема, която предизвиква широко сплотяване на интереси и желания.

Предпоставките за този сценарий включват:

Намаляване на значението и властта на националните държавни управления в един все по-децентрализиран свят.

Диаспорите, профсъюзите, неправителствените организации, етническите групи и религиозните организации придобиват значителна власт и влизат във формални и неформални отношения с държави.

Комуникационните технологии позволяват повсеместна и постоянна интеграция в мрежи на идентичност.

1. На американския политически жаргон - събитие, което има потенциала да повлияе на изхода от президентските избори, които традиционно се провеждат в първия вторник на месец октомври. (Бел.ред.)

Превод от английски език: Елица Станоева