Какъв ще бъде светът през 2025 година?

Към 2025 САЩ ще бъдат в позиция да са само един от многото важни политически играчи на световната сцена. Такава е прогнозата на Съвета на американското разузнаване - агенция, състояща се от други по-малки агенции. Съветът е създаден през 1979 и събира анализи от многобройните американски разузнавателни служби с цел да разработва средносрочна и дългосрочна държавна стратегия, която да има за основен акцент сигурността на страната.

На всеки четири години Съветът на американското разузнаване се вглежда сякаш в кристално кълбо, прави обзор на тенденциите и предсказва как би изглеждал светът след близо 15 години.

И тъй като публикуването на обзора съвпада с президентските избори, очевидно една от първите работи на всеки новоизбран президент е да се запознае с него.

Предлагаме на читателите откъси от прогнозата.


К



Изгряващи страни тежка категория - Китай и Индия

Ако сегашната тенденция се запази, до 2025 Китай ще има втората по големина икономика в света и ще бъде водеща военна сила. Освен това той ще бъде най-големият вносител на природни ресурси, а населението му ще бъде по-голямо от сегашното.

Сигурността на САЩ и икономическите им интереси ще се изправят пред нови предизвикателства, ако Китай се превърне в равен по сила конкурент, който има големи енергийни апетити. Със сигурност обаче темпът на икономически растеж ще се забави или дори ще спадне заради глад за чужди енергийни източници, корупцията и проблемите с околната среда. Всеки от тези проблеми е разрешим, но страната не би могла да се справи, ако трябва да реагира на всички тях по едно и също време. Даже китайското правителство да съумее да реагира на тези проблеми, то няма да бъде достатъчно икономически ефективно и значителна част от икономическия растеж ще продължи да бъде само на локално равнище, като така ключовите сектори ще трябва да разчитат на чужди пазари, ресурси и технологии и на глобализирани търговски мрежи, което би превърнало Китай в зависим от други икономики, по-специално от тези на САЩ и ЕС.

Изправяйки се пред тези предизвикателства, китайските лидери ще трябва да намерят баланса за икономическия растеж, който им е необходим, заради търпимостта спрямо монопола върху политическата власт, упражняван от Комунистическата партия.

Освен това Китай ще трябва да се справя и с много социални и икономически проблеми, заради което ККП ще трябва най-вероятно да промени политическите си позиции. Наистина, самите комунистически лидери открито говорят за нуждата от това да бъдат намерени нови начини обществото да приема партията им. Само че тези усилия не включват отваряне на системата в посока свободни избори и медии. Ето защо ние не предвиждаме социален натиск, който реално да демократизира страната до 2025.

Трябва да се има предвид и че, исторически погледнато, хора, привикнали на растящ жизнен стандарт, реагират гневно, когато очакванията им не бъдат задоволявани. Международната позиция на Китай се базира отчасти и на чуждестранните пресмятания, че тя е страната на бъдещето. Ако чужденците престанат да третират така страната, то китайските националисти биха реагирали гневно.


Индия: Един усложнен възход

През следващите 15-20 години индийските лидери ще се стремят към многополюсна международна система, в която Ню Делхи е един от полюсите, служещ за политически и културен мост между Китай и САЩ. Нарастващото международно доверие към Индия произтича най-вече от икономическия й ръст и напредък в демокрацията и стимулира много партньорски отношения. В същото време тези партньорства имат за цел да направят Индия автономна, а не да я включат в международна коалиция или съюз.

Вероятно Индия ще продължи да се радва на относително рязък икономически растеж. И макар и да се изправя пред проблеми, като слаба инфраструктура и липса на професионална работна ръка, очакваме рязко разрастваща се средна класа, младо население, по-малко заети в селското стопанство и големи вътрешни инвестиции. Впечатляващият икономически растеж на Индия през изминалите 15 години е намалил броя на хората, живеещ под прага на бедността, но пък е увеличил пропастта между богати и бедни – проблем, който ще става все по-политически важен. Вярваме, че Индия ще остане силно свързана с демокрацията, но политическото й устройство ще става все по-фрагментарно, като националната власт ще е поделена между успешни политически коалиции. Регионалните и етническите напрежения, които са проблем на Индия от обявяването на независимостта й, вероятно ще продължат и през следващите 15-20 години, но те няма да застрашат единството на страната.

Индия не възприема САЩ като военен или икономически опекун и в момента смята, че политическата ситуация е превърнала в излишен подобен фактор. Ню Делхи иска и за в бъдеще да се ползва от облагите, произтичащи от връзките му с Вашингтон, по-специално като преграда за появата на каквито и да било враждебни отношения от страна на Китай. Индийските политици са убедени, че капиталът и добрата воля на САЩ са от съществено значение за по-нататъшното развитие на Индия като глобална силна. САЩ ще останат една от най-значимите дестинации на индийския износ. Те ще останат и ключът към международните финансови институции като например Световната банка. Индийската диаспора – съставена в голяма степен от високо специализирани професионалисти, ще остане ключов елемент за задълбочаване на отношенията със САЩ. Индийският пазар за американски стоки ще нарасне съществено, след като Ню Делхи премахне досегашните ограничения върху търговията и инвестициите. Индийската военна система следователно ще успее да извлече полза от връзките със САЩ в сферата на сигурността. В същото време обаче индийските лидери вероятно ще избягват възможността връзките им със САЩ да приличат на отношения в алианс.


Други ключови играчи

Руският път: разцвет или провал. Русия има потенциала да бъде по-богата и по-силна през 2025, ако инвестира в човешки капитал, разширява и разнообразява икономиката си и се присъедини към глобалните пазари. От друга страна, препятствията пред пълното реализиране на икономическия потенциал са много: дефицит на инвестиции в енергийния сектор, западащи образователна система и държавно здравеопазване, неразвит банков сектор, престъпления и корупция.

Намаляването на населението през 2025 ще се отрази отрицателно на икономиката, ако не се инвестира в човешкия капитал и дори не се назначат работници имигранти. Към 2017 в Русия ще има 650 000 18-годишни мъже при положение, че днес армията разчита на 750 000 новобранци.

Ако Русия разнообрази икономиката си, тя може да развие по-плуралистична политическа система, по-силни институции, разрастваща се средна класа и нови обществени посредници с по-силен глас.

Европа: губи влияние през 2025. Вярваме, че до 2025 Европа ще отбележи бавен напредък към достигане идеите на сегашните лидери и елити: сплотен, интегриран, влиятелен глобален играч, способен да си служи напълно независимо с цял спектър от политически, икономически и военни инструменти в подкрепа на европейските, западните интереси и универсалните идеали. Европейският съюз ще трябва да се справи със съществуващата пропаст в демокрацията, разделяща Брюксел от европейските гласоподаватели, и да приключи проточилия се прекалено дълго дебат за институционалните му структури. ЕС ще бъде в позиция да укрепи политическата стабилност и демократизацията в периферията на Европа, приемайки нови членове на Балканите и, може би, Украйна и Турция. От друга страна, продължителният неуспех да бъдат убедени скептиците в ползите на дълбоката икономическа, политическа и социална интеграция и да се действа решително при застаряващо и намаляващо население чрез прокарването на болезнени реформи, би могло да постави ЕС в положението на куцукащ гигант, разкъсван от вътрешни противоречия и съперничещи си национални програми, който е все по-малко способен да простре политическото си влияние в глобален мащаб.

Намаляването на работоспособното население ще подложи на тест европейския модел за социално благополучие, който след Втората световна война е основа на политическото обединение на Западна Европа. Напредването на икономическата либерализация по всяка вероятност ще продължи съвсем последователно до момента, в който застаряващото население или продължаващата икономическа стагнация не предизвикат извършването на по-драматични промени. Няма лесни средства за справяне с европейския демографски проблем, освен може би съкращаване на здравните и пенсионни осигуровки, нещо, което повечето държави още не са почнали да прилагат, а някои – изобщо да помислят. В бъдеще разходите за отбрана изглежда ще бъдат намалени с цел предотвратяване на необходимостта от сериозна реформа на програмите за социално подпомагане. Предизвикателствата пред интегриране на имигрантските и особено на мюсюлманските общности ще бъдат много по-големи, ако изведнъж гражданите се сблъскат с различния от очакванията им по-тесен национализъм и по-концентрирани частни интереси, както стана в миналото.

Европейската стратегическа перспектива очевидно си остава по-далечна от тази на Вашингтон, дори ЕС да успее да проведе реформи, които да създадат институцията "Европейски президент" и "Европейски външен министър" и да развие по-голям институционален капацитет за управление на кризи.

Усещането за разностранна заплаха, което се чувства из цяла Европа, и вероятността разходите за отбрана да останат некоординирани, предполага, че до 2025 ЕС няма да стане главна военна сила. Националните интереси на по-големите сили ще продължат да затрудняват външната политика на ЕС и политиката по сигурността и европейската подкрепа за НАТО вероятно ще отслабнат.

Въпросът за членството на Турция в ЕС ще подложи на изпитание европейската външна политика в периода до 2025. Нарастващите съмнения за шансовете на Турция изглежда ще забавят изпълнението на политическите реформи и реформите за правата на човека. Всяка явна критика носи риск от широк отзвук и засилване на споровете в мюсюлманския свят – включително сред европейските мюсюлмански малцинства – относно несъвместимостта на Запада с Исляма. Престъпността би могла да бъде най-сериозната заплаха вътре в Европа, след като Евроазиатски транснационални организации са "наводнили" енергийния и рудодобивния сектор и стават все по-силни и влиятелни. Едно или повече европейски правителства могат да паднат жертва на тяхното превъзходство.

Европа ще остане силно зависима от Русия в енергийно отношение до 2025, въпреки усилията за насърчаване на енергийната ефективност и добиването на енергия от възобновяеми източници и по-ниските емисии на парникови газове.

Вариращите нива на зависимост, различните перспективи на руската демократична зрялост и на икономическите намерения, както и неуспешният опит да се постигне консенсус за ролята на Брюксел, са пречка за развиването на обща европейска политика спрямо сигурността и увеличаването на различните енергийни източници. При липсата на колективен подход, който да намали влиянието на Русия, това ще подсили постоянното внимание към интересите на Москва от страна на ключови държави, включително Германия и Италия, които виждат в Русия надежден доставчик. На Европа може да се наложи да плати тежък данък за тежката си зависимост, особено ако руските компании не успеят да изпълнят договорените си задължения заради намалени инвестиции в секторите с природен газ, заради нарастваща корупция и участие на организираната престъпност в енергийния сектор на Евразия.

Япония: Между САЩ и Канада. Япония ще се изправи пред сериозно предизвикателство – до 2025 ще преориентира вътрешната и външната си политика, но ще успее да запази позицията си на сила над средното ниво. На местно ниво политическата, социална и икономическа система в Япония най-вероятно ще се преструктурира с оглед на демографския спад, остаряващата индустриална база и все по-непостоянната политическа ситуация. Намаляващото население на Япония може да принуди властите да обмислят нова имиграционна политика, като например възможност чуждестранните работници да получават дългосрочна виза. От друга страна, японците ще срещнат известни трудности да превъзмогнат нежеланието си да натурализират чужденци. В същото време застаряващото население ще засили развитието на здравеопазването и жилищното строителство в Япония с цел създаване на институции, в които да бъдат настанени възрастни хора, нуждаещи се от грижи.

Намаляващата работна сила, както и културологичната непоносимост на Япония към големия брой работници имигранти, ще създадат пречки пред социалното обслужване и събирането на данъци, което ще доведе до тяхното увеличаване и до нуждата от по-голяма конкурентоспособност на местния пазар.

Очаква се да продължи преструктурирането на японските експортни индустрии, като се акцентира върху високите и информационните технологии. Също така ще продължи свиването на земеделския сектор, като вероятно ще падне до 2% от работната сила и паралелно с това ще доведе до увеличаване плащанията за вносни храни. Населението в работоспособна възраст, което намалява с абсолютни стойности, включва голям брой безработни и необучени младежи, прехвърлящи тийнейджърската възраст или клонящи към 20+. Всичко това би довело до недостиг на административни служители.

При увеличаващата се избирателна конкуренция най-вероятно до 2025 ще се разпадне еднопартийната политическа система в Япония. Либералната демократическа партия може да се разпадне на няколко партии, но по-вероятно е Токио да стане свидетел на продължително разпадане и сливане на съревноваващи се партии, което ще доведе до политическа парализа.

Що се отнася до международната политика, позицията на Япония ще се влияе предимно от политиката на Китай и САЩ с четири възможни сценария.

Първи сценарий - Китай, който следва досегашния си модел на икономическо развитие, ще става все по-важен фактор за развитието и на Япония. Токио ще се старае да запази добри политически отношения и да разшири пазара за японски стоки. Много преди 2025 Токио ще се стреми да сключи споразумение за свободна търговия с Пекин. В същото време военната сила и влиянието на Китай в региона ще са повод за нарастваща тревога от страна на японските политици. Вероятната им реакция би била да се сближат със САЩ, да увеличат ракетната си защита и подводния си военен потенциал, да потърсят съюзници в региона като Южна Корея и да окажат натиск за по-голямо развитие на международните организации в Източна Азия, включително и на среща на върха за Източна Азия.

Втори сценарий - Икономическата политика на Китай се разколебава или политиката й става открито враждебна към страните от региона. В отговор, Токио вероятно би се опитал да затвърди влиянието си, отчасти като направи опит да обедини демократичните държави в Източна Азия, а отчасти, като продължи да развива собствената си национална сила чрез модерно военно оборудване. При подобни обстоятелства Токио би получил силна подкрепа от Вашингтон и би се опитал да оформи икономическите и политически форуми в региона, така че да изолира или ограничи влиянието на Китай. Това би изправило страните от региона пред труден избор – от кого да се страхуват повече - от японската или от китайската военна сила. В резултат на това Япония може да се изправи пред проблема да се справи с неутралните източноазиатски държави, които искат да избегнат положението да бъдат "впримчени" от Пекин или Токио.

В третия сценарий Япония намалява обвързаността си със САЩ в сферата на сигурността. Токио решава да се сближи с Пекин по регионалните въпроси и евентуално да предприеме някои действия в областта на сигурността, благодарение на които Китай поема важна роля в поддържането на стабилността в океанските зони до Япония. Малко е вероятно Токио да реагира на загубата на американския военен чадър, като разработи ядрена програма, тъй като няма очевидни сигнали, че Китай има агресивни намерения спрямо Япония.

В четвъртия сценарий се прогнозира, че САЩ и Китай ще се движат в посока на сътрудничество в областта на политиката и сигурността на региона, вследствие на което САЩ ще се примири с китайското военно присъствие в региона и ще намали или изтегли свои военни части от там. В този случай е почти сигурно, че Токио ще приеме идеята Пекин да се включи към поддържането на регионалната сигурност и към сключването на политически споразумения. По същия начин и други страни в региона - включително Южна Корея, Тайван и страните членки на АСЕАН - вероятно ще последват примера на САЩ и ще окажат натиск на Токио с цел той да съобрази политиките си с тези на останалите политически играчи в региона.

Бразилия: Стабилни показатели за нарастваща лидерска роля. Към 2025 Бразилия вероятно ще заема лидерски позиции, преди всичко сред равните по сила на нея в Южна Америка. В същото време, независимо че ще играе все по-важна роля в качеството си на енергиен производител и на търговски партньор, Бразилия няма да има необходимите способности да се проектира като водещ играч на световната сцена извън рамките на континента. Напредъкът на Бразилия в консолидирането на демокрацията и в разнообразяването на икономиката ще послужи в региона за положителен пример. Зрялото отношение на страната към демокрацията е стъпило на здрава основа – честните и открити изборни процедури вече се превръщат в рутина. Настоящият президент Лула да Силва е със силна социална ориентация и предприе умерен политически курс на местно и международно ниво, създавайки позитивен прецедент за наследниците си. Представите на Бразилия за важността на това тя да бъде едновременно и ключов играч в региона, и световен лидер, са силно вкоренени в националното самосъзнание и стоят над партийните политики.

Икономически Бразилия положи солидни основи за стабилен ръст, базиран на политическа стабилност и успешни реформи. Нарастващият консенсус за отговорна фискална и финансова политика изглежда ще намали последствията от кризите, които разтърсваха страната в миналото.

Драматични отклонения от настоящия курс на политически консенсус в Бразилия и на преминаване към свободен пазар и към икономически модел на свободна търговия в посока строго държавно пазарно планиране изглеждат малко вероятни до 2025.

Наскоро извършените предварителни разработки на нови, по всяка вероятност големи, нефтени находища имат потенциала да внесат нова динамика във вече разнородната икономика на Бразилия и да помогнат на страната да постигне по-бърз икономически растеж. Нефтените находища в басейна Сантос са с потенциал билиони барели и могат да направят от Бразилия водещ износител на нефт още през 2020, когато тези залежи бъдат напълно разработени. Дори при най-оптимистични прогнози за 2025, предвиждащи привлекателна за чуждестранните инвеститори законова и регулаторна рамка и нарастване на дяла на петрола в БВП с 15%, петролът би бил само допълнение към съществуващите източници на национално богатство.

Развитието на социални въпроси, като намаляване на престъпността и бедността, вероятно ще играе решаваща роля за определяне лидерския статут на Бразилия в бъдеще. От друга страна обаче са необходими законови промени, тъй като в противен случай бързият икономически растеж ще бъде прекъснат от нестабилността, провокирана от високата престъпност и корупция.


Многообещаващи играчи: Индонезия, Иран, Турция

Поради многобройното население и обширните територии на новите сили, като Индия и Китай, няма голяма вероятност на световната сцена да се появи нова констелация от страни лидери през следващите 10 или 20 години.

И все пак, новоутвърждаващи се държави биха могли да разчитат на по-голям дял от световния икономически ръст през 2025.

Индонезия, Турция и Иран – държави, които са ислямски, но които се отдалечават от арабския център, като че ли са определени за по-големи международни роли. Климатът на една макроикономическа политика, свързана с икономически ръст в мирно време, ще позволи благоприятно развитие. В случая с Иран ще се наложи радикална политическа реформа. Участието на Индонезия ще зависи от това дали ще може да приложи успеха от политическите си реформи в развитието на икономиката.

През изминалото десетилетие Индонезия, която е четвърта по население в света, трансформира авторитарния си начин на управление в демократичен режим, а сепаратистките и терористките движения намалиха своята дейност. Индонезия би могла да увеличи икономическия си ръст, ако лидерите й разгърнат инвестиционната си политика, като засилят законодателната си система, реформират финансовия сектор и намалят субсидиите за хранителни продукти и горива.

В случая с Иран – страна, богата на природен газ и на други полезни изкопаеми, както и на човешки капитал – политическата и икономическата реформа в условията на устойчив инвестиционен климат биха могли да променят не само начина, по който светът гледа на страната, но и начина, по който се възприемат и самите иранци. При подобни обстоятелства в Иран може да настъпи бързо икономическо съживяване, което да стимулира средната класа в разширяването на хоризонтите на страната, забравяйки времето, в което Иран бе въвлечен в така наречените арабски конфликти в Близкия Изток.

Най-новият икономически път на Турция води до все по-голям ръст. Средната класа в страната играе все по-голяма роля в геостратегически план и гарантира все по-голямото й значение в Близкия Изток. Икономически слабости – такива като зависимостта й от външни енергийни източници, могат да развият връзките й с енергийните доставчици, като непосредствените й съседи – Русия и Иран. През следващите 15 години най-вероятно е Турция да поеме курс на смесване на ислямски и националистически тенденции, който би могъл да послужи за модел на други бързо модернизиращи се страни в Близкия Изток.


Превод от английски Михаела Паунова