Галерията – между предмет на изкуството и отворено публично пространство
В последната си проява галерия „Васка Емануилова“ представя концепцията на шведската организация Konsthall C за отворено пространство, предоставящо платформа за различни художествени проекти. В рамките на тази изложба, инициативата „Отворено пространство / демократични граждани“, се дава публичност на четири проекта на български участници, като всеки един от тях ще бъде показан за по една седмица.
Konsthall C стартира през 2004 като социален художествен проект на Пер Хаселберг, който представлява създаване на отворено демократично пространство в обществена пералня на стокхолмско предградие, а днес вече функционира и като галерийна институция с куратор Анна Ингварсон, предоставяща място за изява на други проекти.
Гостуването на Konsthall C във „Васка Емануилова“ е първо представяне в друга галерия и, по думите на Пер Хаселберг, то актуализира едновременно и двата плана на неговия проект: и първоначалната идея за галерията като концептуален артефакт, като предмет на изкуство, представляващ отворено публично пространство, и като функционираща платформа за социално ангажирани художествени проекти.
Именно в този функционален компонент на проекта на Пер Хаселберг можем да видим представени проектите на българските участници: „Чоко и Боко спасяват света“, акция на Ултрафутуро (7. 11– 14. 11. 2008), „Абортът убива деца“ на Самуил Стоянов (14.11 – 21. 11. 2008), „Подвижни дървета“ на Викенти Комитски (21.11. – 28. 11. 2008), „Пространства на демокрацията днес“ на Станислав Беловски (28.11. – 7.12.2008). Самият автор на Konsthall C, съвместно с Анна Айнеборг, представя проект, засягащ правата на емигрантите.
Всеки от тези проекти, се оказва, че поставя автора си в позицията на активен комуникатор в обществените процеси, като потенциално ангажира и аудиторията си в осмислянето на представените идеи.
Акцията „Чоко и Боко спасяват света“ на Ултрафутуро, набираща хуманитарни помощи за бедстващите в следствие на финансовата криза топ-мениджъри на Уолстрийт и техните деца, представи в иронично обърната перспектива проблема за социалната съпричастност и относителността на институционалната подкрепа в условия на криза.
Проектът „Абортът убива деца“ на Самуил Стоянов разисква някои от основните демократични права и принципи, сред които са правото на живот, правото на информирано вземане на решения, а също и въпроса дали абортът не е форма на дискриминация. Чрез акцията си по пробиване на около 500 дупки (какъвто средно е броят на абортите в България на ден) в една от централните колони на изложбеното пространство Самуил Стоянов провокира публиката и се получи така, че актуализира дихотомията сакралност/ публичност на галерийното пространство в съзнанието на българските граждани.
„Подвижни дървета“ на Викенти Комитски представя проблема за урбанизирането на природата в съвременните градове чрез превръщане на дърветата в продукт за визуална консумация. Посадени в колички от супермаркет, които могат да бъдат движени и размествани непрекъснато, те се превръщат в красиви играчки, които стряскат.
Настоящият проект „Пространства на демокрацията днес“ на Станислав Беловски, поставя въпроса за пълната виртуализация на съвременния демократичен диалог. Като предмет, инсталиран в галерийното пространство, са представени над 1500 страници с коментари от български интернет форуми. Чрез опредметяване на медиите на тази комуникация, проектът проблематизира характера на личната обществена позиция, гравитираща в съвременната ситуация на ефективно функциониране на виртуални реалности между политически и естетически акт.
След изтичане на изложбената седмица на всеки проект, в галерията остават артефакти от него, които действат и като архив, и като негова постоянна експозиция. Така самата изложба започва да функционира и като изложбена институция, актуализирайки модела на Konsthall C чрез изложбеното пространство на галерия „Васка Емануилова“.
Ако разгледаме изложбата, представените отделни проекти и нейното пространство като цялостен концептуален проект, можем да видим визуализирана социално значимата тема за различните типове и проекти за пространства за изкуство днес.
Konsthall C стартира през 2004 като социален художествен проект на Пер Хаселберг, който представлява създаване на отворено демократично пространство в обществена пералня на стокхолмско предградие, а днес вече функционира и като галерийна институция с куратор Анна Ингварсон, предоставяща място за изява на други проекти.
Гостуването на Konsthall C във „Васка Емануилова“ е първо представяне в друга галерия и, по думите на Пер Хаселберг, то актуализира едновременно и двата плана на неговия проект: и първоначалната идея за галерията като концептуален артефакт, като предмет на изкуство, представляващ отворено публично пространство, и като функционираща платформа за социално ангажирани художествени проекти.
Именно в този функционален компонент на проекта на Пер Хаселберг можем да видим представени проектите на българските участници: „Чоко и Боко спасяват света“, акция на Ултрафутуро (7. 11– 14. 11. 2008), „Абортът убива деца“ на Самуил Стоянов (14.11 – 21. 11. 2008), „Подвижни дървета“ на Викенти Комитски (21.11. – 28. 11. 2008), „Пространства на демокрацията днес“ на Станислав Беловски (28.11. – 7.12.2008). Самият автор на Konsthall C, съвместно с Анна Айнеборг, представя проект, засягащ правата на емигрантите.
Всеки от тези проекти, се оказва, че поставя автора си в позицията на активен комуникатор в обществените процеси, като потенциално ангажира и аудиторията си в осмислянето на представените идеи.
Акцията „Чоко и Боко спасяват света“ на Ултрафутуро, набираща хуманитарни помощи за бедстващите в следствие на финансовата криза топ-мениджъри на Уолстрийт и техните деца, представи в иронично обърната перспектива проблема за социалната съпричастност и относителността на институционалната подкрепа в условия на криза.
Проектът „Абортът убива деца“ на Самуил Стоянов разисква някои от основните демократични права и принципи, сред които са правото на живот, правото на информирано вземане на решения, а също и въпроса дали абортът не е форма на дискриминация. Чрез акцията си по пробиване на около 500 дупки (какъвто средно е броят на абортите в България на ден) в една от централните колони на изложбеното пространство Самуил Стоянов провокира публиката и се получи така, че актуализира дихотомията сакралност/ публичност на галерийното пространство в съзнанието на българските граждани.
„Подвижни дървета“ на Викенти Комитски представя проблема за урбанизирането на природата в съвременните градове чрез превръщане на дърветата в продукт за визуална консумация. Посадени в колички от супермаркет, които могат да бъдат движени и размествани непрекъснато, те се превръщат в красиви играчки, които стряскат.
Настоящият проект „Пространства на демокрацията днес“ на Станислав Беловски, поставя въпроса за пълната виртуализация на съвременния демократичен диалог. Като предмет, инсталиран в галерийното пространство, са представени над 1500 страници с коментари от български интернет форуми. Чрез опредметяване на медиите на тази комуникация, проектът проблематизира характера на личната обществена позиция, гравитираща в съвременната ситуация на ефективно функциониране на виртуални реалности между политически и естетически акт.
След изтичане на изложбената седмица на всеки проект, в галерията остават артефакти от него, които действат и като архив, и като негова постоянна експозиция. Така самата изложба започва да функционира и като изложбена институция, актуализирайки модела на Konsthall C чрез изложбеното пространство на галерия „Васка Емануилова“.
Ако разгледаме изложбата, представените отделни проекти и нейното пространство като цялостен концептуален проект, можем да видим визуализирана социално значимата тема за различните типове и проекти за пространства за изкуство днес.