Отново от всички появили се списания през октомври най-интересното е ‛Неприкосновенный запас“. Поредната 60 книжка е юбилейна и с нея списанието чества 10-тата си годишнина и 40-тата от бурните събития през 1968 г. Покрай съсредоточаването върху случилото се тогава, не са забравени и други революционни юбилеи и знакови политически трусове: националните европейски революции от 1848 г., революционните събития от 1918 г., които водят до разпадане на империите в Европа и до създаване на нови държави, и т.н.

Първо се анализират събитията, случили се в Париж през 1968 г. Александър Кустарев в рубриката си Въображаемото политическо публикува статията ‛Преди четиридесет години“, която завършва с думите: ‛Епохата, белязана от събитията през 1968 г., е първата, в която промяната се свежда не до победа на една от силите, а до постигане на консенсус. Това е важен прецедент. Обмисляйки тази страна на въпроса, обществото обновява много политическия си дискурс. Но точно и задължително чрез обмислянето. Обмислям означава обновявам. Който не обмисля, той и не обновява.“ Интервюто с един от лидерите на парижкия ‛май 1968“ Даниел Кон-Бендит и статиите на Макс Елбаум (‛Левите и 1968“), Михаел Мертес (‛1968 като мит“) и Дейвид Кайзер (‛1968 като жалон за американската история“), публикувани в рубриката Лицето на поколението: ‛Новите леви“ между 1968 и 2008 г., представят съвременното отношение към тези събития: историческо, политическо, културно.

Фьодор Лукянов (политолог, журналист, глазен редактор на сп. ‛Россия в глобальной политике“) е публикувал в Култура на политическото статия, в която казва: ‛Съществуват три важни фактора, които превръщат годината 1968 в знаково световно събитие. Първо, тези събития са първата истинска промяна на политическото ‛синхронно време“. Нещо, случващо се на другия край на планетата, се превръщаше в част от глобалния процес и въздействаше върху развитието на ситуациите в другите държави. Второ, именно през този период се разрушава легитимността на политическите елити на водещите държави. Трето, точно през втората половина на 60-те е началото на този етап от световната политика, чиято криза наблюдаваме сега. Може да се каже, че през последните четиридесет години сме живели в парадигмата, зададена от тези събития.“ Авторът преминава през целия период и стига до новата ера на глобализацията. По темата, но от гледна точка на предстоящите перспективи, са и текстовете на Джовани Ариги, Имануил Валерстайн, Теренс Хоркинс, обединени в блока ‛1989 като продължение на 1968“.

Другата голяма тема в списанието, свързана с 1968 г., е за ‛Пражката пролет“. В рубриката Нередактирана памет са поместени интервюта с бивши съветски партийни функционери, които си припомнят отношението си към драмата ‛социализъм с човешко лице“. Статията на Наталия Горбаневска (известен дисидент) е свързана със спомените й за демонстрацията на Червения площад по повод нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Тук са и спомените на Александър Даниел, който също е участник в дисидентското движение, а също социологическият анализ на Лев Гудков. Самият Гудков е известен социолог, директор на ‛Левада център“ и в анализа си стига до следния извод: ‛Съществува устойчива корелация между несполуките в демократичните и пазарните реформи в Русия и подема на неотрадиционализма, компенсаторния национализъм и общата съпротива към всеки опит да се рационализира миналото. Тези настроения могат да се обобщят с едно изречение: не бива да се рови в миналото, по-добре е да се забрави всичко, свързано с престъпленията от сталинското време, да се пратят в забвение и палачите, и жертвите им, трябва да се гледа напред. Точно тези механизми се превърнаха в едни от най-важните лостове за авторитаризма на Путин. Изпирането на паметта се облекчава и от настойчивото нежелание да се признае значението на ‛Пражката пролет“ не само за историята на бивша Чехословакия, но и за цяла Източна Европа. Това, че опитът да се реформира държавата, да се направи тя по-демократична и свободна, се оценява положително само от малцинството (тези, които могат да кажат нещо по въпроса, са едва 11%), е ясен знак за упорития стремеж към обезценяване на тези събития, за желание да се принизи смисъла им и дори да се дискредитират самите участници в тях. Казаното се потвърждава не само от това, че голяма част от запитаните (13%) им приписват негативно значение, но и от това, че още по-голяма част от анкетираните (15%) не виждат в тях никакъв смисъл или се затрудняват да отговорят на подобен въпрос. Подобен ефект е естествен резултат от тоталитарната система за информация и пропаганда. Тя не просто дезинформира, лъже и дискредитира събитията и участващите в тях, подменяйки същността им. Много по-важното е, че тя обезсмисля и девалвира онези ценности, които са ръководели участващите в движенията за реформи.“

Последният голям блок - Революция с женско лице, е посветен на феминистката революция. Той съдържа класическия текст на Кейт Милет ‛Политика на пола“ и статии, свързани с историята на феминизма, от Ирина Тартаковска и Барбара Епщейн.

Който иска да прочете тези и други текстове, може да посети magazines.russ.ru