Сетивни послания
Изложбата Видимо – Невидимо на Йордан Парушев в галерия „Райко Алексиев“ се състои от 30 творби. Изложба с органично и цялостно въздействие, в която се преплитат различни състояния и смисъл - от малката форма до големия формат.
Творбите му със своята сетивност ни изкушават да ги докоснем като материя. Да ги усетим с дланите си - заради уникалните им самостоятелни, влизащи една в друга, вплетени в платната или в пространството форми. Предизвикват нашето любопитство да надникнем в тях не само физически, но и смислово; и да разгадаем вложената символика и философия.
Хартията – един обикновен материал, със своята крехкост и нетрайност изгражда тези знакови произведения. Художникът търпеливо я подрежда, напластява и формира материи. Прави възможно превръщането на едно вещество в друго – в картинни пространства, в пластики, в релефи. Това, което ни пленява в тях, е не само усещането за различната материя, за нейната гладкост или грапавост, прозирност или плътност, тежест или лекота, но и естественото съотношение между линии и форми, обеми и плоскости, силата на цветовете един към друг, нежните хармонии и оттенъци, сложните ударения, отнетата или добавена мощ, за да се постигне онова усещане за единение, което не може да бъде предварително пресметнато, премислено, а се формира и израства в процеса на създаване. В този процес са вплетени и енергиите, и знанията на твореца за миналото и настоящето, за вярата и всемира, за човешката природа – материални и духовни – видими и невидими.
Под повърхността на видимо спокойните в своята хармония творби се разкриват различни по значимост пластове на внушения със силата на послания. Послания, отправени към нашата чувствителност, въображение и ум.
Творбите му със своята сетивност ни изкушават да ги докоснем като материя. Да ги усетим с дланите си - заради уникалните им самостоятелни, влизащи една в друга, вплетени в платната или в пространството форми. Предизвикват нашето любопитство да надникнем в тях не само физически, но и смислово; и да разгадаем вложената символика и философия.
Хартията – един обикновен материал, със своята крехкост и нетрайност изгражда тези знакови произведения. Художникът търпеливо я подрежда, напластява и формира материи. Прави възможно превръщането на едно вещество в друго – в картинни пространства, в пластики, в релефи. Това, което ни пленява в тях, е не само усещането за различната материя, за нейната гладкост или грапавост, прозирност или плътност, тежест или лекота, но и естественото съотношение между линии и форми, обеми и плоскости, силата на цветовете един към друг, нежните хармонии и оттенъци, сложните ударения, отнетата или добавена мощ, за да се постигне онова усещане за единение, което не може да бъде предварително пресметнато, премислено, а се формира и израства в процеса на създаване. В този процес са вплетени и енергиите, и знанията на твореца за миналото и настоящето, за вярата и всемира, за човешката природа – материални и духовни – видими и невидими.
Под повърхността на видимо спокойните в своята хармония творби се разкриват различни по значимост пластове на внушения със силата на послания. Послания, отправени към нашата чувствителност, въображение и ум.
