Как се представиха футболните ни легионери в елитните първенства на Европа – това бе темата на колонката в предишния брой. Добре, ама в един момент съм заспал като португалски защитник срещу Германия и съм пропуснал Валери Домовчийски. А пролетта той игра в германската бундеслига като преотстъпен от „Левски“ на „Херта“ (Берлин). И дори влезе в историята като последния футболист, вкарал гол на легендарния вратар Оливер Кан. Това бе първото и единствено попадение на Валери в първенството. Той отиде в „Херта“ без подготовка, контузи се, сетне дълго не успя да влезе във форма и игра твърде малко. Едва накрая загатна за потенциала си, което накара германците да го купят. Дано следващия сезон да се наложи и да вкарва по-често там, където го изисква професията му. За другото предполагам, че няма проблем. Но „Син сити“ може да почака.

А сега да видим как играха българите в някои от не така престижните, но все пак прилични първенства. Един от тях стана шампион – Методи Деянов с „Анортозис“. Вярно, шампион на Кипър, но пък водещите отбори там не отстъпват много на нашите грандове. ЦСКА, когато все още го допускаха до евротурнирите, що зор видя с „Омония“... Христо Йовов пък пролетта отиде да вегетира в опашкаря „Арис“ (Лимасол), който потъна в тяхната Б група. Е, Йовов намери за следващия сезон пристан в друг тим от Лимасол – „Аполон“. Смени слабак със средняк. А имаше и други, по-авторитетни опции. Жалко, че талант като него, без да е престарял, предпочете мекия климат и добрата заплата в кипърски анонимник пред предизвикателството да продължи да играе на по-високо равнище.

Другият българин, освен Деянов, с трофей на Балканите е вратарят Димитър Иванков. Той бе героят на финала за Купата на Турция, спечелен от неговия вече бивш тим „Кайзериспор“. Иванков направи пореден силен сезон в суперлигата, заби и важни голове от дузпа. По вкарани попадения от вратари той е пети в световната ранглиста за всички времена и първи в Европа.

След дълги години в Холандия, в Турция акостира и Иван Цветков. Той нашумя с четирите гола, които вкара в един мач за изненадата на първенството „Сивасспор“. Изявите му обаче лъкатушеха. Същото беше положението с Иван Русев в Гърция. Той игра за „Левадиакос“, където треньор в началото на сезона бе Георги Василев. Кариерата на Русев, който навъртя доста сезони в гръцкия елит и дори в един момент бе част от титулувания тим на АЕК, върви надолу. Георги Иванов-Гонзо, на когото по дефиниция не му връзва в чужбина, също отдавна мина своя пик. Той смени позицията си в хърватския „Риека“ и се подвизаваше като дефанзивен халф. Отзивите бяха добри, докато не се контузи. Но едно е ясно: Гонзо е Гонзо, когато е в „Левски“.

Балканският преглед завършва с новата модна дестинация за българите – Румъния. Там Живко Желев и вратарят Стоян Колев се състезаваха за „Оцелул“. И явно са се справили добре, защото интересът на румънски клубове към наши футболисти рязко се засили. А техният шампионат е по-качествен, което си личи от представянето на клубовете им в Европа.

С добро око ще гледат на нас и в Израел. Зимното трансферно безумие в „Левски“ отвя там Елин Топузаков и Димитър Телкийски. И те не само, че извадиха от тежката криза „Апоел“ (Тел Авив), но и бяха с главна заслуга тимът да стигне финал за Купата на Израел (загубен нещастно с дузпи) и да спечели квота за УЕФА. Сензация предизвика и Димитър Макриев, който не спря да бележи и след няколкогодишни митарства изглежда най-после откри себе си. Богатият на голове сезон започна за него в словенския „Марибор“, за да продължи в израелския „Ашдод“, когото той буквално спаси от изпадане. И логично към него интерес проявяват по-сериозни клубове.

Стабилно е българското присъствие и в руската висша лига, където се наливат големи пари и класата й се вдига. Неслучайно от последните 4 издания на Купата на УЕФА 2 пъти триумфираха руски тимове. Трио нашенци бе с фундаментален принос за силния сезон на „Амкар“ (Перм). Мартин Кушев стана голмайстор на отбора. Захари Сираков бе коз в защитата. А Георги Пеев се отърси от апатията, която го бе завладяла в „Динамо“ (Киев), и заигра, както може. След мъчителното си начало в „Динамо“ (Москва) Цветан Генков успя да се адаптира, извоюва си титулярно място и започна да се разписва редовно. Все още тече адаптивният период за най-новото българско попълнение в Русия Валентин Илиев, който играе в „Терек“ (Грозни).

Самотник беше Илиян Мицански в полската първа дивизия. За три сезона той смени цели 4 клуба, последно игра като преотстъпен от „Лех“ (Познан) в „Одра“ (Воджислав). Там пролетта се представи силно и наниза няколко гола. Но отборът му изпадна, в „Лех“ не го искат, ще си търси късмета другаде.

Сега да хванем самолета за далечния Изток. В Китай за сефте българин стана шампион – Светослав Петров с „Чанчун Ятай“. Постижение за историята. В страната на Мао игра и Иво Тренчев („Хенан“). Там доста години изкараха и състезавалите се за националния ни отбор сърби с BG паспорти Зоран Янкович и Предраг Пажин, ритали за последно съответно в „Далиен“ и „Шендун“. Тази тройка напролет се върна в България, а в Китай щафетата пое Георги Чиликов („Далиен“). Засега с успех.

За подвизаващия се в Япония Илиян Стоянов е трудно да се каже успешен ли бе сезонът или не. Отборът му „Хирошима Санфрече“ стигна финал за Купата на императора и спечели Суперкупата. Но пък изпадна от първа лига. Нашият обаче направи име – на добър футболист и скандалджия. Познато.

Това е. Първенствата примерно на Литва, Малта, Азербайджан, където има българи, не съм ги включил, защото смятам, че равнището е доста ниско. Така ще е, докато „Левски“ не си разшири географията на отпадания в евротурнирите с представител на някоя от тези страни. Финландия не съм я споменал, защото там в момента няма български футболист. То как ли и да има след онова, което се случи миналото лято... Но стига с тези мрачни мисли. Иде нов сезон. Да се надяваме, че за България ще е наистина футболен, а не на дините.