Бележки по балканските арт панаири
(оригинал на английски*)
Културата често се мисли като гравитираща около определени центрове - обикновено това са големите световни мегаполиси: Ню Йорк, Париж, Лондон, Берлин, Амстердам… Ако те са урбанистичните "гнезда" на културно жужене, то малките градове и региони извън тези глобални центрове често биват смятани за периферни. Неслучайно делението център-периферия е определящо за възприятията ни по отношение на локалностите и културата.
Въпросът за периферността спрямо централния културен дискурс неведнъж е стоял много остро на Балканския полуостров, сякаш изкуствата тук са принесени в жертва на географията. Въпреки че стратегическата тежест на Югоизточна Европа отново се усеща в международната геополитика, в изкуствата все още преобладава усещането за отдалеченост от големите световни събития.
Може да се твърди, че ако погледнем към света на съвременното изкуство през последните години, художниците на Балканите не се радват на международното признание, което „сполетя‛ артистите, работещи в градове като Берлин и Глазгоу. Не по-различно стои въпросът за културните институции в региона, може би с известни изключения на някои гръцки организации, които се радват само на скромно международно влияние. По традиция регионалният пазар за съвременно изкуство е смятан за малък и относително консервативен.
Окуражаващото е, че в региона се появяват инициативи с амбицията да променят периферната парадигма. Два от важните градове на Югоизточна Европа - Атина и Истанбул - са сред тези, които се опитват да наложат регионалния арт пазар и галериите, като по този начин разширят представата за художествената сцена тук. И в двата града се появиха панаири за съвременно изкуство, които се надяват да се превърнат в едни от "задължителните" дестинации в глобалния арт календар.
Арт панаирите, както подсказва и терминът, са предимно търговски изложения за съвременно изкуство, които позволяват на посетителите да видят под един покрив специални изложби, подготвени от различни галерии. Броят на международните панаири през последните години се увеличи, което може би се дължи и на факта, че на много от регионалните пазари все още предстои да достигнат пълния си капацитет. Арт панаирите, с изключение на най-ексклузивните, като Арт Базел, обикновено са по-скоро с локално значение. За местните галерии, панаирите са възможност да покажат своите усилия в една по-голяма среда; и именно те предоставят основната финансова и политическа подкрепа на панаирите. Това доказват от историческа гледна точка и двата панаира - Art Atina и Contemporary Istanbul, които само в последните години се опитват да привлекат повече международни галерии. Една стратегия, която може да се привиди както като експанзия, така и като опит да се издигнат в очите на световните колекционери.
От двата панаира атинският има по-дълга предистория на привличане на международни галерии, както и много ясен и донякъде успешен подход към отстояването на международните аспекти на изложението. През 2007 на Art Atina можеха да се посетят не само обичайните щандове на атинските и гръцки галерии. По негова покана шикозната Атинска галерия The Breeder Project бе сформирала зоната, наречена „Съвременен клуб‛, на младите шик-галерии от Париж, Лондон, Ню Йорк... Друга отличителна черта бе фокусът върху Русия с цяла една зона само от избрани руски галерии, както и мега-изложба off-site с куратор Виктор Мизиано. С още едно панаирно нововъведение ще се запомни Art Atina 2007 – зоната „Нови попълнения‛ за галерии, които току-що бяха отворили врати или им предстоеше да се открият до края на годината. Там беше поканена да се представи и ARC Projects като единствената българска галерия. По всичко личеше, че в Атина се бяха стекли множество влиятелни международни колекционери – един комплимент за местните организатори и куратори. Именно през 2007 Art Atina бе получил значителна субсидия от гръцкото Министерство на културата и явно тя беше добре оползотворена, тъй като много от гръцките неправителствени културни организации бяха добре представени в обособен раздел, а някои дори поставиха и премиери на свои проекти по време на панаира.
В сравнение, Contemporary Istanbul бе донякъде по-скромно събитие, което не си беше осигурило правителствената помощ на Art Atina, но затова пък, освен турските галерии, бяха привлечени и много чужди, както и щандове за арт издания. Съпътстващата off-site програма в арт институциите из целия град също беше много наситена. Като цяло обаче, на истанбулския панаир на съвременното изкуство преобладаваше усещането за нещо по-локално, въпреки присъствието на голям брой международни галерии, в това число и софийската ARC Projects. Вероятно това се дължеше и на публиката, която бе предимно от Истанбул, безспорно огромен град, което предположи и успеха на турските галерии. Усети се липсата на специални кураторски проекти или инициативи, което превърна истанбулското изложение в далеч по-отявлено търговско начинание. Разбира се, и тук можеше да се види съвременно изкуство на висота, и тук се установиха нови връзки, и тук се случиха добри продажби.
Това, което бе осезаемо и на двата панаира, бе липсата на местните галерии от „висшия ешалон‛, като истанбулската Galerist или Bernier/Eliades в Атина. Най-вероятно тези преуспяващи арт дилъри нямаха нужда да бъдат видени на своите местни панаири, а предпочитаха да се концентрират върху арт панаирите в Базел и Маями Бийч. Витаеше и усещането за местни политически търкания, както в Истанбул, така и в Атина, което разкриваше точките на конфликт между конкурентните арт формации по места.
В духа на равносметката ни за 2007, ARC Projects отбеляза чудесен панаирен дебют с участието си както на Art Atina, така и на Contemporary Istanbul. Ние вярваме в нуждата да подпомагаме развитието на регионалния пазар на съвременно изкуство и предвид липсата на други балкански алтернативи, смятаме, че това са нашите панаири, най-близките ни съседни изложения.
Арт панаирите дават възможност на една галерия да се представи пред нова публика, нови колекционери и куратори. Те са незаменими при изграждането на международния престиж и облик на една галерия – един процес, който иначе може да отнеме години, ако се разчита само на изложбите на място в галерията. Едно панаирно off-site представяне е от особено значение за галериите с пространства извън глобалните арт центрове. Именно това превръща арт панаирите в полезна платформа както за галериите, така и за артистите, които те представят.
специално за Култура
Превод Илияна Недкова
*
Some notes on the Balkans contemporary art market
Culture has often been though of as revolving around certain centres, usually the great metropolitan cities of the world: New York, Paris, London, Berlin, Amsterdam... If these are urban hubs of cultural activity, then smaller cities and regions outside the big clobal centres are too often considered peripheral. This centre / periphery divide often determines how we view our own relationship to locality and to culture.
The issue of peripherality to the central discourses of culture has often been felt keenly on the Balkan peninsula, as though the arts here were victims of geography. Even though the strategic importance of South Eastern Europe is making itself felt once again in international geopolitics, in the arts there is still sometimes a sense of remoteness from the main events worldwide.
Certainly when one looks at the world of contemporary art, there has not in recent years been the international acclaim for artists from the Balkans that has been bestowed upon those based in cities like Berlin or Glasgow. Similarly art institutions in the region, with the possible exception of certain Greek ones, have only a modest international impact. The regional market for contemporary art has traditionally been seen as small and relatively traditional.
So it is encouraging to see initiatives in the area which aim to change the peripheral paradigm. Two of South Eastern Europe’s major capital cities, Athens and Istanbul, have attempted to highlight and promote the region’s art market and galleries, and by extension, the broader art scene. From both have emerged contemporary art fairs, hoping to become one of the ‘must see’ destinations on the global art calendar.
Art fairs, as the term implies, are essentially trade fairs for contemporary art, which allow visitors to see displays by many different galleries all under one roof. The number of international has increased over the past few years, presumably on the basis that there are many local markets yet to reach their full potential. Art fairs, except for the most exclusive events, such as Art Basel, are often quite local affairs. Local galleries see the fairs as a chance to showcase their efforts in a group setting, and they often form the core financial and political support for art fairs. The histories of both Art Athina and Contemporary Istanbul bear this out, only in recent years have they sought to include more international galleries. One can see this both as a strategy for expansion and as a way to boost the events’ standing among globe-trotting collectors.
Of the two, Athens has the longer track record of involving international galleries and had a very clear and reasonably successful approach to profiling international aspects of the fair. As well as stands by Athens and Greek galleries, in 2007 Art Athina asked chic Athens galleryThe Breeder Project to create a special invitational section, ‘Contemporary Club’, featuring hot younger galleries from Paris, London, New York, etc. There was also a special focus on Russia, with a section for Russian galleries, and a special exhibition curated by Victor Misiano. The fair even had a special section for new galleries which had only just opened, which is where ARC Projects exhibited as the sole representative of Bulgaria. There was plenty of evidence that international collectors had turned up for the event, complimenting the local contingent, which was pleasing for the gallerists. Art Athina received substantial support from the Greek Ministry of Culture in this particular year, and clearly this was put to good effect, as many Greek art world non-profits were represented in a special section, and several presented projects during the fair.
Contemporary Istanbul was in some ways a slightly more modest event, lacking the government support of the Athens event. Istanbul presented a mix of local Turkish and international galleries, plus some stands for art publications. There were also some off-site events at art institutions in the city. Overall, the fair felt much more local, despite the presence of a sizeable contingent of international galleries, including Sofia’s own ARC Projects. Mainly this was due to the audience being largely drawn from Istanbul itself: a sizeable constituency to be sure, but giving home advantage to the Turkish galleries. There was not the same structure of specially curated or invited sections either, the Istanbul event being a much more straightforward trade event. Still, there was good art to be found, and connections to be made and sales to be had.
One notable factor in both fairs was the absence from the stands of the local ‘upper echelon’ galleries such as Galerist in Istanbul or Bernier / Eliades in Athens.It’s probable that these highly successful dealers did not need to be at their local fairs, preferring instead to focus on Basel or Miami. There was also a hint of a local art politics coming into play in each city, of sometimes conflicting interests between competitors.
All in all, we at ARC Projects were happy to participate in both fairs in 2007. We want to develop our presence in the regional market: given the lack of alternatives in the Balkans Art Athina and Contemporary Istanbul are effectively our "home" fairs, our closest neighbours.
Art fairs present an opportunity to introduce what a gallery is doing to new audiences, collectors, curators. They give an international visibility which could take years to build through simply organising an exhibition programme in a gallery. This exposure is particularly beneficial to galleries not based in a global art centre. As such, art fairs remain a useful platform for both galleries and artists.
Chris Byrne
February 2008
Specially for Kultura
Културата често се мисли като гравитираща около определени центрове - обикновено това са големите световни мегаполиси: Ню Йорк, Париж, Лондон, Берлин, Амстердам… Ако те са урбанистичните "гнезда" на културно жужене, то малките градове и региони извън тези глобални центрове често биват смятани за периферни. Неслучайно делението център-периферия е определящо за възприятията ни по отношение на локалностите и културата.
Въпросът за периферността спрямо централния културен дискурс неведнъж е стоял много остро на Балканския полуостров, сякаш изкуствата тук са принесени в жертва на географията. Въпреки че стратегическата тежест на Югоизточна Европа отново се усеща в международната геополитика, в изкуствата все още преобладава усещането за отдалеченост от големите световни събития.
Може да се твърди, че ако погледнем към света на съвременното изкуство през последните години, художниците на Балканите не се радват на международното признание, което „сполетя‛ артистите, работещи в градове като Берлин и Глазгоу. Не по-различно стои въпросът за културните институции в региона, може би с известни изключения на някои гръцки организации, които се радват само на скромно международно влияние. По традиция регионалният пазар за съвременно изкуство е смятан за малък и относително консервативен.
Окуражаващото е, че в региона се появяват инициативи с амбицията да променят периферната парадигма. Два от важните градове на Югоизточна Европа - Атина и Истанбул - са сред тези, които се опитват да наложат регионалния арт пазар и галериите, като по този начин разширят представата за художествената сцена тук. И в двата града се появиха панаири за съвременно изкуство, които се надяват да се превърнат в едни от "задължителните" дестинации в глобалния арт календар.
Арт панаирите, както подсказва и терминът, са предимно търговски изложения за съвременно изкуство, които позволяват на посетителите да видят под един покрив специални изложби, подготвени от различни галерии. Броят на международните панаири през последните години се увеличи, което може би се дължи и на факта, че на много от регионалните пазари все още предстои да достигнат пълния си капацитет. Арт панаирите, с изключение на най-ексклузивните, като Арт Базел, обикновено са по-скоро с локално значение. За местните галерии, панаирите са възможност да покажат своите усилия в една по-голяма среда; и именно те предоставят основната финансова и политическа подкрепа на панаирите. Това доказват от историческа гледна точка и двата панаира - Art Atina и Contemporary Istanbul, които само в последните години се опитват да привлекат повече международни галерии. Една стратегия, която може да се привиди както като експанзия, така и като опит да се издигнат в очите на световните колекционери.
От двата панаира атинският има по-дълга предистория на привличане на международни галерии, както и много ясен и донякъде успешен подход към отстояването на международните аспекти на изложението. През 2007 на Art Atina можеха да се посетят не само обичайните щандове на атинските и гръцки галерии. По негова покана шикозната Атинска галерия The Breeder Project бе сформирала зоната, наречена „Съвременен клуб‛, на младите шик-галерии от Париж, Лондон, Ню Йорк... Друга отличителна черта бе фокусът върху Русия с цяла една зона само от избрани руски галерии, както и мега-изложба off-site с куратор Виктор Мизиано. С още едно панаирно нововъведение ще се запомни Art Atina 2007 – зоната „Нови попълнения‛ за галерии, които току-що бяха отворили врати или им предстоеше да се открият до края на годината. Там беше поканена да се представи и ARC Projects като единствената българска галерия. По всичко личеше, че в Атина се бяха стекли множество влиятелни международни колекционери – един комплимент за местните организатори и куратори. Именно през 2007 Art Atina бе получил значителна субсидия от гръцкото Министерство на културата и явно тя беше добре оползотворена, тъй като много от гръцките неправителствени културни организации бяха добре представени в обособен раздел, а някои дори поставиха и премиери на свои проекти по време на панаира.
В сравнение, Contemporary Istanbul бе донякъде по-скромно събитие, което не си беше осигурило правителствената помощ на Art Atina, но затова пък, освен турските галерии, бяха привлечени и много чужди, както и щандове за арт издания. Съпътстващата off-site програма в арт институциите из целия град също беше много наситена. Като цяло обаче, на истанбулския панаир на съвременното изкуство преобладаваше усещането за нещо по-локално, въпреки присъствието на голям брой международни галерии, в това число и софийската ARC Projects. Вероятно това се дължеше и на публиката, която бе предимно от Истанбул, безспорно огромен град, което предположи и успеха на турските галерии. Усети се липсата на специални кураторски проекти или инициативи, което превърна истанбулското изложение в далеч по-отявлено търговско начинание. Разбира се, и тук можеше да се види съвременно изкуство на висота, и тук се установиха нови връзки, и тук се случиха добри продажби.
Това, което бе осезаемо и на двата панаира, бе липсата на местните галерии от „висшия ешалон‛, като истанбулската Galerist или Bernier/Eliades в Атина. Най-вероятно тези преуспяващи арт дилъри нямаха нужда да бъдат видени на своите местни панаири, а предпочитаха да се концентрират върху арт панаирите в Базел и Маями Бийч. Витаеше и усещането за местни политически търкания, както в Истанбул, така и в Атина, което разкриваше точките на конфликт между конкурентните арт формации по места.
В духа на равносметката ни за 2007, ARC Projects отбеляза чудесен панаирен дебют с участието си както на Art Atina, така и на Contemporary Istanbul. Ние вярваме в нуждата да подпомагаме развитието на регионалния пазар на съвременно изкуство и предвид липсата на други балкански алтернативи, смятаме, че това са нашите панаири, най-близките ни съседни изложения.
Арт панаирите дават възможност на една галерия да се представи пред нова публика, нови колекционери и куратори. Те са незаменими при изграждането на международния престиж и облик на една галерия – един процес, който иначе може да отнеме години, ако се разчита само на изложбите на място в галерията. Едно панаирно off-site представяне е от особено значение за галериите с пространства извън глобалните арт центрове. Именно това превръща арт панаирите в полезна платформа както за галериите, така и за артистите, които те представят.
специално за Култура
Превод Илияна Недкова
*
Some notes on the Balkans contemporary art market
Culture has often been though of as revolving around certain centres, usually the great metropolitan cities of the world: New York, Paris, London, Berlin, Amsterdam... If these are urban hubs of cultural activity, then smaller cities and regions outside the big clobal centres are too often considered peripheral. This centre / periphery divide often determines how we view our own relationship to locality and to culture.
The issue of peripherality to the central discourses of culture has often been felt keenly on the Balkan peninsula, as though the arts here were victims of geography. Even though the strategic importance of South Eastern Europe is making itself felt once again in international geopolitics, in the arts there is still sometimes a sense of remoteness from the main events worldwide.
Certainly when one looks at the world of contemporary art, there has not in recent years been the international acclaim for artists from the Balkans that has been bestowed upon those based in cities like Berlin or Glasgow. Similarly art institutions in the region, with the possible exception of certain Greek ones, have only a modest international impact. The regional market for contemporary art has traditionally been seen as small and relatively traditional.
So it is encouraging to see initiatives in the area which aim to change the peripheral paradigm. Two of South Eastern Europe’s major capital cities, Athens and Istanbul, have attempted to highlight and promote the region’s art market and galleries, and by extension, the broader art scene. From both have emerged contemporary art fairs, hoping to become one of the ‘must see’ destinations on the global art calendar.
Art fairs, as the term implies, are essentially trade fairs for contemporary art, which allow visitors to see displays by many different galleries all under one roof. The number of international has increased over the past few years, presumably on the basis that there are many local markets yet to reach their full potential. Art fairs, except for the most exclusive events, such as Art Basel, are often quite local affairs. Local galleries see the fairs as a chance to showcase their efforts in a group setting, and they often form the core financial and political support for art fairs. The histories of both Art Athina and Contemporary Istanbul bear this out, only in recent years have they sought to include more international galleries. One can see this both as a strategy for expansion and as a way to boost the events’ standing among globe-trotting collectors.
Of the two, Athens has the longer track record of involving international galleries and had a very clear and reasonably successful approach to profiling international aspects of the fair. As well as stands by Athens and Greek galleries, in 2007 Art Athina asked chic Athens galleryThe Breeder Project to create a special invitational section, ‘Contemporary Club’, featuring hot younger galleries from Paris, London, New York, etc. There was also a special focus on Russia, with a section for Russian galleries, and a special exhibition curated by Victor Misiano. The fair even had a special section for new galleries which had only just opened, which is where ARC Projects exhibited as the sole representative of Bulgaria. There was plenty of evidence that international collectors had turned up for the event, complimenting the local contingent, which was pleasing for the gallerists. Art Athina received substantial support from the Greek Ministry of Culture in this particular year, and clearly this was put to good effect, as many Greek art world non-profits were represented in a special section, and several presented projects during the fair.
Contemporary Istanbul was in some ways a slightly more modest event, lacking the government support of the Athens event. Istanbul presented a mix of local Turkish and international galleries, plus some stands for art publications. There were also some off-site events at art institutions in the city. Overall, the fair felt much more local, despite the presence of a sizeable contingent of international galleries, including Sofia’s own ARC Projects. Mainly this was due to the audience being largely drawn from Istanbul itself: a sizeable constituency to be sure, but giving home advantage to the Turkish galleries. There was not the same structure of specially curated or invited sections either, the Istanbul event being a much more straightforward trade event. Still, there was good art to be found, and connections to be made and sales to be had.
One notable factor in both fairs was the absence from the stands of the local ‘upper echelon’ galleries such as Galerist in Istanbul or Bernier / Eliades in Athens.It’s probable that these highly successful dealers did not need to be at their local fairs, preferring instead to focus on Basel or Miami. There was also a hint of a local art politics coming into play in each city, of sometimes conflicting interests between competitors.
All in all, we at ARC Projects were happy to participate in both fairs in 2007. We want to develop our presence in the regional market: given the lack of alternatives in the Balkans Art Athina and Contemporary Istanbul are effectively our "home" fairs, our closest neighbours.
Art fairs present an opportunity to introduce what a gallery is doing to new audiences, collectors, curators. They give an international visibility which could take years to build through simply organising an exhibition programme in a gallery. This exposure is particularly beneficial to galleries not based in a global art centre. As such, art fairs remain a useful platform for both galleries and artists.
Chris Byrne
February 2008
Specially for Kultura