Чувате ли музика наум? Тогава това е вашата книга.

Написан като писма до гениалния композитор, романът „Моят живот с Моцарт“ на Ерик-Еманюел Шмит въвежда в музикалната философия на композитора - и достига до едно от най-изстраданите обяснения в любов към живота. Преминал през юношеския копнеж по смъртта, изненадван непрекъснато от гениалната музика, към края на романа героят стига до откритието, че е възможно да простиш на самия себе си „че си човек“. Понякога умората от живота може да се стовари дори върху петнайсетгодишно момче. То страда, че вече не е дете, но още не е и мъж. Животът изглежда краткотраен и ненужен фарс, чийто смисъл е единствено смъртта.

Точно в такова състояние в началото на книгата героят на Шмит попада на репетиция в лионската опера. На сцената излиза жена – прекалено дебела, прекалено гримирана, прекалено скована, приличаща на огромна трогателна кукла. Тогава тя запява. Моцарт. Ария на графинята от „Сватбата на Фигаро“. И всичко се преобръща. Музиката, която излиза от устата й, превръща грозната дебелана в истинска хубавица. Времето спира. Безнадеждността си е отишла. Депресията е изчезнала. Останало е само желанието за живот, който изведнъж започва да изглежда пълноценен и привлекателен. И така тръгват писмата му до Моцарт. А музиката на гения идва винаги като отговор на поставен въпрос.

Понякога за Моцартовите послания са избрани неочаквани пратеници. Веднъж е старчески хор, приютил се в подножието на готическа катедрала, изпълняващ коледен хорал в навечерието на Рождество. Друг път е таксиметров шофьор, който слуша в колата си Концерт за кларинет. В писмата-монолози Шмит стига до открития за живота, които могат да бъдат разпознати от вътрешния „абсолютен слух“ дори на непосветения във вълшебството на музиката читател.

„Детският дух идва с годините“ – казва Шмит. А колко голямо е изумлението му, че „Вълшебната флейта“ - „най-детската опера, населена с чудовища, капани, танцуващи зверове…“, се оказва най-съвършената опера на Моцарт. И другите книги на Ерик-Еманюел Шмит са написани с тъгата и усмивката на човек, изпитващ болка от живота. Но тук музикантът в писателя (Шмит е завършил музика, литература и философия) се обръща за помощ към своя кумир Моцарт. И помощта не закъснява. „Колко странно е това, което направи! Да ми изпратиш тъжна музика и по този начин да ме утешиш в мъката ми.“ И още: „Днес не знам дали Бог или Исус съществуват. Но ти ме убеди, че съществува Човекът. Или поне заслужава да съществува.“

Към книгата „Моят живот с Моцарт“ е прикрепен диск с части от произведения на Волфганг Амадеус. Подредени са в последователността, в която Шмит пише за тях в романа. Аз първо слушах диска. А после, докато четях, музиката звучеше в мен.