Преди 20 и сега
На 4 декември 2007 в Художествената галерия в Русе бе открита изложбата Преди 20 и сега. Публикуваме част от словото на Диана Попова, която представи художниците:
„Преди 20 и сега‛ е камерна, непретенциозна, колегиално-приятелска изложба на равносметката. Първото впечатление за мен беше светлината – почти при всички художници новите работи са по-светли от старите. В повечето случаи това просветляване е свързано с ход от драматична към естетска или декоративна образност. Характерен пример са двете рисунки на Пламен Монев – в първата изтерзани тела се завихрят в тъмен облак от щрихи, а във втората – едва загатнати фигури и телесни части плуват значително по-спокойно и рафинирано в мека светлина. В „Интериор с птици‛ на Василка Монева категорично очертаните форми в плоскостта на картината са също по свой начин драматични, особено ако ги сравним със свободата в „Здравей, карам я някак си...‛ – включително в значението на образите, когато сгънато платно на лодка продължава в облак или обратното. Ренесансовият „Двоен портрет‛ на Виолета Радкова е сдържано драматичен, докато в „Сън‛ отблясъците на морето плавно преливат в стълбите на загадъчен интериор. „Адам позна Ева‛ на Огнян Балканджиев е сложна метафорична библейска композиция, в която има много за „четене‛, особено в сравнение с новата му „Картина‛, в която окото просто се наслаждава на излизането от рамките – във всякакъв смисъл.
При други автори в изложбата просветляването е свързано с радикална смяна на стила. Това се случва при Виргиния Пенчева: експресивното одрано и изкормено животинско „Тяло І‛ продължава в класически изящно голо женско „Тяло ІІ‛ с хладен металически оттенък – поради специфичната техника на изпълнение. Видима е промяната и при Даниел Дянков – от драматичния и донякъде сюрреалистичен „Тоалет‛ към приказно-празничната миниатюра „Пасха‛. Подобен ход виждаме и при Гриша Кубратов – от експресивното „Утро‛ към декоративна стилизация в „Мистично‛.
Разбира се, има и художници, при които е трудно да се намерят толкова категорични промени. Тук бих отбелязала картините на Златка Стойкова, които се различават по-скоро тематично – „Смог‛ като че ли единствена в изложбата насочва вниманието към социалните промени в живота ни. По различни причини в тази група попадат творбите на Володя Кенарев, Николай Караджов, Антоний Софев, Николай Бузов. А в работите на Лъчезар Станев и Даниела Максимова личи, че те следват програмно изградения си стил, без да се влияят от времето.
Еквивалентът на просветляването в скулптурите е изчистването на формите, играта с повърхности и материали. Това е особено характерно за творбите на Мая Кубратова, но се забелязва отчетливо и при Зюхтю Калит и Георги Радулов.
Светлина, просветляване, просветление е своеобразната словесна градация, която някак естествено води към думата „мъдрост‛. Би трябвало да ставаме по-мъдри с годините – или поне да се почувстваме такива в тази изложба.
„Преди 20 и сега‛ е камерна, непретенциозна, колегиално-приятелска изложба на равносметката. Първото впечатление за мен беше светлината – почти при всички художници новите работи са по-светли от старите. В повечето случаи това просветляване е свързано с ход от драматична към естетска или декоративна образност. Характерен пример са двете рисунки на Пламен Монев – в първата изтерзани тела се завихрят в тъмен облак от щрихи, а във втората – едва загатнати фигури и телесни части плуват значително по-спокойно и рафинирано в мека светлина. В „Интериор с птици‛ на Василка Монева категорично очертаните форми в плоскостта на картината са също по свой начин драматични, особено ако ги сравним със свободата в „Здравей, карам я някак си...‛ – включително в значението на образите, когато сгънато платно на лодка продължава в облак или обратното. Ренесансовият „Двоен портрет‛ на Виолета Радкова е сдържано драматичен, докато в „Сън‛ отблясъците на морето плавно преливат в стълбите на загадъчен интериор. „Адам позна Ева‛ на Огнян Балканджиев е сложна метафорична библейска композиция, в която има много за „четене‛, особено в сравнение с новата му „Картина‛, в която окото просто се наслаждава на излизането от рамките – във всякакъв смисъл.
При други автори в изложбата просветляването е свързано с радикална смяна на стила. Това се случва при Виргиния Пенчева: експресивното одрано и изкормено животинско „Тяло І‛ продължава в класически изящно голо женско „Тяло ІІ‛ с хладен металически оттенък – поради специфичната техника на изпълнение. Видима е промяната и при Даниел Дянков – от драматичния и донякъде сюрреалистичен „Тоалет‛ към приказно-празничната миниатюра „Пасха‛. Подобен ход виждаме и при Гриша Кубратов – от експресивното „Утро‛ към декоративна стилизация в „Мистично‛.
Разбира се, има и художници, при които е трудно да се намерят толкова категорични промени. Тук бих отбелязала картините на Златка Стойкова, които се различават по-скоро тематично – „Смог‛ като че ли единствена в изложбата насочва вниманието към социалните промени в живота ни. По различни причини в тази група попадат творбите на Володя Кенарев, Николай Караджов, Антоний Софев, Николай Бузов. А в работите на Лъчезар Станев и Даниела Максимова личи, че те следват програмно изградения си стил, без да се влияят от времето.
Еквивалентът на просветляването в скулптурите е изчистването на формите, играта с повърхности и материали. Това е особено характерно за творбите на Мая Кубратова, но се забелязва отчетливо и при Зюхтю Калит и Георги Радулов.
Светлина, просветляване, просветление е своеобразната словесна градация, която някак естествено води към думата „мъдрост‛. Би трябвало да ставаме по-мъдри с годините – или поне да се почувстваме такива в тази изложба.