В тъмнината на корицата се разпознават тъмно-кафяви седалки в пуста зрителна зала. Яна Левиева е пуснала осветлението само върху облегалките на онези столове, върху които черните букви изписват заглавието - ‛Игра на въпроси“, и в близък план, като че съвсем до сцената, името на автора – Петер Хандке. Онези, които вече имат ‛Блус под земята“, ще разпознаят същите столове, които обаче там отчетливо се открояваха в синьо-лилаво, напомняйки на публиката, че е крайно време за представлението на нейното обругаване.

Синьо-лилавото ‛осветление“ от корицата на първия том създаваше здрачната атмосфера на блуса, ‛звучащ“ в залата, и открояваше празните столове. Корицата едновременно цитираше включената в тома ‛Обругаване“ (‛Вие седите в редици. Представлявате един повтарящ се мотив.“) и дискретно провокираше читателите-зрители да си изберат място. Сега ‛Игра на въпроси“ е потънала в кафеникавия мрак на същите празни редици, особено подходящи за автор като Хандке, чиято театър в България е все още непознат.

С издадения от ‛Рива“ втори том съставителят и преводачът Владко Мурдаров де факто въведе цялостно драматурга Хандке у нас. Обичайно изчерпателното за едно просвещенско дело определение ‛за пръв път“ в случая на казва много. Двата тома пиеси говорят за цялостен проект на представяне на този основен за драмата от втората половина на XX век автор в България. Затова и този том с пиеси е колкото автономен, толкова и задължителен за четене заедно с първия.

Именно заради цялостното представяне Мурдаров беше включил ‛Обругаването“ в първия том, макар точно тази пиеса да беше вече преведена от Ангел Ахрянов. По същата причина в този том е поставил ‛За селата“, която е издадена през 1985 г. от ‛Народна култура“ в превод на Мария Савова под заглавието ‛По селата“. Владко Мурдаров е предпочел по-буквалното, но и по-близко до езиковата многозначност на Хандке ‛За селата“.

Първият том събираше пиеси, бележещи основни етапи от писането на Хандке за театър - до последната ‛Следите на заблудените“ (2006). Вторият уплътнява пространствата между тях с не по-малко важните ‛Езда над Боденското езеро“ (1971), ‛Игра на въпроси, или Пътуване към Страната на звуците“ (1989) или ‛Пътуване в еднодръвка, или Пиеса към филма за войната“ (1999), писана след войната в бивша Югославия. Така че, от гледна точка на съставителството, можем да кажем, че ‛Блус под земята“ е том за откривателите на Хандке, докато ‛Игра на въпроси“ е том за познавачи, за онези, които вече са провокирани от драматургичния език на автора.

Много добре фокусира шестте пиеси заглавието ‛Игра на въпроси“. Това е може би една от най-прозрачните, но и най-многозначни пиеси на Хандке. Заедно с това тя е в известен смисъл събираща всички, типични за драматургичното му писане, страни. В нея Хандке събира лица от различни фикционални и реални редове – задължителните Актьор и Актриса от театъра, Възрастна двойка, идваща ‛отдалеч“ и свидетелстваща за времето заедно с младите Актьори, един Местен от Страната на звуците (?), един Мрънкащ от Страната на Играта, един Наблюдаващ Играта и Пътуването и митичния Парсифал, който изобщо не проговаря. Текстът е сложно организиран и представлява създадена с удоволствието на уникален майстор езикова партитура на многоизмерна театрална игра. Доколкото за Хандке езикът е и главно действащо лице, и сюжет, и актьор, и зрител, тъкмо тази пиеса сякаш най-точно и пълно изразява естетическите му убеждения.

За всеки, който иска да опознае драматургията на Петер Хандке, вече наистина ‛няма проблеми“. Преводът на Владко Мурдаров му дава възможност по-плавно да пътува към езика на Ханке и да потъва в театралните му игри. Да намери своето място в ‛повтарящия се мотив“ на публиката.