Изненадата Helloween & Gamma Ray
Защо изненада?
След скарване с някои от колегите си, както и заради проблеми с мениджърите, съоснователят и основен композитор на групата Kai Hansen напуска през 1989 г. Helloween и основава Gamma Ray. Оттогава двете формации съществуват паралелно, без пътищата им да се пресичат. По-успешната от комерсиална гледна точка е може би групата на Helloween, но както те, така и Gamma Ray показаха едно постоянство през годините, което укрепи позициите им и дори разшири кръга на техните почитатели. За една немалка част от феновете обаче остана носталгията по 80-те години и творчеството на Helloween с Kai Hansen и вокалиста Michael Kiske в състава. Поради това изненадата бе голяма, когато афишите бяха разлепени из София и на тях, едно под друго, стояха имената и на двете формации. 18 години след раздялата, оцелели на толкова гъстия музикален пазар и претърпели различно музикално развитие, Kai Hansen и бившите му колеги тръгнаха на турне заедно. Важно е да уточним, че най-успешните и хитови песни на Helloween от 80-те са дело именно на китариста (и вокалист, но само в първия албум на групата) Kai Hansen.
И така, на 18 ноември, в ‛Зимния дворец на спорта‛, Gamma Ray излязоха да подгряват публиката и да представят новия си албум Land of the free 2. Рециталът им продължи малко повече от час, публиката скандираше името на фронтмена и на групата през цялото време, като тези скандирания продължиха дори след окончателното оттегляне на музикантите от сцената и демонтирането на техниката им. Самият Hansen спечели симпатиите на препълнената зала с непринуденото си и лъчезарно поведение, с диалога си с феновете, с доброто си свирене и неувяхващия си рокаджийски глас.
Изпълнението на Gamma Ray свърши, но особеното бе абсолютната убеденост на публиката, че Hansen не може да не излезе с бившите си колеги и да не изпълни някои от старите хитове.
Концертът на Helloween пък беше истинско хедлайнерско шоу. Сцената се отвори в дълбочина, декорите бяха богати и изкусно аранжирани, а самата група, както сме свикнали вече – на ниво. Вокалистът Andi Deris за пореден път доказа наблюдението ми, че музикантите, а в особена степен това се отнася за рок певците, достигат най-зрелите си години някъде около 40-ата си годишнина. Изключително топло присъствие, контакт и отношение с публиката, усещането за диалог и за взаимност на цялата група. Различното се открои още в самото начало – концертът започна с песента Halloween, емблематична за групата 13-минутна композиция от 1987 г., чийто автор бе именно Kai Hansen. По-нататък изпълненията се редуваха в общи линии – от периода пред 1989 и този след това; което също бе изненадващо, но някак си ‛позволяващото‛ присъствие на Hansen зад сцената се усещаше и в бившите му колегите на самата сцена.
В един момент вече бях загубил надежда, че очакваното съвместно изпълнение на Hansen и Helloween ще се случи, но на втория бис двете групи излязоха заедно и с видимо удоволствие изсвириха Future world и I want out, едни от най-големите хитове от първия период на групата. Това беше кулминацията на вечерта, ако не броим двете токови аварии, които орязаха някои парчета по средата, но не смутиха настроението.
Общо концертът продължи три часа и половина, шоуто откъм присъствие, сцена, осветление и качество на изпълнението беше на много високо ниво, както и откъм поведение на публиката. Тя отново знаеше текстовете на почти всички парчета, дереше гърло с ентусиазъм, а това наелектризиращо поведение неминуемо се предава и на музикантите. Поне на тези, които са готови да го приемат.
След скарване с някои от колегите си, както и заради проблеми с мениджърите, съоснователят и основен композитор на групата Kai Hansen напуска през 1989 г. Helloween и основава Gamma Ray. Оттогава двете формации съществуват паралелно, без пътищата им да се пресичат. По-успешната от комерсиална гледна точка е може би групата на Helloween, но както те, така и Gamma Ray показаха едно постоянство през годините, което укрепи позициите им и дори разшири кръга на техните почитатели. За една немалка част от феновете обаче остана носталгията по 80-те години и творчеството на Helloween с Kai Hansen и вокалиста Michael Kiske в състава. Поради това изненадата бе голяма, когато афишите бяха разлепени из София и на тях, едно под друго, стояха имената и на двете формации. 18 години след раздялата, оцелели на толкова гъстия музикален пазар и претърпели различно музикално развитие, Kai Hansen и бившите му колеги тръгнаха на турне заедно. Важно е да уточним, че най-успешните и хитови песни на Helloween от 80-те са дело именно на китариста (и вокалист, но само в първия албум на групата) Kai Hansen.
И така, на 18 ноември, в ‛Зимния дворец на спорта‛, Gamma Ray излязоха да подгряват публиката и да представят новия си албум Land of the free 2. Рециталът им продължи малко повече от час, публиката скандираше името на фронтмена и на групата през цялото време, като тези скандирания продължиха дори след окончателното оттегляне на музикантите от сцената и демонтирането на техниката им. Самият Hansen спечели симпатиите на препълнената зала с непринуденото си и лъчезарно поведение, с диалога си с феновете, с доброто си свирене и неувяхващия си рокаджийски глас.
Изпълнението на Gamma Ray свърши, но особеното бе абсолютната убеденост на публиката, че Hansen не може да не излезе с бившите си колеги и да не изпълни някои от старите хитове.
Концертът на Helloween пък беше истинско хедлайнерско шоу. Сцената се отвори в дълбочина, декорите бяха богати и изкусно аранжирани, а самата група, както сме свикнали вече – на ниво. Вокалистът Andi Deris за пореден път доказа наблюдението ми, че музикантите, а в особена степен това се отнася за рок певците, достигат най-зрелите си години някъде около 40-ата си годишнина. Изключително топло присъствие, контакт и отношение с публиката, усещането за диалог и за взаимност на цялата група. Различното се открои още в самото начало – концертът започна с песента Halloween, емблематична за групата 13-минутна композиция от 1987 г., чийто автор бе именно Kai Hansen. По-нататък изпълненията се редуваха в общи линии – от периода пред 1989 и този след това; което също бе изненадващо, но някак си ‛позволяващото‛ присъствие на Hansen зад сцената се усещаше и в бившите му колегите на самата сцена.
В един момент вече бях загубил надежда, че очакваното съвместно изпълнение на Hansen и Helloween ще се случи, но на втория бис двете групи излязоха заедно и с видимо удоволствие изсвириха Future world и I want out, едни от най-големите хитове от първия период на групата. Това беше кулминацията на вечерта, ако не броим двете токови аварии, които орязаха някои парчета по средата, но не смутиха настроението.
Общо концертът продължи три часа и половина, шоуто откъм присъствие, сцена, осветление и качество на изпълнението беше на много високо ниво, както и откъм поведение на публиката. Тя отново знаеше текстовете на почти всички парчета, дереше гърло с ентусиазъм, а това наелектризиращо поведение неминуемо се предава и на музикантите. Поне на тези, които са готови да го приемат.