Преди време в медиите настъпи известно оживление, което дойде откъм Брюксел. Някак, покрай програмата на българския президент, се разбра, че той е присъствал на 3 октомври в Брюксел на откриването на фестивала "Европалия", на което тържественият концерт е бил съставен от репертоар и музиканти от България и Румъния, най-новите членки на Европа. Съобщенията за концерта предоставиха за първи път възможност на обществеността да разбере с каква програма и какви участници се е представила българската страна в комбинация с румънската. Така стана ясно, че оркестърът е бил този на Букурещката филхармония "Джордже Енеску" с диригент Хория Андрееску, гостувал, впрочем неведнъж на Софийската филхармония. От българска страна е заминал Хорът на Българското национално радио с диригент Методи Матакиев. Концертът се е открил с Първата румънска рапсодия за оркестър на Джордже Енеску, знакова творба за класическата музика на Румъния. И е продължил с изпълнение на 30-минутен екстракт от 80-минутната оратория "Моление" за солисти, хор и оркестър на известния естраден композитор Найден Андреев, направен от композитора, според изявлението на диригента на радиохора Методи Матакиев в предаването „Събота 150“ на програма "Хоризонт" от 6 октомври (Това се оказа произведението, с което България застава до Джордже Енеску.) След което румънската певица Руксандра Доносе е изпълнила арии из опери. Концертът е завършил с Фантазия за пиано, хор и оркестър на Бетовен, където солист е бил нашият млад, но известен пианист Георги Черкин.

Като изключим сайта на Министерството на външните работи, в който тази програма е оповестена на 26 април, никъде другаде - нито в мрежата, нито извън нея, има предварително съобщение кой как смята да представи България на Европалия тази година. И кои са институтите, заети и отговорни за това представяне. Очевидно дискретността и доброто възпитание са надделели при уговарянето на програмата и участниците.

За концерта по Българското национално радио чух два отзива: цитираното вече интервю на Методи Матакиев (който е ангажиран в цялата работа като едно от главните действащи лица в концерта) по програма "Хоризонт" и впечатленията на дългогодишния музикален кореспондент от Белгия, музикалния критик и импресарио Мария Клейманс в предаването "Неделен следобед" на програма "Христо Ботев" от 7 октомври. Двата типа информация доста се разминаха: докато Матакиев увери радиослушателя, че ораторията, например, е била посрещната "топло" от публиката и изобщо не коментира особения характер на тази рапсодно-ораторно-арийно-фантазна програма, присъща на безсмъртния, изглежда, жанр на правителствения концерт, Мария Клейманс постави няколко много важни въпроси. Между тях ще спомена следните: за начина, по който Андреев е "разбрал" същността на този сакрален жанр; за структурата на самата концертна програма; за това, че по етажите на властта има личности, които мислят, че разбират от всичко; за разочарованието на присъстващите на концерта представители на българската общност, особено на музикалната, от вкуса и естетиката на концерта. Едни съждения, с които няма как да не се съглася. И няма как да не използвам възможността публично да оглася интереса си към личността, на която е дошла "гениалната" идея да комбинира Енеску с Найден Андреев. Дори самият Матакиев ни съобщи по радиото, че Румънската рапсодия на Енеску е все едно "Вардар" на Румъния. Тоест, става дума за класика и класици. На никой ли не му "светна", дори и да няма никакъв музикален вкус, че може би това съчетание няма как да излезе - стилово и естетически. Мисля си, че и в политиката, особено във външната, стилът и естетиката са същностни изисквания. И не само по отношение на тоалетите и аксесоарите.