Отново за буквите
Тази година е юбилейна за българския машинопис и бързопис. Преди 100 години, през октомври 1907 г., г-н Теодор Гълъбов – началник на Стенографското бюро при НС – възложил на стенографите в Народното събрание да извършат първото у нас количествено изследване на българския език. На 30 декември същата година Втората научна конференция на българските машинописци приела ‛Обща българска знакова мрежа на пишещите машини‛, която била отпечатана в малка ‛бяла книжка‛ под същото име. Това е първият документален източник, който официално регламентира машинописа в България и първото българско методическо ръководство за писане на десетопръстна система.
За последните сто години стандартната българска клавиатура (БДС), с която днес много български граждани работят на персоналните си компютри, е претърпяла само частични изменения, засягащи предимно цифровия клавишен ред. Проектирана с гениална прецизност, клавиатурата БДС е единодушно призната от потребителите си за една от най-съвършените в Европа. Използването на БДС с помощта на десетопръстна система позволява постигането на бързина на въвеждането на информация, близка до тази на стенографските машини.
Още в началото на миналия век е имало не малко българи, които са разбирали, че бързината на въвеждане на информация е мерило за образоваността на един човек. Днес масовото навлизане на компютрите в ежедневието и домовете на българина превърна въвеждането на информация с помощта на клавиатура в доминиращия вид ‛писане‛. Децата ни често сядат пред компютрите още преди да са взели в ръка молива или химикалката. Но точно през последните години, когато използването на клавиатурата се превърна в необходимост, столетната българска традиция за обучение по писане с БДС беше прекъсната, а учениците бяха оставени да се самообучават, както могат и намерят за добре. Българското училище не само не ги учи да пишат; то дори не ги насочва каква клавиатура да използват. И много от тях подскачат с две пръстчета по една неудобна за въвеждане на български текст буквена подредба, проектирана да обслужва носителите на един друг език. Сто години след създаването на клавиатурата БДС обучението по писане не се разглежда от българското общество като задължителен елемент от елелементарното образование на гражданите.
Факторите, които в момента определят упадъка в обучението по писане с БДС, не са нито липсата на необходимата материална база (българските училища вече разполагат с кабинети по информатика – остава само те да се използват по-ефективно), нито, както изглежда, недостигът на финансови средства. Причината, струва ми се, е по-скоро в недооценяването на проблема, от една страна, и, от друга, неуместното инвестиране на наличните средства в не дотам смислени, ако не и откровено вредни за българското образование и култура проекти. В хода на работата си по подготовката на юбилея, Инициативният комитет за честване на стогодишнината на БДС случайно се натъкна на информация за един такъв проект, ръководен – кой знае по каква логика – от завеждащия сектор ‛Логика‛ при Института за математика и информатика (ИМИ), БАН, и председател на Атлантическия клуб, ст.н.с. II ст. Любомир Иванов. Проектът, финансиран от МОН (!?), е озаглавен ‛Единно решение на проблемите при използването на кирилица‛ (!!??).
На адрес http://www.metodii.com четем, че в рамките на проекта са предложени нови български клавиатури и че те вече са приети на заседание на ТК 80 на Българския институт по стандартизация (с протокол No 002 от 05.12.2006 г.). Вносители били Институтът по математика и информатика и Институтът за български език при БАН.
Самият проект бил насочен към повишаване на грамотността на българина посредством промяна на съществуващия стогодишен клавиатурен стандарт БДС 5237-78 (!). Ето как е мотивирана тази промяна:
Имаме парадокса, че днес младите хора пишат повече от преди, а същевременно са много по-неграмотни от своите родители. Една от причините за ширещата се неграмотност е липсата на стандарт за клавиатурни подредби за писане на български език на компютър и GSM апарат. Поради отсъствието на такъв стандарт много от устройствата не са пригодени за писане на български език. Неудобствата понякога са сравнително дребни, като липсата на буква И ударено или на знака за евро. За съжаление, проблемите стигат често дотам, че на българите им се налага да пишат на латиница. Понякога това е единственият начин да се преодолее липсата на клавиатурна подредба за писане на български език. Това са причините, поради които трябва да се преработи БДС 5237-78.
Авторите на проекта утвърждават още, че важен ключ към българската грамотност е и превръщането на т.н. ‛фонетична клавиатура‛ (т.е. кирилска подредба, ‛наложена‛ върху английската клавиатура) в роден стандарт:
На първо място, нужно е България да приеме държавен стандарт за компютри, в който да има две подредби – БДС и Фонетична. (...) Фонетичната подредба е направена на базата на транслитерационно съответствие и тя трябва да бъде държавен стандарт също като подредбата БДС (...). Това е нужно, защото подредбата БДС е подходяща само за компютри, на чиито клавиши тя е изписана, а много от клавиатурите не са надписани по БДС. Особено в чужбина е много трудно да се намери такава клавиатура и понякога се налага нефабричното изписване по БДС с тиксо или фулмастер.
Детинската наивност и неграмотност, които струят от мотивировката на проекта, съвсем естествено възбудиха иронични реакции в различни форуми; не закъсняха и възражения от потребители срещу публикуването на ‛стандарта‛. Дончо Николов, главен редактор на сп. ‛Personal Computer World / България‛, в изразено пред БИС „Становище‛ изтъква обстоятелството, че потребителите, които използват традиционна фонетична клвиатурна подредба за компютри, не срещат в работата си никакви особени проблеми, които да се нуждаят от преодоляване.
Като отбелязва, че проектът е изработен от лица, които ‛очевидно нямат никакъв опит в областта на машинописа и скоростното въвеждане на текстова информация‛, председателят на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори, г-н Карамфил Матев, уточнява:
Промяната на клавиатурата БДС не допринася за развиването на по-голяма бързина при писането (...). Несериозни са и мотивите за въвеждане на стандартна фонетична клавиатура. Един от мотивите е, че хората в чужбина не можели да си купят клавиатура на кирилица. Чужденците в България също не могат да си купят френска или друга клавиатура. Няма единна клавиатура за всички западни езици. Огромна е разликата между клавиатурите на чехи, поляци, румънци, французи, англичани.(...).
Изненадваща непоследователност и алогичност характеризира конкретното предложение на авторите на проекта за нов ‛фонетичен‛ стандарт. Основната мотивировка за превръщането на тази подредба в български стандарт са вече създадените навици за използването й у част от българското население.1 В същото време обаче проектът е насочен именно към разрушаването на тези навици – авторите предвиждат размествания на шест букви и въвеждането на седма – в съответствие с въведени от самите тях и лишени от единни критерии ‛правила за транслитерация‛.
Наред с отделни буквени замени с неясна мотивация, новите стандарти – както новият вариант на ‛фонетичната‛ клавиатура, така и новата версия на БДС – са обогатени с революционно нововъведение – голямо и малко ‛и ударено‛. За да направи място за голямо ‛и ударено‛, голямо ‛ер малък‛ поема пътя към небитието. Подобно решение е лингвистично немотивирано и не може да се основава на сериозни лингвистични изследвания. Както посочва ст.н. с. д-р Елена Паскалева от Института по паралелна обработка на информацията при БАН в адресирано до БИС „Мнение‛,
Писмената традиция на българския език – във всякакъв род печатни формати – е възприела буквата ‛й‛ между две шпации (с единствено значение – дателен падеж на лично местоимение 3л. ед. ч. ж. р.) като идентична на ‛и ударено‛, без ущърб за правописната и стилова правилност на текста. Тази нормативно приета замяна на ‛и ударено‛ с ‛и кратко‛ прави излишно създаденото от новия стандарт неудобство – уникално използване на CapsLock за главните букви на ‛състезаващите се‛ букви. Още повече, че ‛Ь‛, противно на твърдението на авторите, е много по-значителна от ‛И ударено‛ в единствената му употреба.
Количествени данни, извлечени от 50-милионен корпус от български текстове, предоставени от ст.н.с. д-р Кирил Симов от ИПОИ, БАН показват, че докато употребата на ‛и ударено‛ и ‛ь‛ като малки букви е със сравнима честота, то употребата им като главни букви се различава съществено, в съотношение 11:1 в полза на ‛ь‛. Очевидна е както ограничената употреба на ‛и ударено‛ като главна буква, така и доста по-рядката му обща употреба от ‛ь‛. В контекста на тези наблюдения Паскалева съвсем справедливо отбелязва, в цитираното „Мнение‛, че тези данни засилват още повече недоумението от налаганите както хардуерни, така и софтуерни промени в българската клавиатурна БДС подредба.
Действително, човек се пита, кой би могъл да бъде авторът на така очертаната ‛лингвистична разработка‛ на проекта. Отговорът на този въпрос се оказа трудна задача, тъй като повечето цитирани в сайта на проекта учени от Института за български език отричат участие в този подпроект на договора с МОН. Според metodii.com лингвистичните изследвания все пак са дело на този институт: в рамките на общия проект, ИБЕ е отговарял за подпроект ‛Лингвистични изследвания и препоръки‛. Ръководител на подпроекта, твърди сайтът, е самият директор на ИБЕ, а изпълнители са старшите научни сътрудници Петя Костадинова, Владко Мурдаров и Светла Коева. Според научния секретар на ИБЕ ст.н.с. д-р Петя Костадинова обаче Институтът за български език е работил единствено по подпроект за транслитерация и няма нищо общо с изработването на клавиатурите.
На сайта на Института за български език информацията за участието на ИБЕ в проекта е оскъдна: 1) един доста енигматичен текст, поместен на страницата на Секцията за съвременен български език, под заглавие ‛Кирилица-латиница‛ – анонимен проект без посочен ръководител и колектив (според който изработването на нова система за транслитериране на собствени имена се налага от Интернет и мобилните телефони!); 2) бегло спомената ‛извънпланова задача‛, отново без ръководител и колектив, на страницата на ‛Проблемна група за стандартизация на имената‛ и 3) малко по-обширен, но не съвсем кохерентен текст, публикуван от ‛Секция за компютърна лигвистика‛, според който проектът е планова задача на ИБЕ и е ориентиран към изработването на лингвистичната основа за създаването на български държавен стандарт за GSM клавиатури и компютърни клавиатури.
Що се отнася до Института по математика и информатика, в който работи координаторът и основният екип на проекта, единствената му видима връзка със споменатия проект е личната страница на магистър Димитър Добрев от сектор ‛Логика‛.
На сайта metodii.com до неотдавна истинските участници в проекта оставаха дискретно невидими. Проектът за стандарт се легитимираше единствено с комисия-фантом, в чийто състав фигурират покойници, лица, които открито са се противопоставяли на разработването на този проект, както и лица, които никога не са чували за него. В адресирано до мен и сведено до знанието на БИС писмо, г-жа Василка Шишкова, ръководител на проекта ‛Кирила‛ към БиЕмДжи ООД, пише
(...) от Вас научих, че Вие не сте взели участие в цитираната пред мен Комисия то изработка на стандарта (...) и че двама от многоуважаваните членове на тази комисия всъщност от известно време са покойници. Като специалист, уважаващ авторитетите в своята област, но все пак неследящ отблизо академичния живот, намирам това за манипулация на моето мнение в полза на проекта за нов клавиатурен БДС (...).
Но да оставим въпроса с авторството настрана и да се върнем към слабостите на самия проект – а те не се изчерпват с мотивировката и лингвистичното му обезпечаване.
В ‛Мнението‛ си до БИС ст.н.с. Паскалева обръща внимание на следното обстоятелство:
Твърде несъвременно звучи и мотивът, че фирмата Datecs е приела да включи новия тип клавиатура в системата FlexType (...) главно поради премълчаната истина, че системата FlexType сама по себе си предлага възможност за създаване на собствена клавиатура в произволна подредба, което прави ‛приемането на новия стандарт‛ благороден, но безполезен жест.
Цитираната по-горе г-жа Василка Шишкова от своя страна отбелязва, че предложеният проект е неприложим с оглед на разпространените в момента на българския пазар клавиатури:
В момента, поради разпространението в България (...) на клавиатури със 104 клавиша, левият клавиш Shift заема площта, предвидена от авторите на стандарта за малко ‛и ударено‛ и следователно такова няма. За сметка на това има само И ударено голямо, което се извиква с букона Shift и клавиша на ер малък. Ер малък с голяма буква няма. Това на практика означава, че или стандартът, или наличните на пазара клавиатури са неизползваеми. (...) Като ръководител на проект, създаващ комерсиален софтуер за работа с български език, смятам, че стандартът в този си вид не улеснява, а пречи както на нас, производителите на софтуер, така и на нашите потребители.
В обобщение, пред финализиране е работа по нови български стандарти за клавиатурни подредби, финансирана от държавата в продължение на три години. Типично ‛по нашенски‛ проектът е дело на неспециалисти в конкретната област. Мотивировката на проекта е скандално неубедителна; лингвистичното му обезпечаване е извършено непрофесионално и е с неясно авторство. Софтуерно необоснован, проектът е и хардуерно неприложим. Цялата ‛операция‛ е извършена тихомълком, без допитване до компетентните специалисти в областта и до основните потребители.
Противно на заявеното в ‛мотивите‛, предложените стандарти за клавиатури с нищо не биха могли да допринесат за повишаването на грамотността на българските граждани. Напротив, увеличаването на броя на клавиатурните стандарти неизбежно ще създаде напълно ненужен хаос и ще затрудни обучението. Клавиатури от типа на т.н. ‛фонетика‛, които се основават на фонетичната или графична близост на българските букви до тези на един или друг чужд език не могат да бъдат български стандарт, защото не са създадени с оглед към българския език и не са пригодени за ефективно писане на български текст. А писането на български, било то с молив или с клавиатура, има достатъчно дълга и светла история и не се нуждае от търсене на опора в чужди традиции.
Дали не е крайно време българското правителство и общество да си дадат сметка, че писането с клавиатура отдавна се е превърнало в основна форма на писане и че то трябва да стане част от програмите за ограмотяване, важен елемент от учебния процес – на всички образователни нива.
1. Онази част, която не е получила училищна грамотност по писане на БДС – бележка моя, М.С.
За последните сто години стандартната българска клавиатура (БДС), с която днес много български граждани работят на персоналните си компютри, е претърпяла само частични изменения, засягащи предимно цифровия клавишен ред. Проектирана с гениална прецизност, клавиатурата БДС е единодушно призната от потребителите си за една от най-съвършените в Европа. Използването на БДС с помощта на десетопръстна система позволява постигането на бързина на въвеждането на информация, близка до тази на стенографските машини.
Още в началото на миналия век е имало не малко българи, които са разбирали, че бързината на въвеждане на информация е мерило за образоваността на един човек. Днес масовото навлизане на компютрите в ежедневието и домовете на българина превърна въвеждането на информация с помощта на клавиатура в доминиращия вид ‛писане‛. Децата ни често сядат пред компютрите още преди да са взели в ръка молива или химикалката. Но точно през последните години, когато използването на клавиатурата се превърна в необходимост, столетната българска традиция за обучение по писане с БДС беше прекъсната, а учениците бяха оставени да се самообучават, както могат и намерят за добре. Българското училище не само не ги учи да пишат; то дори не ги насочва каква клавиатура да използват. И много от тях подскачат с две пръстчета по една неудобна за въвеждане на български текст буквена подредба, проектирана да обслужва носителите на един друг език. Сто години след създаването на клавиатурата БДС обучението по писане не се разглежда от българското общество като задължителен елемент от елелементарното образование на гражданите.
Факторите, които в момента определят упадъка в обучението по писане с БДС, не са нито липсата на необходимата материална база (българските училища вече разполагат с кабинети по информатика – остава само те да се използват по-ефективно), нито, както изглежда, недостигът на финансови средства. Причината, струва ми се, е по-скоро в недооценяването на проблема, от една страна, и, от друга, неуместното инвестиране на наличните средства в не дотам смислени, ако не и откровено вредни за българското образование и култура проекти. В хода на работата си по подготовката на юбилея, Инициативният комитет за честване на стогодишнината на БДС случайно се натъкна на информация за един такъв проект, ръководен – кой знае по каква логика – от завеждащия сектор ‛Логика‛ при Института за математика и информатика (ИМИ), БАН, и председател на Атлантическия клуб, ст.н.с. II ст. Любомир Иванов. Проектът, финансиран от МОН (!?), е озаглавен ‛Единно решение на проблемите при използването на кирилица‛ (!!??).
На адрес http://www.metodii.com четем, че в рамките на проекта са предложени нови български клавиатури и че те вече са приети на заседание на ТК 80 на Българския институт по стандартизация (с протокол No 002 от 05.12.2006 г.). Вносители били Институтът по математика и информатика и Институтът за български език при БАН.
Самият проект бил насочен към повишаване на грамотността на българина посредством промяна на съществуващия стогодишен клавиатурен стандарт БДС 5237-78 (!). Ето как е мотивирана тази промяна:
Имаме парадокса, че днес младите хора пишат повече от преди, а същевременно са много по-неграмотни от своите родители. Една от причините за ширещата се неграмотност е липсата на стандарт за клавиатурни подредби за писане на български език на компютър и GSM апарат. Поради отсъствието на такъв стандарт много от устройствата не са пригодени за писане на български език. Неудобствата понякога са сравнително дребни, като липсата на буква И ударено или на знака за евро. За съжаление, проблемите стигат често дотам, че на българите им се налага да пишат на латиница. Понякога това е единственият начин да се преодолее липсата на клавиатурна подредба за писане на български език. Това са причините, поради които трябва да се преработи БДС 5237-78.
Авторите на проекта утвърждават още, че важен ключ към българската грамотност е и превръщането на т.н. ‛фонетична клавиатура‛ (т.е. кирилска подредба, ‛наложена‛ върху английската клавиатура) в роден стандарт:
На първо място, нужно е България да приеме държавен стандарт за компютри, в който да има две подредби – БДС и Фонетична. (...) Фонетичната подредба е направена на базата на транслитерационно съответствие и тя трябва да бъде държавен стандарт също като подредбата БДС (...). Това е нужно, защото подредбата БДС е подходяща само за компютри, на чиито клавиши тя е изписана, а много от клавиатурите не са надписани по БДС. Особено в чужбина е много трудно да се намери такава клавиатура и понякога се налага нефабричното изписване по БДС с тиксо или фулмастер.
Детинската наивност и неграмотност, които струят от мотивировката на проекта, съвсем естествено възбудиха иронични реакции в различни форуми; не закъсняха и възражения от потребители срещу публикуването на ‛стандарта‛. Дончо Николов, главен редактор на сп. ‛Personal Computer World / България‛, в изразено пред БИС „Становище‛ изтъква обстоятелството, че потребителите, които използват традиционна фонетична клвиатурна подредба за компютри, не срещат в работата си никакви особени проблеми, които да се нуждаят от преодоляване.
Като отбелязва, че проектът е изработен от лица, които ‛очевидно нямат никакъв опит в областта на машинописа и скоростното въвеждане на текстова информация‛, председателят на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори, г-н Карамфил Матев, уточнява:
Промяната на клавиатурата БДС не допринася за развиването на по-голяма бързина при писането (...). Несериозни са и мотивите за въвеждане на стандартна фонетична клавиатура. Един от мотивите е, че хората в чужбина не можели да си купят клавиатура на кирилица. Чужденците в България също не могат да си купят френска или друга клавиатура. Няма единна клавиатура за всички западни езици. Огромна е разликата между клавиатурите на чехи, поляци, румънци, французи, англичани.(...).
Изненадваща непоследователност и алогичност характеризира конкретното предложение на авторите на проекта за нов ‛фонетичен‛ стандарт. Основната мотивировка за превръщането на тази подредба в български стандарт са вече създадените навици за използването й у част от българското население.1 В същото време обаче проектът е насочен именно към разрушаването на тези навици – авторите предвиждат размествания на шест букви и въвеждането на седма – в съответствие с въведени от самите тях и лишени от единни критерии ‛правила за транслитерация‛.
Наред с отделни буквени замени с неясна мотивация, новите стандарти – както новият вариант на ‛фонетичната‛ клавиатура, така и новата версия на БДС – са обогатени с революционно нововъведение – голямо и малко ‛и ударено‛. За да направи място за голямо ‛и ударено‛, голямо ‛ер малък‛ поема пътя към небитието. Подобно решение е лингвистично немотивирано и не може да се основава на сериозни лингвистични изследвания. Както посочва ст.н. с. д-р Елена Паскалева от Института по паралелна обработка на информацията при БАН в адресирано до БИС „Мнение‛,
Писмената традиция на българския език – във всякакъв род печатни формати – е възприела буквата ‛й‛ между две шпации (с единствено значение – дателен падеж на лично местоимение 3л. ед. ч. ж. р.) като идентична на ‛и ударено‛, без ущърб за правописната и стилова правилност на текста. Тази нормативно приета замяна на ‛и ударено‛ с ‛и кратко‛ прави излишно създаденото от новия стандарт неудобство – уникално използване на CapsLock за главните букви на ‛състезаващите се‛ букви. Още повече, че ‛Ь‛, противно на твърдението на авторите, е много по-значителна от ‛И ударено‛ в единствената му употреба.
Количествени данни, извлечени от 50-милионен корпус от български текстове, предоставени от ст.н.с. д-р Кирил Симов от ИПОИ, БАН показват, че докато употребата на ‛и ударено‛ и ‛ь‛ като малки букви е със сравнима честота, то употребата им като главни букви се различава съществено, в съотношение 11:1 в полза на ‛ь‛. Очевидна е както ограничената употреба на ‛и ударено‛ като главна буква, така и доста по-рядката му обща употреба от ‛ь‛. В контекста на тези наблюдения Паскалева съвсем справедливо отбелязва, в цитираното „Мнение‛, че тези данни засилват още повече недоумението от налаганите както хардуерни, така и софтуерни промени в българската клавиатурна БДС подредба.
Действително, човек се пита, кой би могъл да бъде авторът на така очертаната ‛лингвистична разработка‛ на проекта. Отговорът на този въпрос се оказа трудна задача, тъй като повечето цитирани в сайта на проекта учени от Института за български език отричат участие в този подпроект на договора с МОН. Според metodii.com лингвистичните изследвания все пак са дело на този институт: в рамките на общия проект, ИБЕ е отговарял за подпроект ‛Лингвистични изследвания и препоръки‛. Ръководител на подпроекта, твърди сайтът, е самият директор на ИБЕ, а изпълнители са старшите научни сътрудници Петя Костадинова, Владко Мурдаров и Светла Коева. Според научния секретар на ИБЕ ст.н.с. д-р Петя Костадинова обаче Институтът за български език е работил единствено по подпроект за транслитерация и няма нищо общо с изработването на клавиатурите.
На сайта на Института за български език информацията за участието на ИБЕ в проекта е оскъдна: 1) един доста енигматичен текст, поместен на страницата на Секцията за съвременен български език, под заглавие ‛Кирилица-латиница‛ – анонимен проект без посочен ръководител и колектив (според който изработването на нова система за транслитериране на собствени имена се налага от Интернет и мобилните телефони!); 2) бегло спомената ‛извънпланова задача‛, отново без ръководител и колектив, на страницата на ‛Проблемна група за стандартизация на имената‛ и 3) малко по-обширен, но не съвсем кохерентен текст, публикуван от ‛Секция за компютърна лигвистика‛, според който проектът е планова задача на ИБЕ и е ориентиран към изработването на лингвистичната основа за създаването на български държавен стандарт за GSM клавиатури и компютърни клавиатури.
Що се отнася до Института по математика и информатика, в който работи координаторът и основният екип на проекта, единствената му видима връзка със споменатия проект е личната страница на магистър Димитър Добрев от сектор ‛Логика‛.
На сайта metodii.com до неотдавна истинските участници в проекта оставаха дискретно невидими. Проектът за стандарт се легитимираше единствено с комисия-фантом, в чийто състав фигурират покойници, лица, които открито са се противопоставяли на разработването на този проект, както и лица, които никога не са чували за него. В адресирано до мен и сведено до знанието на БИС писмо, г-жа Василка Шишкова, ръководител на проекта ‛Кирила‛ към БиЕмДжи ООД, пише
(...) от Вас научих, че Вие не сте взели участие в цитираната пред мен Комисия то изработка на стандарта (...) и че двама от многоуважаваните членове на тази комисия всъщност от известно време са покойници. Като специалист, уважаващ авторитетите в своята област, но все пак неследящ отблизо академичния живот, намирам това за манипулация на моето мнение в полза на проекта за нов клавиатурен БДС (...).
Но да оставим въпроса с авторството настрана и да се върнем към слабостите на самия проект – а те не се изчерпват с мотивировката и лингвистичното му обезпечаване.
В ‛Мнението‛ си до БИС ст.н.с. Паскалева обръща внимание на следното обстоятелство:
Твърде несъвременно звучи и мотивът, че фирмата Datecs е приела да включи новия тип клавиатура в системата FlexType (...) главно поради премълчаната истина, че системата FlexType сама по себе си предлага възможност за създаване на собствена клавиатура в произволна подредба, което прави ‛приемането на новия стандарт‛ благороден, но безполезен жест.
Цитираната по-горе г-жа Василка Шишкова от своя страна отбелязва, че предложеният проект е неприложим с оглед на разпространените в момента на българския пазар клавиатури:
В момента, поради разпространението в България (...) на клавиатури със 104 клавиша, левият клавиш Shift заема площта, предвидена от авторите на стандарта за малко ‛и ударено‛ и следователно такова няма. За сметка на това има само И ударено голямо, което се извиква с букона Shift и клавиша на ер малък. Ер малък с голяма буква няма. Това на практика означава, че или стандартът, или наличните на пазара клавиатури са неизползваеми. (...) Като ръководител на проект, създаващ комерсиален софтуер за работа с български език, смятам, че стандартът в този си вид не улеснява, а пречи както на нас, производителите на софтуер, така и на нашите потребители.
В обобщение, пред финализиране е работа по нови български стандарти за клавиатурни подредби, финансирана от държавата в продължение на три години. Типично ‛по нашенски‛ проектът е дело на неспециалисти в конкретната област. Мотивировката на проекта е скандално неубедителна; лингвистичното му обезпечаване е извършено непрофесионално и е с неясно авторство. Софтуерно необоснован, проектът е и хардуерно неприложим. Цялата ‛операция‛ е извършена тихомълком, без допитване до компетентните специалисти в областта и до основните потребители.
Противно на заявеното в ‛мотивите‛, предложените стандарти за клавиатури с нищо не биха могли да допринесат за повишаването на грамотността на българските граждани. Напротив, увеличаването на броя на клавиатурните стандарти неизбежно ще създаде напълно ненужен хаос и ще затрудни обучението. Клавиатури от типа на т.н. ‛фонетика‛, които се основават на фонетичната или графична близост на българските букви до тези на един или друг чужд език не могат да бъдат български стандарт, защото не са създадени с оглед към българския език и не са пригодени за ефективно писане на български текст. А писането на български, било то с молив или с клавиатура, има достатъчно дълга и светла история и не се нуждае от търсене на опора в чужди традиции.
Дали не е крайно време българското правителство и общество да си дадат сметка, че писането с клавиатура отдавна се е превърнало в основна форма на писане и че то трябва да стане част от програмите за ограмотяване, важен елемент от учебния процес – на всички образователни нива.
1. Онази част, която не е получила училищна грамотност по писане на БДС – бележка моя, М.С.