Бреговете на Европа
Българска живопис гостува на Европейската комисия в Брюксел до края на годината. Изложбата ‛Бреговете на Европа“ е организирана по покана на Меглена Кунева и е открита през март в залата за експозиции на Комисията. На откриването са присъствали Гюнтер Ферхойген, Франко Фратини, официални лица и журналисти. Тук поместваме концепцията на Олимпия Николова, куратор на изложбата.
Европа е името на континент в Северното полукълбо. Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на юг. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Дължината на бреговата линия на Европа е около 41000 километра. Така пише в Уикипедия, но тук става въпрос не точно за география. Това е моята география, а аз и моята професия сме дълбоко субективни. Затова експозицията ‛Бреговете на Европа“ представя четирима съвременни български автори, които дават смисъл, вкус и цвят на пластичното изкуство изобщо, както ще видите в биографиите им. Това са автори, художници, които харесвам.
Моят Юг е Вихрони Попнеделев. Мощен, ярък, колоритен (и като човек, и като автор) той увлича и завихря в неизчерпаемите си творчески инвенции. Всичко при него е топло, звучно, силно и страстно.
Северът е Ивайло Мирчев – автор, който не поднася очевидни истини. Пейзажите му са обгърнати от северна светлина и трептящо напрежение. Ако го усещате, значи ви е ясно, че художникът постоянно сблъсква спонтанността си с безпощадната си самовзискателност.
‛Западнякът“ Греди Асса преодолява време и пространства с лекотата на Малкия принц. Композициите му са олтар на Детството, пред който той тихо споделя големите си превъплъщения, сънища и мечти.
Изтокът – Андрей Даниел, както източната граница, е условен. Чувствителност и интуиция се допълват с парадоксална фантазия. Творбите му са източник на асоциации и колкото повече мислим, че сме го разбрали, толкова по-добре проумяваме неговата многопластовост.
Някъде там, по бреговете на Европа, Марко Поло пие вино с Еразъм Ротердамски и тази среща е въображаема и фундаментална по отношение идеята ‛Европа“. Знаейки, всеки път си припомняме, че един от смислите на изкуството е да поставя под съмнение онова, което знаем.
Европа е името на континент в Северното полукълбо. Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на юг. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Дължината на бреговата линия на Европа е около 41000 километра. Така пише в Уикипедия, но тук става въпрос не точно за география. Това е моята география, а аз и моята професия сме дълбоко субективни. Затова експозицията ‛Бреговете на Европа“ представя четирима съвременни български автори, които дават смисъл, вкус и цвят на пластичното изкуство изобщо, както ще видите в биографиите им. Това са автори, художници, които харесвам.
Моят Юг е Вихрони Попнеделев. Мощен, ярък, колоритен (и като човек, и като автор) той увлича и завихря в неизчерпаемите си творчески инвенции. Всичко при него е топло, звучно, силно и страстно.
Северът е Ивайло Мирчев – автор, който не поднася очевидни истини. Пейзажите му са обгърнати от северна светлина и трептящо напрежение. Ако го усещате, значи ви е ясно, че художникът постоянно сблъсква спонтанността си с безпощадната си самовзискателност.
‛Западнякът“ Греди Асса преодолява време и пространства с лекотата на Малкия принц. Композициите му са олтар на Детството, пред който той тихо споделя големите си превъплъщения, сънища и мечти.
Изтокът – Андрей Даниел, както източната граница, е условен. Чувствителност и интуиция се допълват с парадоксална фантазия. Творбите му са източник на асоциации и колкото повече мислим, че сме го разбрали, толкова по-добре проумяваме неговата многопластовост.
Някъде там, по бреговете на Европа, Марко Поло пие вино с Еразъм Ротердамски и тази среща е въображаема и фундаментална по отношение идеята ‛Европа“. Знаейки, всеки път си припомняме, че един от смислите на изкуството е да поставя под съмнение онова, което знаем.